3-4 пъти е по-висок рискът от заразяване с ХИВ сред медицинския персонал
„България все още е страна с нисък превалент на разпространението на ХИВ – 3,7 до 4 на 100 000 души. 2,6 млн. души в Европа живеят с ХИВ, но болшинството от инфекциите са съсредоточени в страни извън ЕС – Русия – 54,9 на 100 000 души, Украйна – 39 на 100 000 души и Молдова – 22,8 на 100 000“. Това каза проф. Марияна Стойчева от катедрата „Инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина“ на МУ – Пловдив по време на конференцията „ХИВ вече не убива, но стигмата –да“ по повод 1 декември – Световен ден за борба с ХИВ/СПИН.
По думите й за 10 години в Европа има нарастване на годишния брой случаи с 29% и на смъртността, свързана с ХИВ, с 25%.
Проф. Стойчева съобщи, че в България общо ХИВ-инфектираните са 3350, като съотношението между мъже и жени е 5 към 1. „През 2020 и 2021 г. има намаление в новодиагностицираните случаи – съответно те са 199 и 180. Това са двете години на пандемията, която доведе до намаляване на броя на тестваните лица. Хората се страхуват да ходят в лечебни заведения, които са рискови за другата вирусна инфекция от COVID“, каза още тя.
Проф. Стойчева подчерта, че източник на инфекцията е само човек, като той става зара̀зен 10 – 100 дни след инфектирането, а степента на контагиозност корелира с вирусното натоварване – концентрацията на вируса в кръвна.
„Инфектираните остават заразени до края на живота си. Антиретровирусната терапия все още не дава възможност да се ликвидира вирусът, но ако вирусния товар е под границите на откриваемост, този човек престава да е зара̀зен за околните. В най-голямо количество вирусът се намира в половите течности, кръвта, ликвора. В ниски концентрации се намира и в слюнката, кърмата, сълзите, бронхиален и ушен секрет, но само кърмата има доказано епидемиологично значение. Основният механизъм на предаване е по полов път, чрез кръвопреливане и кръвни манипулации, наркотици, трансплантации. Следващият път на предаване е от майка на дете, като инфектирането може да стане по време на бременността. Най-рисков е моментът на раждането, но бебето може да се зарази и по време на кърмене. ХИВ не може да се предава чрез кихане и кашляне, ръкостискане, целувка, ползване на общи прибори, дрехи, спане в едно легло. Лошото е, че стигмата не е преодоляна и в медицинските работници. Много медици имат страх, а това затруднява грижата за пациентите. Нужни са специалисти от различни специалности“, каза още инфекционистът.
Проф. Стойчев коментира и рисковете сред медицинския персонал, тъй като той е изложен на 3-4 пъти по-висок риск спрямо общата популация от заразяване с инфекции по кръвен път – ХИВ, хепатит В и хепатит С.
Най-уязвимите групи са работещите в стоматологията, акушерството и гинекологията и хирургията, където излагането на нараняване с игра или остри предмети е съответно 30,6%, 28,9% и 18,5%. 43,4% от нараняванията настъпват от игли при зашиване на оперативни рани, 11,6% – при използване на скалпел и 10,1% – при използване на спринцовки за кръв.
Най-голям е рискът за лекарите – хирурзите, включително и дентални, медицински сестри, обучаващи се и хигиенисти.
„По време на прегледи ръкавиците са напълно достатъчни, за да минимализират този контакт. Много важно е да се прилагат правилата за безопасност всеки ден за всички пациенти“, каза проф. Стойчева.
Рискът за пациентите за заразяване от ХИВ-инфектиран медицински персонал пък е пренебрежимо малък – 2,4 на 1 млн. медицински процедури.
77,7 млн. случая с ХИВ има от началото на пандемията през 1983 г., 37,9 млн. са хората, живеещи с вируса в момента, каза доц. Нина Янчева от СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“.
Тя направи сравнение с COVID, като подчерта, че от началото на пандемията през 2019 г. 262 млн. са заболели, а над 5 млн. са починали.
„Благодарение на знанията, които има науката за лечение на ХИВ, които са разработвани повече от 30 години, много по-бързо ще се стигне до ефективно лечение на COVID. Част от терапията за ХИВ беше проучвана за лечение на COVID. Като цяло тя беше отхвърлена, но основните групи медикаменти за лечение на COVID са сходни с медикаменти за лечение на ХИВ – моноклоналните антитела, протеазните инхибитори и др.“, каза още доц. Янчева.
По време на събитието бяха дадени данни и от национално проучване по темата ХИВ на „Тренд“ и Checkpoint, проведено сред 1009 души в цялата страна, над 18 г. между 19-26 ноември.
От тях стана ясно, че ХИВ все още буди страх сред българите – само 2% от тях биха се оженили/омъжили за ХИВ-позитивен, 15% биха имали такъв приятел, а едва 7% биха живели с инфектиран. На работното място приемането е малко по-добро – между 32% и 36% биха общували с позитивен.
85% от анкетираните смятат, че могат да се заразят чрез сексуален контакт, а останалите: чрез ръкостискане – 7%, чрез целувка – 37%, с неизмити прибори – 24%, чрез преливане на кръв – 95%, чрез кашляне, кихане, разговор – 23%, чрез ползване на обща тоалетна – 18%.
