Брой 8/2020
Доц. д-р Д. Паскалев, д.м.
Медицински университет – Варна
1. Анемия и желязодефицитна анемия (ЖДА): определение и разпространение
Според СЗО анемия (малокръвие) се приема при стойности на хемоглобина (Hb) в кръвта под 130 g/l за мъже, под 120 g/l за жени и под 110 g/l при бременни. ЖДА е анемия, която се дължи на недостатъчно желязо (Fe) в циркулиращата кръв и депата му в организма. ЖДА представлява 80% от всички анемични състояния. Клинично неизявена (скрита) ЖДА съществува в около 60% от жените в детеродна (фертилна) възраст, у жени с обилна менструация (средна ежедневна загуба 30 mg Fe по време на цикъла) и при кърмещи майки. Състоянието е по-рядко при мъже и най-често се свързва с кървене от стомаха и чревния тракт, особено от хемороиди. В световен мащаб около 25% от хората са с хронична ЖДА.
2. Биологична роля на Fe: някои данни
2.1. Желязото основно е включено в молекулата на хема (белтък + Fe). Хемът в състава на Hb пренася кислород от белите дробове до органите и тъканите на тялото. Hb притежава 4 молекули хем, а в миоглобина на мускулите има една молекула хем. Около 70% от Fe в организма се намира в хема; функционалното Fe (костен мозък, миоглобин и Fe-съдържащи ензими) е приблизително 12%.
Около 18% от желязото е складирано в депата – черен дроб, далак и костен мозък; в тях Fe се съхранява под формата на феритин, откъдето при нужда се освобождава. Освен „на склад“, част от феритина циркулира в кръвта (серумен феритин) и вече рутинно се изследва. Между феритина в серума и този в депата съществува правопропорционална зависимост – 1 mcg серумен феритин отговаря на 8 mg Fe в депата. При наличие на железен дефицит (ЖД) феритинът „на склад“ намалява, а с него спада и нивото на феритина в кръвния серум. Така косвено по него се отчита състоянието на Fe в депата.
Около 0,1% от Fe се намира в транспортния белтък трансферин, за който съдим по лабораторния показател желязосвързващ капацитет (ЖСК). Само 1/3 от трансферина е наситена с Fe; при ЖД свободните места се увеличават (липсва Fe) и затова ЖСК при ЖДА е повишен.
2.2. При ЖД желязото в миоглобина намалява, респ. кислородната доставка в тях се снижава, което обуславя мускулна слабост и бърза умора. При тежък ЖД сърдечният мускул (миокард) също страда и се развива т.нар. анемично сърце.
2.3. Желязото участва в синтеза на аминокиселината карнитин, която е необходима за правилното усвояване на мазнините. За доброто функциониране на имунната система също е необходимо достатъчно Fe.
2.4. Желязото се резорбира в дванадесетопръстника и началната част на тънкото черво. За правилното усвояване на Fe от храната са необходими достатъчни количества солна киселина и пепсин в стомашния сок. По тази причина при различни стомашни и чревни заболявания (гастрити, язви и др.) резорбцията е нарушена и може да възникне ЖДА. Здравите усвояват около 10% от Fe в храната, но при наличие на ЖД резорбцията достига до 20% („железен глад“).
2.5. Ежедневните загуби при мъже са 1 mg Fe, а при менструиращи жени – 2 mg Fe; при бременни „разходът“ достига до 3 mg, особено в последните 6 месеца на бременността.
2.6. Желязото в храната бива:
• свързано с хем (10-15%), което постъпва основно от месото, месните изделия, рибата и др.; то се резорбира в около 20%.
• несвързано с хем (85-90%) и се намира в растителните храни, тъмния шоколад и др.; резорбира се до 10%.
Резорбцията на Fe се улеснява от аскорбинова киселина (vit C), захари, аминокиселини и други вещества, които образуват разтворими комплекси с желязото.
Фосфатите (яйца), оксалатите и фитатите (зеленчуци) и танините (чай) образуват трудно разтворими комплекси с Fe и затрудняват неговата резорбция.
