Брой 6/2023
Доц. д-р Е. Мермеклиева, д.м.
Клиника по офталмология, УМБАЛ „Лозенец“, МФ на СУ „Св. Климент Охридски“ – София
МЦ „Офта-Невро“ – София
Въведение:
С масовото навлизане на дигиталните устройства във всички сфери на нашето съвремие се появи ново, непознато досега заболяване, от което се оплаква голяма част от прекарващите продължително време пред компютър.
През последните две години, които човечеството прекара в условията на пандемия и работа и обучение от дома, вредното въздействие на видеодисплеите върху очното здраве се прояви в още по-голяма степен [1,2].
Синдромът на компютърното око (СКО) обхваща група симптоми, свързани със зрението, възникнали като резултат от продължителна работа пред видеодисплеи – употреба на компютър, таблет, електронна книга и смарт-телефон. Като колкото по-продължителна е работата пред дигиталните устройства, толкова повече и по-тежки са проявените симптоми [1-3].
Редица изследвания показват, че между 50% и 90% от хората, които работят пред видеодисплеи, имат някои от специфичните за СКО симптоми. Децата също не са пощадени, тъй като все по-голяма част от тях прекарват голяма част от деня си по същия начин [1-4].
Най-общо симптомите на СКО се появяват когато зрителните изисквания за извършване на дадена дейност надвишават зрителните способности на индивида тя да бъде извършена удобно. Най-висок риск има при хората, прекарващи непрекъснато пред монитор над два часа или използващите видеодисплеи всеки ден.
Специфичните изисквания към зрителния анализатор, свързани с продължителната работа пред дигитални устройства се дължат на:
– близкото разстояние, на което се извършва зрителната работа, изискващо постоянно напрежение на акомодацията и конвергенцията, което води до астенопични оплаквания, изразяващи се в главоболие, болка и напрежение в очите, замъглено зрение, напрежение, дискомфорт, светобоязъм и зрителна умора.
– наличието на някаква некоригирана или недобре коригирана за съответното разстояние рефракционна аномалия, което допълнително влошава симптомите.
– наличие на хетерофория, водеща до раздвояване на образите при преумора.
– рядкото мигане, свързано с проследяването на даден текст на екрана, е друг рисков фактор за поява на един от симптомите на СКО – „сухо око“, с оплаквания от парене, зачервяване, чувство за сухота, „напрашаване“ на очите, замъглено зрение.
– големината, контраста и яркостта на шрифта и на фона.
– появата на отблясъци, трептене и отражения върху екрана.
– микровълните, които се отделят от екраните на видеодисплеите водят до преждевременно помътняване на лещата.
– синята светлина, която се излъчва от тях, уврежда фоторецепторите и се смята за една от причините за развитие на дегенерация на макулата. Синята светлина влияе и на мозъка като предизвиква смущения в съня.
– разстоянията и ъглите на виждане също са специфични и оказват влияние при този тип зрителна работа, което води до патологичен наклон на главата, неправилна поза, което предизвиква мускулни спазми или болки във врата, рамото или гърба [1,3,5].
Много от зрителните симптоми са само временни и намаляват или изчезват при преустановяване на работата пред дигиталното устройство. При голяма част от продължително и системно работещите с дигитални устройства, тези симптоми персистират и водят до постоянни оплаквания и влошаване качеството на живот.
Диагнозата включва цялостен офталмологичен преглед. Анамнезатa ни дава представа за симптомите, които пациентът изпитва, наличието на общи здравословни проблеми, прием на медикаменти, наличие на вредни фактори на околната среда, които могат да допринесат за поява или влошаване на симптомите, свързани с използването на компютър. Трябва да се изследва зрителната острота и определи рефракцията. Предвид младата възраст на работещите с видеодисплеи се изисква циклоплегия. Изследване за хетерофория. Чрез биомикроскопията изследваме за признаци на „сухо око“, определяме прозрачността на очните среди.
Всички описани вредни въздействия могат да се профилактират чрез спазване на определени правила за хигиена на зрението като работа на подходящо разстояние (за мониторите – около 50 см). Използване на адекватна оптична корекция за това разстояние. Могат да се използват лещи със специални филтри, блокиращи синята светлина и с антирефлексно покритие за намаляване на отблясъците. По-често мигане.Редуване на работа наблизо с гледане надалеч, поставяне на екрана на подходяща височина (горният му ръб да е на нивото на очите), под подходящ ъгъл, ползване на адекватен шрифт и контраст, добра осветеност. Използване на субституираща терапия – изкуствени сълзи и лубриканти. Приемане на достатъчно течности, оптимизиране на влажността и осветеността в помещенията [1,3,5-7].
