Брой 10/2024
Д-р С. Рангелов, д.м.
МБАЛ „Сердика” ЕООД – София
Острият простатит е остро възпаление на простатата с микробен произход. Тя засяга приблизително 1% от мъжете през живота им със симптоми, вариращи от лек дискомфорт при уриниране до тежки септични състояния[1]. Имайки предвид анатомичното разположение на простатната жлеза и дължината на мъжката уретрата, циститът при мъжете е по-рядък и всяка фебрилна уринарна инфекция с признаци на дискомфорт при уриниране трябва да се взима под внимание за развитието на заболяването бактериален простатит.
За поставянето на правилна диагноза се приема комбинацията от следните клинични признаци, които могат да предполагат развитието на остър простатит:
• Наличието на инфекциозен синдром с висока температура, втрисане, грипоподобен синдром;
• Данни за уринарни симптоми като парене при уриниране, тежест в тазът, често уриниране.
Кои са спешните случаи на които е необходима да се обърне сериозно внимание?
• болката в тазът, перинеумът, уретрата, пенисът и ректумът.
Клиничния физикален преглед е особено важен и не трябва да се пренебрегва. Той може да уточни и отдиференцира чрез ректалното туширане ректалната бола в областта на простатната жлеза и дори един епидидимит.
Наличието на лумбална болка не означава непременно наличие на остър пиелонефрит.
В публикувани серии до 25% от острия простатит може да бъде свързан с лумбална болка[3].
При простатитът наличието на макроскопска хематурия не е необичайно и не е фактор за тежестта на болестния процес или усложнения. Докато картината на фебрилитет с данни за уринарна инфекция при мъжът трябва абсолютно да се предполага наличието на остър простатит и да се изисква спешно прилагане на антибиотична терапия.
При всяко съмнение за остър бактериален простатит е необходимо да се извърши микробиологично изследване на урината. Най-често срещаният причинител на бактериалната инфекция е Escherichia coli, която представлява повече от 80% от всички бактериални причинители на тази патология. При младите пациенти в активна сексуална възраст е необходимо да се търсят и микробните причинители предавани по полов път, а именно Chlamydia trachomatis или Neisseria gonorrhoeae [4]. В редица други случаи близо 25 до 30% от проведените микробиологияни изследвания при съмнения за остър бактериален простатит могат да бъдат с негативен резултат. Тези случаи не трябва да се подценяват и с лекота да се отхвърля диагнозата остър простатит[3].
Друг важен елемент е да се търсят признаците за тежест на заболяването, за да може успешно да се отдиференцира „неусложнен“ остър простатит от остър усложнен простатит. Тази оценка се основава на подробно снетата анамнеза, клиничен преглед и параклинични изследвания. Биологичната оценка на кръвната картина дава важна информация за наличие на хиперлевкоцитоза или левкопения, повишен CRP или положителни хемокултури. Те могат да бъдат полезни при активното наблюдение на пациентите за определяне хода на развитие на болестния процес[5].
Ехографията на пикочно-половата система има за цел, да се проследи степента на уринарния застой в пикочния мехур или определяне на остатъчната урина непосредствено след микция на пациента. Ултразвуковия анализ на простатната жлеза не предоставя много данни в подкрепа на диагнозата простатит освен в случаи на лошото прогресивно развитие на заболяването в търсене на абсцес на простатата.
Приема се, че наличието на макроскопска хематурия не е така необичайно и не е причина за определяне тежестта на заболяването или фактор на усложнение. Тя не трябва да бъде асоциирана погрешно към определен етап в развитието на острия простатит. При тези случаи извършването на уретроцистоскопия има за цел да се търси уротелиална лезия на пикочния мехур и трябва да се извършва далеч от остър епизод на острия простатит[2].
Други сериозни фактори за развитието на острия простатит или неговите потенциални усложнения са класическите: захарен диабет, чернодробна недостатъчност, неопластична пролиферация или имуносупресия.
Ползата от изследване на PSA е безполезна. Приема се, че повишаване стойностите на PSA в кръвта е обичайно, но непоследователно и не променя хватката на заболяването с провеждане на теста[2]. Може да се установи нормален или повишен PSA по време на остър епизод на бактериален простатит, но не ни помага, нито в случаите на диагностично съмнение, нито за проследяване на заболяването. За простатата се казва, че е „неусложнена“ или „нормална“, ако няма данни за инфекция от изследвания на урината или аномалия в функционално отношение по-специално без задържане на урина в пикочния мехур или рецидивираща уроинфекция, което би могло да промени имунния статус. В други случаи простатитът се определя като „усложнен“.
Лечение
Острият простатит представлява приблизително 9% от случаите с инфекции на пикочните пътища посещаващи болнични заведения. В голям брои от случаите лечението му се извършва в доболничната здравна система, но в редица други случаи се препоръчва хоспитализация.[2].
Антибиотичното лечение е референтното лечение на острия бактериален простатит. Трябва да започне веднага щом се извърши микробиологияно изследване на урината, без да се изчакат резултатите.
