Здравето на жените в България

Брой 1/2001

Доц. Т. Чолакова

Задълбочаването на негативните тенденции в демографското разви­тие на страната и в здравното състояние на населението извеждат проблемите на женското здраве като приори­тет на здравната политика.

Жените в България към края на 1998 г. са 4 216 300 и представляват 51,2% от населението.
31,6% от тях живеят в селата и 68,4% в градовете. Възрастовата им структура се променя, като се увеличава относителният дял на жените над 50-годишна възраст. През 98 г. от 0-4 г. са 15,4% от жените, във фер­тилна възраст (15-49) са 48% и над 50 г. са 36,6%.

Без да се спираме подробно на промените в социалния статус на жените ще отбележим само, че те представляват 47,6% от икономически активното население и 54,6% от безработните, т.е. извършващите се промени засягат по-тежко жените.

Раждаемостта през последните десетилетия е с трайна тенденция към намаляване. През пос­ледните години обаче тревожно нарастват темповете на снижаване. Ако в периода 1970-1980 г. намалението на раждаемостта е с 1,8 на 1000 ду­ши от населението, през периода 1980-1990 г. то е с 2,4 на 1000 души от населението, а само за периода 1990-1998 г. намалява вече с 4,2 на 1000. През 1998 г. в Р. България са родени 65 400 деца и раждаемостта е 7,9 на 1000 една от най-ниските в Европа. Намаляването на раждаемостта е свързано с негативното влияние на редица социални, икономически, демографски и други фактори.

Съществено значение оказват недостатъчната материална и жилищна осигуреност на семействата, снижаването на жизнения стандарт, високото ниво на безработица, особено сред младите възрастови групи, намаляването и застаряването на фертилния контингент, измененията във фертилното поведение, психологичната нагласа за малко деца в семейството и др.

Брачността (броят на сключените бракове на 1000 души от населението) намалява от 6,9 през 1990 г. до 4,3 през 1998 г. (4,9 в градовете и 3,0 в селата).

Броят на жените във фертилна възраст намаля­ва в сравнение с 1990 г. с около 6%.

Общата плодовитост от 48,9 живородени на 1000 жени във фертилна възраст през 1990 г. намалява до 32,2 през 1998 г. Особено тревожно е намалява­нето на плодовитостта във възрастовите групи 20 до 24 години (почти два пъти) и 25-29 години, тъй като това са групите с най-високи фертилни показате­ли и формират нивото на ражда­емостта. Висока в сравнение с европейските страни е плодови­тостта (особено в селата) на възрастовата група от 15 до 19 години (45,1 на 1000 жени от 15 до 19 години). През 1998 г. са регистрирани и 400 раждания от родилки под 15-годишна възраст.

Абортите продължават да бъдат основно средство за планиране на семейството и сериозна заплаха за здравето на жените, независимо от предприетите в последните зодини с помощта на международни организации мерки и известно намаляване на техния брой.

По брой на абортите България все още заема едно от първите места в Европа. Броят на аборти­те значително превишава броя на ражданията. През 1998 г. в страната са станали 65 851 ражда­ния, а са извършени 79 642 аборта. На 1000 жени във фертилна възраст се падат 32,4 раждания и 39,3 аборта.

Съотношението раждания /аборти е 1,2 : 1. Повече от половината от абортите са на жени във възрастовата група 20-29 години, т.е., в най-плодовитата възраст с всички възможни последс­твия за увреждане на детеродната способност на жените след направен аборт, дори и да е извършен в условията на стационар.

Сериозен проблем представлява тенденцията за увеличаване на абортите при момичетата от 15 до 19 години. Този показател поставя България на едно от първите места в Европа.

Големият брой на абортите се дължи от една страна на демографската политика, провеждана до 80-те години и целяща повишаване на ражда­емостта чрез забрана на абортите, на ограниче­ния брой и асортимент контрацептиви и на ниската здравна и сексуална култура на населени­ето.

Майчината смъртност, изразена чрез съотно­шението между броя на жените, починали по бреме на бременността, раждането или във връзка с раждането на 1000 родилки е важен медико-соци­ален показател. В последните години се задържа на едно и също ниво около 0,2 на 1000 родени. Майчината смъртност в България е сред най-високите в Европа, докато в почти всички страни се наблюдава понижаване на показателя.

Влошените характеристики на новородените деца косвено говорят за влошаване на здравето на жените във фертилна възраст.

Мъртвораждаемостта се у величава и от 6,1 на 1000 родени през 1990 г. достига 7,4 през 1998 г.

Основни причини за мъртвораждаемостта са: нарушения по време на перинаталния период, родова асфиксия, както и усложнения, свързани с увреждане на плацентата, пъпната връв и други ус­ложнения при раждането.

На тези две групи причини се дължат около 30% от мъртвородените. Останалите случаи са в резултат на други дихателни заболявания на плода, свързани с преждевременното раждане увреждания, ниското тегло на плода, хемолиза и др.

Перинаталната детска смъртност също се увеличава (от 11,1 през 1990 до 13,0 на живородени през 1998 г.). Такава тенденция се наблю­дава и при неонаталната детска смъртност (от 7,7 през 1990 г. до 8,2 през 1998 г.).

Неблагоприятно тенденции се наблюдават в теглото на новородените деца. Нараства честотата на децата, родени с тегло под 2 500 гр., т.е., на недоносените деца. През 1990 г. 6,6 на 100 от живородените са недоносени, а през 1998 г. те са вече 9 на 100. При мъртвородените честотата на недоносените се увеличава от 47,1 на 54,5 на 100.

Увеличаването броя на недоносените деца е една от предпоставките за увеличаване на мъртво­раждаемостта и детската смъртност. Това са деца с повишен риск за здравето и изискват специални и по-големи по обем грижи, свързани с отглеждането и храненето, отколкото родените с нормално тегло.