Рандомизирано контролирано проучване от 2017 г. установява, че макулните каротеноидни добавки (лутеин, зеаксантин и мезозеаксантин) оказват благоприятно въздействие като намаляват симптомите на дискомфорт, свързани с астенопичните оплаквания при работещите с видеодисплеи – главоболие, напрежение и умора в очите, подобряват съня. Но не влияят на замъгленото виждане [7].
Цел: Да се изследва наличието на симптоми на синдром на компютърното око при хора, прекарващи работния си ден пред видеодисплеи.
Материали и методи. Изследвани са 280 човека (560 очи), чиито работен ден преминава в осемчасова работа пред монитор на компютър. Средната им възраст е 33±8,4. Oт тях 138 са жени и 142 мъже. В края на работния ден са извършени изследване на зрителна острота, рефракция, биомикроскопия и попълване на анкетна карта за самооценка на състоянието на очното здраве на тези хора.
Всички лица са подписали информирано съгласие, изследването е извършено според стандартите за добра медицинска практика и спазвайки всички етични правила съгласно Декларацията от Хелзинки (2013 г.).
Резултати и обсъждане. При изследване на зрителната острота за далече и рефракцията се установи, че при всички индивиди намалената зрителна острота се дължи на рефракционни аномалии (аметропи) (84.8%), от тях: с миопия 46,06%, хиперметропия 28,24% и астигматизъм 25,71%. Еметропи (без рефракционни аномалии) са 15,2%.
Тъй като това е скринингово изследване, то е проведено без циклоплегия. Анализирани са резултатите от рефрактометрията и наличната медицинска документация, тъй като тези хора ежегодно преминават профилактични очни прегледи. Предвид вида на извършваната работа, възрастта им и изследването в края на работния ден, е възможно процентът на скритата хиперметропия да е по-висок, тъй като е много вероятно някои от тях да правят спазъм на акомодацията и да са лъжливо миопични. Това може да обясни и по-високия процент миопична рефракция, в сравнение с общата популация в света (28%) според последни проучвания [8,9]. Друго обяснение е, че спецификата на работата им е причина за появата на по-висок процент миопична рефракция при тези индивиди. В подкрепа на това твърдение има все повече публикации през последните години [10,11]. Според проучване на Holden BA. и сътр. дялът на миопията сред завършващите училище в Азия е около 90%, а в Европа и Северна Америка е между 30-50%, като се очаква, ако се запази този темп на нарастване на миопичната рефракция сред населението, до 2050 г. процентът й в световен мащаб да се увеличи до 50% [9,12,13].
При изследваните от нас индивиди е необходим допълнителен по-задълбочен офталмологичен преглед за да се установи точната им диоптрична корекция и да се прецизира процента на същинската миопия.
От индивидите с намалена зрителна острота поради рефрактивна аномалия, неносещи корекция са 46,3%, с неподходяща корекция са 27,4% и добре коригирани са само 26,3%. От неносещите корекция 35,6% знаят, че имат някаква рефракционна аномалия, но не желаят да носят корекция.
Обезпокоително е, че около 1/3 от хората, при които се установява някакво отклонение от нормата и на които са дадени препоръки за по-нататъшно поведение, заявяват, че на този етап възнамеряват да не предприемат никакви действия, т.е са склонни да игнорират състоянието си, въпреки информираността си, че има проблем.
При биомикроскопското изследване (изследване на слъзния мениск) [14] се установиха признаци на „сухо око“ при 43,72% от изследваните. Попитани дали използват субституираща терапия с „Да, редовно“, са отговорили едва 11,4%, отговор „Понякога“ са дали 38,24% и с „Не“ са отговорили 50,36%.
Запознати ли сте какви профилактични мерки бихте могли да предприемете за да намалите негативните зрителни симптоми?
На въпрос „Как оценявате очното си здраве?“ 13,4% от анкетираните отговарят „Отлично“, 32,8% – „Добро“, 51,8% – „Задоволително“ и 2% – „Лошо“.
Смущаващо е, че в тази млада възраст почти половината от анкетираните не оценяват очното си здраве като добро или отлично.
Запитани как оценяват зрението си, 11% отговарят „Отлично“, 61,4% „Добро“, 27,6% „Задоволително“ и нито един не смята, че зрението му е лошо.
