Модели на сексологична помощ

Брой 7/2001

Д-р Р. Бостанджиев

Откакто светът съществува, хората са срещали затруднения в интимните си отноше­ния, които са се опитвали да разрешат по различен начин. Днес бихме могли да идентифицираме поне няколко модела на отношение към сексуалните проблеми, които присъстват и в ежедневието ни. Когато избираме кой модел да предпочетем, трябва да оценим предимствата и недостатъците на всеки от тях.

1. Мистичен модел

Сексуалните несполуки (особено при мъжа) се отдават на черни магии и зли сили. Те трябва да бъдат прогонени от жертвата чрез специални ритуали и мистични въздействия, осъществявани от лица, надарени със свръхестествени способности. Този сте­реотип за възприемане на болестта и изцелението е в по принцип за примитивните култури от доиндустриалната ера. В посткомунистическа България обаче, разочарованието от официалното здравеопазване в съчетание с отчаянието, невежеството и навярно присъщия ни славянски мистицизъм, създава почва за възраждане на окултната медицина.

Нейните мисионери екстрасенси, контактьори, баячки, гледачки, магьосници и други, са традиционно „лечителите“, към които немалко хора се обръщат за помощ, когато са притеснени от сексуални проблеми. През последните години представителите на мистичния модел все по-успешно използват средствата за масова информация, за да популяризират дейността си. Не без значение за нарастващото им влияние е и фактът, че при някои пациенти те постигат добри резултати, благодарение на способността си да упражняват силно сугестивно въздействие. Не са малко случайте, когато вместо полза се нанася сериозна вреда или се предписва по­ведение, което грубо противоречи с всякакви лечебни и етични стандарти.

2. Комерсиално-шарлатански модел

При него, за разлика от мистичния модел, лечителите са медици. Те обаче не притежават никаква специализирана квалификация за осъществяване на сексологично консултиране и терапия. Това не им пречи да се самопровъзгласяват за „сексолози” или „сексопатологи” и анонимно, но агресивно да рекламират частните си услуги в пресата. Благоприятна среда за развитието на този модел е обстоятелството, че повечето пациенти изпитват притеснения да говорят публично за сексуалните си проблеми, поради което обикновено се въздържат от официални протести и публична защита на интересите си, ко­гато псевдосексолозите са им нанесли сериозни финансови и здравни щети. За това допринася и неподготвеността на българския пациент.

Той все още не е свикнал да изисква доказателства за професионалния ценз на частнопрактикуващия специалист, към когото се обръща за помощ. Отсъствието на прозрачност на използваните диагностични и терапевтични методи, както и липсата на процедури за проследяване на тяхната ефективност, враждебнодискредитиращото отношение към останалите колеги и грубото меркантилно отношение към пациен­та, са характерни за работата в този модел. Арсеналът на „специалистите по всичко” включва още използването на неадекватно спрямо нуждите на пациента терапевтични методи и лекарствени средства, които, освен че се предлагат на немотивирано високи цени, често крият риск за здравето.

В обобщение при този модел сексологичната по­мощ, независимо че се осъществява от медицински лица, не е подчинена на международно признатите стандарти, изискващи строго определена професионална квалификация и взаимодействие, както и стриктно придържане към общовалидните принципи на лекарската етика.

3. Органо-локалистичен модел

Този подход е типичен за медицинското мислене и лекарската практика от деветнадесети век. В основата е идеята, че сексуалните проблеми са породени преди всичко от болести на половата система. Развитието му е свързано с научните изследвания и клиничния опит на множество тесни медицински специалисти уролози, невролози, гинеколози, ендокринолози, дерматовенеролози и др. Характерно за този модел е изключителното фокусиране единствено върху патологичните биологични процеси, кои­то се развиват в различните отдели на мъжката и женската полова система. Нарушените сексуални функции се обясняват главно с патофизиологични изменения, настъпващи в резултат на генетични, възпалителни, трабматични или други патогенни нокси.

Ролята на психиката и на междуличностните отношения по принцип не се изключва, но тя не е обект на особено внимание поради липсата на адекватни методи за изследването й в практиката на съответните тесни медицински дисциплини. Днес развитието на биологичните изследвания в областта на човешката сексуалност и опознаването на най-интимните механизми, обуславящи сексуалните реакции, тенденцията към биологизиране и органоцентризъм нараства. Тя се засилва и от постиженията на фармацевтичната индустрия, които подхранват вярата на лекари и пациенти, че медикаментите са основното средство за справяне със сексуалните проблеми.

4. Психологичен модел

На диаметрално противоположна позиция са представителите на психологичния модел за справяне със сексуалните неблагополучия. Те са предимно психолози и други специалисти с хуманитарна подготовка. Още от времето на Зигмунд фройд съществу­ва идеята, че затрудненията в интимния живот трябва да се отдават на травми в ранното дет­ство, които биват „изтласквани” в подсъзнанието, но тяхната енергия не изчезва, а поражда невротична симптоматика. Последователите на всяка от позначимите психологични и психотерапевтични шко­ли, развили се през двадесети век, търсят причини­те за сексуалните затруднения в приоритетните области на своето внимание.