Антибиотикът трябва да има добра дифузия в простатната жлеза и да бъде ефективен при потенциално срещани микроби. Препоръчително е да се използва флуорохинолон перорално (при липса на гадене или повръщане)(ципрофлоксацин 500 mg 1 tab×2, офлоксацин 200 mg 1 tab×2, левофлоксацин 500 mg 1 таблетка/ден).
При противопоказания към флуорохинолони(алергия или скорошна употреба), цефалоспорин от трета генерация (цефтриаксон, цефоксатиме) препоръчително в инжекционна форма. Антибиотичното лечение винаги се ръководи от данни от антибиограма, получена за 24 до 48 часа. Флуорохинолони и котримоксазол при липса на резистентност са молекулите на избор.
Важно и необходимо е да се провери чувствителността на антибиограмата с прилагане на налидиксовата киселина, която е маркер за добра чувствителност към флуорохинолони. В случай на резистентност към налидиксовата киселина дори ако антибиограмата показва чувствителност към офлоксацин, тази молекула не бива да се използва, нито дори ципрофлоксацин или левофлоксацин [6].
Други съпътстващи терапии могат да бъдат полезни в общия терапевтичен план: аналгетици, противовъзпалителни средства за болка в остра фаза; алфа блокери в случай на дизурия.
Продължителността на лечението остава спорна. В момента има консенсус за лечение от три до шест седмици, други автори са предложили по-кратък курс на лечение с продължителност от две до четири седмици или дори с десет дни, но дългосрочни данни с резултати от лечението не са известни с данни от рисковете за последващ рецидив[7].
Превантивното лечение на сексуалните партньори не е така необходимо в случаи на уропатогенеза, но може да бъде полезно при случаи на полово предавани микробни причинители.
Преоценката на резултатите от лечението е от съществено значение на 48-ия или 72-рия час, позволяващо да се провери качеството на първоначалното предписано лечение, за да се адаптира към резултатите от антибиограмата, да се провери липсата на нежелани реакции и да се провери спазването им. Важно е да продължи наблюдението на пациентите с контролни изследвания до изчезване на симптомите и постигане на микробиологична стерилна урина една до четири седмици след спиране на лечението. Ако признаците на инфекция продължават се препоръчва и радиологична оценка като се търсят данни за абсцес на простатната жлеза. При данни за абсцес перинеален или трансректален показано е контролиран ултразвуков дренаж. Отделно от инфекциозния епизод е необходимо да се търсят и рисковите фактори. Проучва се поведението при уриниране с IPSS, скорост на уринарния ток, ултразвук след акт на уриниране или дори да се потърси стриктура на уретралния канал чрез провеждане на уретроцистоскопия.
Изводи
Острият простатит е често срещана инфекция на пикочните пътища. Желателно е при мъжете диагнозата да се обсъжда винаги при всяка фебрилна уринарна инфекция. Диагнозата ПРОСТАТИТ не винаги е очевидна, но класически е свързва със септичен синдром и симптоми на уринарен дисконфорт.
Лечението се основава на антибиотична терапия. Антибиотична терапия е според извършена антибиограма за период от време общо от три до шест седмици. Един от потенциалните рискове е преходът към хронифициране на заболяването, чието лечение е трудно.
Книгопис:
[1] Kinghorn GR, Abbott M, Ahmed-Jushuf I, Robinson AJ. BASHH survey
of additional genitourinary medicine-targeted allocations in 2003 and 2004. Int J STD AIDS 2004;15:650—2.
[2] Bruyère F, Cariou G, Boiteux JP, Hoznek A, Mignard JP, EscaravageL, et al. Prostatite aiguë. Prog Urol 2008;18(Suppl. 1):19—23.
[3] Auzanneau C, Manunta A, Vincendeau S, Patard JJ, Guillé F,Lobel B. Prise en charge d’une prostatite aiguë : à propos de100 cas. Prog Urol 2005;15:40—4.
[4] Badalyan R, Fanarjyan S, Aghajannyan I. Chlamydial and ureaplasma infections in patients with non bacterial chronic prostatitis. Andrologia 2003;35:263—5.
[5] Etienne M, Pestel-Caron M, Chapuzet C, Bourgeaois I, ChavanetP, Caron F. Should blood cultures be performed for patients withacute prostatitis. J Clin Microbiol 2010;48:1935.
[6] Bruyère F, Lanotte P, Faivre D’arcier B, Bou S, Haillot O. Leslec¸ons à tirer d’un an de surveillance de E. coli dans un serviced’urologie. Prog Urol 2007;17:964.
[7] Naber KG, Bergman B, Bishop MC. EAU guidelines forthe management of urinary and male genital tract infections. Eur Urol, http://www.uroweb.org/nc/professionalresources/ guidelines/online/; 2006.
[8] Bruyère F, Faivre D’arcier B. Rétention aiguë d’urine sur prostatite aiguë : sonde vésicale ou cathéter sus-pubien ? Prog UrolFMC 2009;19(4):F123—5.
