Брой 3/2001
Д-р Любомир Дамянов
Критическата бъзраст (климактериумът) е един неизбежен период в живота както на жените, така и на мъжете. Тя е резултат от естествените процеси в организма на човека и за съжаление е сигнал за постепенно отслабване на половите функции. Има индивидуална продължителност, но тя обикновено надхвърля десет години.
В обществото е прието да се обръща внимание на този период наречен менопауза, главно като проблем на женския пол.
Могат да бъдат определени три фази на менопаузата:
- Предменопауза, която се характеризира с различни по степен нарушения в менструалния цикъл. Те се дължат на неправилните и постепенно отслабващи яйчникови функции, на нарушеното равновесие между производството на естрогени и прогестерон.
- Фазата на същинската менопауза се определи когато в продължение на една година липсва менструален цикъл. Тя е признак за окончателно прекратяване на ендокринната функция на яйчниците и бележи края на възможността за забременяване. Физическите и психологическите смущения у жената са най-силно изразени.
- Следва третата фаза от климактеричния период следменопаузата, когато женският организъм е вече приспособен към новите условия.
Климактеричният период идва незабелязано и постепенно и изненадва жената в момент, когато тя се чувствува напълно реализирана и в активна възраст. Започват неприятни прояви от страна на вегетативната нервна система внезапни „горещи вълни“ и изпотяване (явленията на преходно затопляне и зачервяване в областта на лицето, врата и гърдите засягат близо 80% от жените в климактериума).
Проявите на нервност, раздразнителност, безсъние и понякога депресия (психологически дискомфорт) са резултат не само от хормонални изменения, но и от неправилно осъзнаване на настъпващата промяна като загуба на женствеността. Чести оплаквания са умората и главоволието, намалението на общия жизнен тонус и по-бавното му възстановяване.
Увеличаването на теглото е най-разпространеният и неприятен за жената проблем, който изисква създаване и стриктно спазване на един по-здравословен режим на живот. Сексуалните смущения и намаленото либидо са често психологически проблеми и могат да бъдет преодоляни.
По-сериозни и изискващи внимание обаче са органичните рискове, свързани с намаленото ниво на женските полови хормони (естрогени и прогестерон) в кръвта, а именно:
- Развитие на остеопороза (намалена здравина на костите) и свързания с нея риск от фрактури, дори при слаби натоварвания. Нарушава се равновесието между процесите на изграждане и разграждане на костната тъкан. Всяка година след менопаузата жената губи 1-2% от костната си маса. Това води както до промяна в стойката и намаляване на ръста й, така и до поопасните спонтанни фрактури на прешлените и травматични фрактури в областта на шийката на бедрената кост и на китката на ръката.
- Повишаване на серумния холестерол (след отпадане протективната роля на естрогените). Това води до усилен риск от атеросклероза и до чести и тежки сърдечно-съдови инцидента
- И не на последно място прогресираща атрофия и изсушаване на кожата и лигавиците, което ги прави по-незащитени от травми и инфекции.
Независимо, че секрецията на естрогени намалява или напълно липсва (при оперативно отстранени яйчници), голяма част от живота предстой и не е необходимо да се отказваме от неговото качество! Медицината е напреднала достатъчно за да предложи решение на този проблем. Това е заместителната хормонална терапия със синтетични хормонални препарати или техни природни аналози.
Хормоналното лечение през менопаузата компенсира яйчниковата недостатъчност и по този начин спомага да се намали силата на нервно-вегетативните прояви и предотвратява тежките здравословни проблеми, които биха се появили по-късно.
Трябва да се знае, че не всички жени са подходящи за заместителна хормонална терапия и/или желаят да се лекуват с хормони. Противопоказани са пациентки с:
- Анамнеза за рак на гърдата или матката, туморни формации (миоми);
- Диабет, хиперлипидемия и затлъстяване;
- Тежък флебит и тромбемболия;
- Напреднало чернодробно заболявания.
Абсолютно задължителна е предварителната консултация с акушер-гинеколог преди започване на лечението и редовни профилактични прегледи по-време на провеждането му. Един път годишно е необходимо да се извърши изследване за костна плътност остеодензитометрия, което показва реалния хормонален дефицит и последиците от него (остеопения и остеопороза).
Терапевтичен подход
- При хистеректомирани жени (с оперативно отстранена матка) е подходящ препаратът Estrofem;
- Перименопаузално е подходящ Trisequens (от 5-я ден на менструацията);
- Постменопаузално Trisequens, Trisequens forte и Activelle;
- За късната менопауза се препоръч8а препарата Kiiogest, който даба много добро заместително лечение, без да предизвиква менструация. в тази възраст обикновенно неправилните маточни кръвотечения са симптом за наличие на карцином и е задължително да завършат с диагностичен и лечебен кюретаж.
Друга разумна възможност за жени в климактериум с противопоказания или нежелаещи да приемат хормонални препарати, са билковите продукти, съдържащи екстракти от хормоноподобни вещества.