Прави впечатление, че около 1/3 от анкетираните не знаят или неглижират това, че не виждат нормално.
На въпрос: „Имате ли оплаквания от очите?“ 85% отговарят с „Да“. Като наличие на симптоми на „сухо око“ са посочили 17,9% от анкетираните, 19,6% са посочили оплаквания, дължащи се на астенопични оплаквания и най-голям процент от анкетираните – 62,5% имат оплаквания от двете групи симптоми. Тези симптоми формират т.нар. „синдром на компютърното око“, за който се говори много напоследък и който в бъдеще вероятно ще се оформи като нова нозологична единица [3]. С „Не“ отговарят 15% от анкетираните.
Попитани „Запознати ли сте какви профилактични мерки бихте могли да предприемете за да намалите негативните зрителни симптоми?“, с „ДА, напълно“ отговарят 9% от анкетираните, с „Донякъде“ отговарят 58,6% и с „Не“ отговарят 32,4% от изследваните“.
Анализът на резултатите показва, че 85% от хората, прекарващи работното си време пред монитор, имат някои оплаквания от СКО, като 62,5% имат всички оплаквания, характерни за този синдром. 84.8% от тези индивиди са с някаква рефракционна аномалия. От нашите резултати можем да заключим, че категорията образовани млади хора имат повече рефрактивни аномалии от средната популация. Има две теории за това. Според първата, генетично е предопределено хората с рефрактивни аномалии да се стремят да са и по-образовани [15,16]. Според втората теория, честотата на рефрактивните аномалии сред тези хора е по-висока поради въздействие на факторите на средата – за да постигнат по-високата си образованост, те са полагали повече усилия, което е свързано с по-голямо натоварване на зрителния анализатор на близки разстояния, което води и до съответните адаптивни промени [8,17]. Друг фактор, който се счита за благоприятстващ развитието на миопия, е дефицитът на вит. D, който се среща при голяма част от хората на нашето съвремие, особено подрастващите, предвид все по-малкото време, което прекарват сред природата. Някои автори считат, че „пандемията от миопия“, която се наблюдава през последните години, може да се счита за еволютивен приспособителен механизъм на съвременния човек към факторите на средата [16,18,19]. Работата в затворени помещения изисква добро зрение за близо и по-малко използване на акомодацията, което се среща при хората с миопия.
Нашето проучване установи, че много голяма част от изследваните индивиди проявяват признаци на синдром на компютърното око, изразяващи се в симптоми на сухо око и астенопични оплаквания, свързани с работата на близо и взирането за продължително време пред монитора на компютъра – главоболие, зачервяване на очите, сухота, зрителна умора. Подобни резултати са получили и други автори, чиито изследвания показват, че между 50% и 90% от хората в развитите страни, които работят пред видеодисплеи, имат някои от специфичните за СКО симптоми. Децата също не са пощадени, тъй като все по-голяма част от тях прекарват голяма част от деня си по същия начин [1-4].
Тревожен е фактът, че по-малко от 10% от изследваните от нас индивиди, работещи с видеодисплеи, са информирани за профилактичните мерки, които биха могли да предприемат за да намалят негативната симптоматика, а още по-обезпокоително е, че една не малка част от тях изразяват нежеланието си да се съобразят с препоръките на изследващите ги и не възнамеряват да вземат допълнителни мерки за подобряване на състоянието си.
Заключение: Профилактичните очни прегледи са от изключителна важност за скринингово изследване на очното здраве при хората, работещи пред видеодисплеи. Този тип дейност оказва негативно въздействие върху очното здраве, води до проява на симптоми на СКО, които влошават качеството на живот на тези индивиди. Тъй като те са предимно млади хора, голяма част от тях имат склонност да неглижират симптомите и да не вземат адекватни мерки за ограничаването им.
Информираността им относно профилактичните мерки, които биха могли да предприемат за подобряване на състоянието си, е незадоволителна. Тук много важна е ролята на личния лекар, който като лице, което се ползва с доверието на пациентите си, трябва да е обучен за симптомите и начините за справяне с тях. Не трябва да се забравя, че и голяма част от децата вече прекарват значителна част от времето си пред дигитални устройства, което ги причислява към гореописаната група.
Какво е важно да знае общопрактикуващия лекар: Особено внимание при хората, работещи пред видеодисплеи – в голям процент от случаите имат нужда от рефрактивна корекция. При значителна част от хората ползваната от тях корекция е неподходяща – задължителна консултация със специалист-офталмолог. Още веднъж да се подчертае важността на правилно извършените профилактични прегледи, тъй като все още съществува известно недоверие към резултатите от тях – някои от хората не са убедени в полезността им, присъстват формално и не са склонни да приемат резултата и препоръките на специалиста, което означава, че трябва да се работи в насока повишаване здравната култура на населението.
