Брой 12/2018
Доц. д-р Р. Дърленски
Секция по дерматовенерология, Медицински факултет, Тракийски университет – Стара Загора
Отделение по дерматовенерология, Аджибадем Ситиклиник Токуда Болница – София
В края на 2017 г. в Берлин се проведе поредната експертна среща на 44 специалисти от 25 страни за осъвременяване на международния консенсус за диагностика и лечение на уртикария1. Експерти от 42 национални и международни сдружения в областта на дерматологията и алергологията участваха в подготовката на единен консенсус за уртикария. В анализа са включени резултати от 65 рандомизирани клинични проучвания.
ДЕФИНИЦИЯ:
Уртикарията е хетерогенно заболяване, характеризиращо се с поява на уртики, ангиоедем или и двете заедно. Трябва да се отличава от други състояния, които протичат с тези симптоми, като анафилаксия, наследствен ангиоедем, авто-инфламаторни синдроми и др. Острата и хронична уртикария се различават в зависимост от продължителността на симптомите. Хроничната уртикария трае повече от 6 седмици.
КЛАСИФИКАЦИЯ:
Експертният панел реши настоящата класификация на уртикарията в зависимост от продължителността на заболяването и етиологичните фактори да бъде запазена и тя е в съответствие с Националния Български консенсус за диагностично и терапевтично поведение при уртикария. При един пациент е възможно съвместното протичане на различни типове уртикария.
Други заболявания, протичащи с уртики и/или ангиоедем, непринадлежащи към уртикарията:
– Уртикария пигментоза (кожна мастоцитоа)
– Уртикариален васкулит
– Брадикинин-медииран ангиоедем
– Анафилаксия, индуцирана от физическо усилие – Криопирин-асоциирани периодични синдроми (CAPS; Familial Cold Autoinflammatory Syndrome (FCAS), Muckle-Wells Syndrome (MWS) и Neonatal Onset Multisystem Inflammatory Disease (NOMID)).
– Синдром на Schnitzler’s –
– Синдром на Gleich
– Well’s syndrome
– Bullous pemphigoid (пребулозен стадий)
ДИАГНОСТИКА:
Остра уртикария
Тя е самоограничаващо се заболяване и не изисква провеждане на клинични и лабораторни тестове. Единствено при предполагаем лекарствен или хранителен етиологичен фактор има смисъл за провеждане на диагностични тестове, с оглед избягване на повторна експозиция на алергена.
Хронична уртикария
Различни провокиращи фактори играят роля при възникването на хроничната уртикария. При съмнение за хронична спонтанна уртикария (ХСУ) е желателно изследване на периферна кръвна картина и СУЕ и/или CRP. Това се налага за изключване на авто-инфламаторни синдроми и други заболявания, протичащи с поява на уртики и/или ангиоедем.
Има смисъл и изследване на автоимунитет, поради наличие на автоантитела спрямо IgE и рецепторите му. Златен стандарт е автоложният кожен серумен тест, както и изследване на профила на ANA анти-тиреоидни антитела.
Изследване и евентуална ерадикация на Helicobacter pylori може да допринесе за диагностичното и терапевтично уточнение на уртикарията. Определяне на нива на С4 и С1-инхибиторната фракция на комплемента помага да се изключи диагнозата ангиоедем. В редки случаи се налага вземане на кожна биопсия, например при съмнения за уртикариален васкулит или мастоцитоза.
Индуцирана уртикария:
При студова и топлинна уртикария се препоръчват провокационни проби на кожата и определяне на температурните прагове за възникване на уртики. При соларна уртикария се предлага тестуване с видима и УВ светлина и отново определяне на праговата доза за възникване на реакция. При уртикариален дермографизъм се препоръчва тест с дерматографометър или посредством подръчни средства. Urticaria a pressione изисква провокация със статичен натиск и специфично е късното отчитане на теста (6-12 часа). При съмнение за контактна уртикария се препоръчва отворен или тест с убождане със съответния алерген.
ЛЕЧЕНИЕ
Водеща цел в лечението е пълното отсъствие на симптоми на заболяването.
• Не се препоръчва приложение на системни стероиди, с изключение на кратки курсове (до 10 дни с редуциране на дозата) при остра екзацербация на хронична уртикария или при епизод на остра уртикария.
• Не се препоръчва добавяне на Н2 хистаминови блокери към терапията, поради липса на доказателство за ефикасност.
• Агенти, включени в предишни издания на консенсуа, не се препоръчват повече, поради ниското ниво на доказателство за ефикасност. Между тях са montelukast, sulfasalazine, methotrexate, tranexemic acid, cromoglycates, nifedipine, colchicine, indomethacin, dapsone, interferon, plasmapheresis, phototherapy, intravenous immunoglobulins (IVIG).
• Този терапевтичен алгоритъм следва да се прилага и в специални популации – деца, бременни и кърмачки.
Библиография
1. Zuberbier T, Aberer W, Asero R et al. The EAACI/GA²LEN/EDF/WAO guideline for the definition, classification, diagnosis and management of urticaria. Allergy. 2018;73(7):1393-1414.