За едни първостепенно е значението на интрапсихичните фактори (особеностите на личността, спецификата на индивидуалния житейски опит, особеностите в когнитивния процес, наличието на неадекватни нагласи и пр.), докато други автори поставят акцента върху междуличностното общуване в половата двойка, нали­чието на конфликти между партньорите или дефекти във функционирането на разширената семейна система.

Методите на въздействие в този модел са изключително разнообразни и се осъществяват в условията на индивидуална, двойкова, фамилна или групова психотерапия, с различна продължителност.

5. Интегративен (холистичен) модел

Този модел се появява сравнително най-късно и е не­посредствен свързан с развитието на съвременната сексология като интердисциплинарна научна област. Определящ в системно-интегративния сексо­логичен подход към половите дисфункции е стремежът да се обхване тяхната био-психосоциална същност (както на ниво разбиране, така и на ниво тера­пия). Натрупаният дългогодишен клиничен опит в условията на биологичния и психологичния подход доказва огромните възможности както на биологич­но ориентираните диагностични и терапевтични процедури, така и на индивидуалните, двойковите или фамилните психотерапевтични усилия.

Предизвикателство пред съвременната сексология е потребността от обединяваща теоретична постанов­ка и съгласуван методичен подход, които да позво­лят най-адекватното използване на различни биологични, психотерапевтични и социално-интервенционни технологии за преодоляване и превенция на сексуалните проблеми. Първите значими резултати в тази област принадлежат на американците вир­джиния Мастерс и Уилям Джонсън, които в началото на седемдесетте години разработват прагматична терапевтична програма за лечение на сексуални дис­функции, известна под името сексуална терапия (sex therapy).

По-късно тази програма се доразвива и модифицира от други автори, най-забележителни сред които са Хелън Сингър Каплан (Англия) и Гюнтер Шмид (Германия). Тези специалисти създават собствени терапевтични центрове и стартират обучителни програми за специалисти с най-различен профил.

Така през осемдесетте години в САЩ се появява „огромна армия” от секстерапевти, много от кои­то за съжаление не притежават необходимата основна клинична подготовка и нерядко компроментират авторитета на своите учители. Постепенно нарастват професионалните изисквания към специалистите, които се ангажират с терапевтична помощ при сексуални проблеми. В Западна Европа, САЩ и други развити страни се създават авторитетни специализирани сексологични клиники и центрове, в които са привлечени елитни специалисти с комплек­сна медицинска и психотерапевтична подготовка.

Едновременно с тази тенденция на тясно сексоло­гично профилиране се развива и тенденцията за все по-интензивно предоставяне на определена сексоло­гична компетентност на широк кръг медицински специалисти и професионалисти с психологична и педагогическа подготовка. В повечето страни, в университетските програми по медицина, психология, педагогика и социално дело, от години са включени системни курсове по сексология.

Възможности за разширяване и профилиране на тази основна подго­товка се предоставят и на ниво следдипломно обу­чение и текуща квалификация на работното място. Тази тенденция е израз на новото разбиране за професионалната активност в областта на сексуалното здраве, принос в която имат не само елитните тясно профилирани специалисти, но преди всичко огромната мрежа от лекари, осъществяващи първична здравна помощ, към които се обръща преобладаващата част от населението.

• Хиляди хора у нас преживяват затруднения в сексуалния си живот, които не могат да преодолеят сами. Малко от тях обаче търсят професионална помощ, главно защото не знаят към кого да се обърнат, страхуват се дали ще срещнат разбиране и професионализъм от страна на лекаря и не на последно място, защото не са сигурни, че личната им тайна ще бъде запазена.
• Общопрактикуващият лекар би могъл да е този доверен специалист, от когото хората със сексуал­ни проблеми най-напред да потърсят помощ. За да се справи успешно с ролята си на консултант по проблемите на сексуалното здраве, Общопрактикува­щият лекар е необходимо да придобие допълнителна квалификация и опит, да работи в активно сътрудничество с други тесни специалисти, от които да получава текуща подкрепа.
• В част от случайте на сексуални затрудне­ния, помощта на общопрактикуващия лекар може да е напълно достатъчна за преодоляването на проблема. Когато терапевтичната задача е по-сложна и изисква участието на друг тясно профилиран специалист, Общопрактикуващият лекар е този, който може да окаже ценната помощ на насочването.
• Готовността на общопрактикуващия лекар да се ангажира с ролята на консултант по въпросите на сексуалното здраве е стъпка, която изисква от него придобиване на нови знания и допълнително усъвършенстване. В замяна на това, той ще бъде възнаграден със значителни предимства в своята лекарска практика.
• Разширяването на консултативната сексо­логична практика, осъществявана от общопрактикуващите лекари, ще позволи значително поголяма част от населението да получи адекват­на помощ, но еднобременно с това ще бъде и стимул за развитието на тясно специализираната сексоло­гична помощ, тъй като тя ще може да се концентрира по-успешно върху диагностични, терапевтични и изследователски задачи с повишена сложност и спе­цифика. □