3. Рискови групи, застрашени от ЖД и ЖДА
• вегетарианци, които не успяват да заместят месото с други храни, богати на Fe
• възрастни хора, които имат лошо хранене и често атрофия на стомашната и чревната лигавица
• лица, приемащи постоянно антиацидни медикаменти за „киселини“ (недостатъчно солна киселина)
• хора със стомашни заболявания, причинени от микроорганизма Helicobacter pylori (бактерията използва Fe за собствени нужди): доказването става с различни методи, посочени от гастроентеролог
• повишени нужди от Fe – бърз растеж в пубертета; бременни и кърмещи жени
• повишени загуби – ерозивен гастрит, язвена болест, тумори, хемороиди; обилни менструации и маточни кръвоизливи (АГ-консулт)
• хронични инфекции (ревматоиден артрит); тумори с различна локализация
4. Симптоми и диагноза
4.1. Симптоми (клинична изява) – бледост, обща слабост, бърза уморяемост, лесна раздразнителност, сърцебиене, чупливи нокти, рагади около устните; афти в устата; променен вкус (желание да се яде лед)
4.2. Лабораторна диагноза – изследват се:
• хемоглобин (Hb)
• серумно Fe
• ЖСК
• серумен феритин
• кръвна картина – морфология на еритроцитите (лабораторен специалист; лекар хематолог)
4.2.1. ЖД протича в 3 стадия:
• нисък серумен феритин
• намалено серумно Fe; повишен ЖСК; нисък феритин
• изявена ЖДА – нисък Hb; нисък феритин; висок ЖСК; променена морфология на еритроцитите и клинични прояви (вж. 4.1.)
При установяването на ЖДА не трябва веднага да се започва лечение с железен препарат! Следва да се установи причината: кръвоизливи от стомашно-чревния тракт, генитални (жени), тумори и др.
5. Храни и хранене при ЖД и ЖДА
5.1. За профилактика на ЖДА определени храни са особено подходящи, но лечение единствено с тях не е достатъчно. Лечебното хранене е само добавка към медикаментозната терапия. Цялостното лечение се води от квалифициран лекар! Самолечението може да забави поставянето на точна диагноза!
5.2. Дневни нужди от желязо. Те са определени от Наредба №1/22.01.2018г. на МЗ за физиологични норми за хранене на населението:
• мъже след 19-годишна възраст: 8 mg Fe /ден
• жени от 19 до 60-годишна възраст: 18 mg Fe /ден
• жени над 60-годишна възраст: 8 mg Fe /ден
• бременни: 27 mg Fe /ден
• кърмещи жени: 9-10 mg Fe /ден
5.3. Препоръчвани храни
• животински вътрешности – черен дроб, далак, бъбреци, сърце. Субпродукт кървавица
• червени меса; заешко месо – най-богато на Fe от всички меса;
месото стимулира отделянето на стомашен сок, който спомага резорбцията на несвързаното с хем Fe
• домашни птици
• риба и т.нар. „морски дарове“ – миди, стриди, скариди и др.
• яйчен жълтък – особено богат на Fe
• сирена – пармезан, козе сирене
• ядки
• сушени плодове, които са по-богати на желязо от пресните
• натурален шоколад
• подправки: къри, риган, кардамон, мащерка, кимион, индийско орехче, канела
• цитрусови плодове – те са богати на vit C, който улеснява резорбцията
• гъби шийтаке (Lentinula Edodes) – богата на Fe, незаменими аминокиселини и на субстанциите лентинан и LEM (Lentinula Edodes Mycelium), за които се приема, че имат противотуморно действие (да се внимава за алергичен дерматит)
5.4 Някои правила за по-добро усвоявани на желязото от храната
• приемът на чай и кафе да става между отделните хранения (намаляват резорбцията на Fe
• по възможност да не се смесват храни, богати на Fe, с такива, съдържащи повече калций (например мляко и млечни продукти), понеже се намалява резорбцията на Fe – разделен прием
• да се консумират храни, богати на vit C (цитрусови плодове) – по този начин се увеличава резорбцията на Fe; при нужда прием на vit C до100mg/ ден
• консумация на готвена храна (ускорява се освобождаването на Fe от белтъчините)
Ползвани източници
1. Герчева Л. Хронична желязодефицитна анемия, в: М. Стамболийска, Д. Паскалев, Д. Димитрова (ред). Вътрешни болести за специалисти по здравни грижи, МУ- Варна, Варна, 2018, 380-384
2. ***Наредба №1 от 22.01.2018г. за физиологичните норми за хранене на населението, МЗ – България
3. Ташев Т. Хранителни анемии, в: Т. Ташев (ред). Основи на храненето, МФ, София, 1981, 212-216
4. Ташев Т. Хранително-свързани анемии, Наука Диететика, 2011, 1,11-15
5. Aspuru K, C. Villa, F. Bermejo et al. Optimal management of iron deficiency anemia due to poor dietary intade, Int J Gen Medq 2011, 4q 741-750
6. Herold G und Mitarbeiter. Innere Medizin, Gerd Herold (ed), Köln, 2020, 35-38
