Брой 12/2002
Д-р Й. Савов
Откритието на метадона през 1939 г., е резултат от дейността на немските изсдедователи Otto Eisleb и О. Schaumann, които работят в голям химически концерн в гр. Хьокст на Майн. Те откриват съединение 8909 ефективен опиев аналгетик и го наричат „долантин“. По този начин е открит петидинип, а първоначалните впечатления на изследователите, че той ще се окаже ненаркотичен аналгетик, не се потвърждават от практиката. Същевременно и други немски учени работят върху съединения със сходна структура също с надеждата да открият структурно различни от морфина ефективни аналгетици, които да не предизвикват зависимост у пациентите.
Едно от първите търговски наименования на метадона е „долофин“ (на американската фармакологична компания Еli-УLilly), с вероятен произход от френските думи „болка“ и „край”
.
През 1941 г., е патентовано ново вещество от групата, наречено „Хьонст 10820“, а по-късно „поламидон“, наподобяващо фармакологичното действие на морфина. Непосредствено след войната, Еli-Lilly и други американски и британски фармацевтични компании провеждат клинични изследвания и започват промишлено производство на медикамента поламидон метадон, който става известен по света и с други търговски наименования.
В резултат от многобройни проучвания е доказано, че метадонът е ефективен аналгетик, от който „пристрастените към морфин се повлияват положително“ (Исбел и сътр., 1947). Изследователите достигат до извода, че метадонът притежава висок потенциал за развитие на зависимост: „вярваме, че ако производството и употребата на метадон не бъдат контролирани, пристрастяването към препарата ще се превърне в сериозен здравен проблем11.
В началото на 60-те години на миналия век, броят на пристрастените към опиати лица нараства; увеличава се и контингентът на хората, приемащи опиати за удоволствие, а не като част от лечебна схема.
През 1962 г., за първи път хероинът „надминава11 морфина като предизвикващ пристрастяване медикамент. Създадени са и първите клиники за осигуряване на специализирана медицинска помощ на зависимите от морфин и хероин.
В края на 1969 г., в Лондон метадонът се предлага под разнообразни форми най-вече като ампули физептон и таблетки диаморфин (х 10 мг). Единственото обширно, рандомизирано, контролирано проучване от това време установява, че „лечението с метадон води до несъмнени клинични резултати: при значителен брой случаи на зависимост се постига пълно въздържание от употреба на опиати.11 През 80-те години се наблюдава втори период на драматично увеличение броя на пациентите, зависими от хероин. Броят на регистрираните зависими, който слабо нараства през 70-те, се удвоява за периода 1979 1982 г., и отново нараства два пъти до 1984 г. Значителен брой от „новите случаи11 употребяват хероина не в инжекционна форма, а чрез пушене (т. нар. „гонене на дракона11). Тогавашният лечебен подход, отразен в „Доклада Ролистон11, се състои в провеждане на детоксификационни програми с метадонова микстура т. нар. „метод на постепенно намаляване11. Учредяват се и английски неправителствени организации и екипи по проблемите на наркоманиите.
Повечето от тези новосъздадени организации и служби също възприемат метода за лечение с метадон. Той се осъществява чрез общопрактикуващите лекари и/или чрез допълнително привличане на сътрудници и консултанти психиатри, които се ангажират с конкретното предписване на медикамента метадон.
Възможностите за лесно заразяване с вируса на СПИН на инжектиращите се „венозни наркоманий предизвиква фундаментална ревизия на политиката по наркоманиите в световен мащаб. Вследствие на направения основен извод, че „СПИН е по-сериозна заплаха за обществото, отколкото злоупотребата с наркотични вещества, основна цел при лечение на злоупотревяващите стана предпазването им от заразяване с вируса на придобитата имунна недостатъчност НIV. Поставени бяха и нови „междинни цели11, като например „прекратяване на инжектирането с нестерилно оборудване“. Днес във Великобритания, метадон предписват общопрактикуващите лекари, чиято дейност се подпомага официално от три основни обществени служби:
• Улични агенции;
• Обществени екипи по наркомании;
• Клиники по зависимости.
Наркологичните клиники разполагат с необходимото лабораторно оборудване за провеждане на изследвания (като анализ на урина), с бази за отпускане на метадон на пациентите и с отделения за детоксификация и друг вид болнично лечение на наркомани.
В САЩ също се разработват и разпространяват програми за „поддържащо лечение с метадон11. Пионери в тази област са Nyswander и Dole. Тяхното новаторско лечение е първоначално прилагано само при пациенти с анамнеза за дългогодишна злоупотреба с хероин и неуспех в предхождащи лечения. Американските автори обосновават подхода си с теорията, че след пристрастяване към употреба на опиати, пациентът страда от метаболитно заболяване подобно на други смущения в обмяната, като например диабет. Както инсулинът нормализира дисфункциите в организма на болните с диабет, така и за метадона се допуска, че
нормализира обменните нарушения при зависимост от опиати. Nyswander и Dole изтъкват нуждата от приложение на високи дози метадон (80 -150 мг), с цел да се постигне „фармакологична блокада11 на действието на хероина, не допускаща да се изпитва еуфория при употребата му. Още първоначалните опити на американските изследователи да използват метадона за поддържащо лечение при наркомании, са умело комбинирани с интензивна психо-социална рехабилитация.
Много от американските програми предлагат и различии видове помощ и подкрепа на зависимите от групова терапия, до намиране на работа. След като пациентите се стабилизират, те се ползват от „привилегията11 да „получат в къщи и дозата метадон.
Производството на метадон във Великобритания и САЩ се регламентира от съответни закони за лекарствените средства. Няколко фармацевтични компании притежават лицензи за производство на метадонови микстури, концентрати и инжекционни форми, а други имат право на производство въз основа на т.нар. „специален лиценз11.
Във всички случаи на лечение с метадон, правилните насоки зависят от баланса между полаганите грижи за пациентите и сигурността на обществото. Например, застрахователните компании във Великобритания и САЩ считат, че предписването на метадон е свързано с рискове и отказват иск на шофьор, за когото е известно, че по време на инцидент е бил на метадонова терапия. Съгласно Законите за злоупотреба с наркотични вещества, в тези страни са въведени специални разрешителни документи за експорт на метадон в случаи, когато пациентите заминават за чужбина. Сериозен проблем за службите представляват и пациентите с двойна зависимост от алкохол и метадон: известно е, че при значима част от лекуващите се с метадон съществува и съпътстваща зависимост към алкохол, а двете субстанции усилват взаимно действието си (кумулиращ ефект).
Очевидно е, че както в исторически план, така и понастоящем, зависимите от опиати поставят разнообразни проблеми и уникални предизвикателства пред лекуващите ги ОПЛ и специалисти-психиатри. Ето защо, съвременните клиницисти, запознати с исторически опит на предшествениците си, трябва да изработят и усъвършенстват своята клинична супервизия за провеждане на ефективна терапия с метадон, което ще им позволи да предлагат пълни, навременни и адекватни медицински услуги на зависимите от опиати пациенти.