Библиография:
1. Coles-Brennan C, Sulley A, Young G. Management of digital eye strain Clin Exp Optom. 2019; 102, 18-29.
2. Porcar E, Pons AM, Lorente A. Visual and ocular effects from the use of flat-panel displays“. Int J of Ophthalmol, 2016; 9(6), 881-885.
3. Singh S, McGuinness M, Anderson AJ et al. „Interventions for the Management of Computer Vision Syndrome“. Ophthalmology. 2022; 129(10), 1192–1215.
4. Reddy C. Computer vision syndrome: a study of knowledge and practices in university students. Neoalese J of Ophthalmol. 2013; 5(2), 161-168.
5. Toomingas A, Hagberg M, Heiden M et al. Risk factors, incidence and persistence of symptoms from the eyes among professional computer users. Work (Reading, Mass.). 201; 47(3), 291–301.
6. Singh S, Downie L, Anderson A. „Do Blue-blocking Lenses Reduce Eye Strain From Extended Screen Time? A Double-Masked Randomized Controlled Trial“. American J of Ophthalmol, 2021; 226, 243-251.
7. Stringham J, Stringham N, O’Brien K. „Macular Carotenoid Supplementation Improves Visual Performance, Sleep Quality, and Adverse Physical Symptoms in Those with High Screen Time Exposure“. Foods. 2017; 6(7), 47.
8. Flanagan J, Fricke T, Morjaria P et al. Myopia: a growing epidemic. Community Eye Health. 2019; 32(105), 9.
9. Holden BA, Fricke TR, Wilson DA et al. Global Prevalence of Myopia and High Myopia and Temporal Trends from 2000 through 2050. Ophthalmology 2016; 23(5), 1036-1042.
10. Hussaindeen JR, Gopalakrishnan A, Sivaraman V еt al. Managing the myopia epidemic and digital eye strain post COVID-19 pandemic – What eye care practitioners need to know and implement? Indian J of Ophthalmol. 2020; 68(8), 1710-1712.
11. Oerding M. The global myopia awareness coalition: What it is and why it matters. Last accessed on 2020 Jun 25 Available from: https://reviewofmmcom/the-global-myopia-awareness-coalition-what-it-is-and-why-it-matters/
12. Morgan IG, French AN, Rose KA. Risk Factors for Myopia: Putting Causal Pathways into a Social Context Updates on Myopia. Singapore Springer. 2020; 133-170.
13. Long Е. Evolutionary medicine: Why does prevalence of myopia significantly increase? Evol Med Public Health. 2018; 2018(1), 151-152.
14. Mainstone JC, Bruce AS, Golding TR. (June). „Tear meniscus measurement in the diagnosis of dry eye“. Current Eye Research. 1996; 15(6), 653–661.
15. Fan Q, Wojciechowski R, Ikram MKb et al. Education influences the association between genetic variants and refractive error: a meta-analysis of five Singapore studies Hum Mol Genet 2013. e-pub ahead of print 6 September 2013, doi:10.1093/hmg/ddt431.
16. Cordain LS. Eaton B, Miller JB et al. An evolutionary analysis of the aetiology and pathogenesis of juvenile-onset myopia. Acta Ophthal Scand. First published: 12 March 2003, 125-135. https://doi.org/10.1034/j.1600-0420.2002.800203.x
17. Goldschmidt E, Jacobsen N. Genetic and environmental effects on myopia development and progression. Eye (Lond). 2014; 28(2), 126–133.
18. Morgan IG, French AN, Ashby RS et al. The epidemics of myopia: aetiology and prevention. Prog Retin Eye Res. 2018; 62, 134–149.
19. Мермеклиева Е, Маринова Е. /Mermeklieva E, Marinova E. Очно здраве и качество на живот при хора, работещи с видеодисплеи. Eye health and quality of life in people, working with video displays. Българско списание за обществено здраве, Bulgarian journal of public health. 2022; 14(3), 77-84.
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Елена Мермеклиева д.м.
Клиника по офталмология, УМБАЛ „Лозенец“,
Медицински факултет на
СУ «Св. Климент Охридски»
София; МЦ „Офта-Невро“ – София
тел.: 0888 891 860
е-mail: elenamermeklieva@yahoo.com
