Брой 2/2012
Д-р Даниела Грозева
докторант в Клиниката по кожни и венерически болести, Университетска болница, Плевен
АД представлява хронично възпаление на кожата, което възниква у хора от всички възрасти, но най-често засяга деца. Заболяването се характеризира от силен сърбеж и ход на заболяването с екзацербации и ремисии. АД засяга около 10% от децата (1). Атопичният дерматит (АД) е полигенно унаследявана хронично-рецидивираща екземна болест, израз на своеобразна, неадекватна реакция на имунната система към факторите на околната и вътрешната среда на организма. АД е най-ранно проявяващата се компонента на атопичния симптомокомплекс, който освен промени по кожата и лигавиците включва и такива в дихателната, храносмилателната, сърдечносъдовата и централната нервна система (2). Честотата на АД се е удвоила и утроила в индустриализираните страни през последните 3 десетилетия; засегнати са 15 до 30% от децата и 2 до 10% от възрастните. Това заболяване често е белег на атопична диатеза, която включва астма и други алергични заболявания. АД често започва през ранна детска възраст (т. нар. АД с ранно начало). От всички случаи на АД 45% започват през първите 6 месеца от живота, 60% започват през първата година и 85% – преди 5-годишна възраст. Заболяването може да започне и в зряла възраст (т. нар. късно начало на АД). Интактният епидермален слой е предпоставка кожата да функционира като физична и химична бариера. Нарушението в бариерата, което причинява увеличена трансепидермална загуба на вода, е главен признак на АД. Хистопатологичните промени не са специфични и затова рутинната хистология не е подходяща за основен диагностичен метод при АД. Диагнозата атопичен дерматит се поставя основно клинично. Критериите на Hanifin и Rajka от 1980 г. все още се използват като основни при поставяне на диагнозата АД (3). Авторите определят като задължителни 3 от общо 4 основни критерия, необходими за поставянето на диагнозата – сърбеж, типична морфология и разпространение на кожните промени в зависимост от възрастта, хроничен или хронично-рецидивиращ ход на заболяването и лична или фамилна анамнеза за атопия. Освен 3-те големи критерия за диагнозата е необходимо допълнение и от 3 малки критерия.
Лечението на АД касае подлежащите кожни промени като ксероза, сърбеж, суперпонирана инфекция и възпаление. Пациентите също трябва да бъдат обучавани за хроничния ход на заболяването и нуждата от поддържане на правилна грижа за кожата. Основните групи медикаменти, които се използват при лечението на АД, са локалните кортикостероиди и локалните антибиотични препарати. Над 90% от кожните промени при АД се колонизират от Staphylococcus aureus, което влошава заболяването. Нарушаването на кожната бариера при разчесването благоприятства колонизацията. По този начин се получава порочен кръг на възпаление, сърбеж и поселване с микроорганизма. Суперантигените, които се освобождават от S. Aureus, влошават и задълбочават възпалителния процес (4). Колонизацията невинаги е очевидна и трябва да се има предвид при всички случаи на изява на заболяването. Комбинациите на локален стероид/антибиотик, каквито са Fucicort и Fucidin H, са лекарства на избор при лечението на АД, когато е установена или се очаква колонизация със S. aureus. След избиране на подходящия по сила кортикостероид определящо значение в комбинацията има антибиотикът. Fucidin е антибиотика в състава на тези медикаменти. Fucidin е най-активният антибиотик срещу S. aureus. Той прониква дълбоко в слоевете на кожата – епидермис, дерма и хиподерма. Към него не се развива резистентност, което го прави особено подходящ в лечението на атопичната екзема. Той е един от най-безопасните и надеждни антибиотици. Уникалността на Fucidin се дължи на уникалната му химична структура, липсата на кръстосана свръхчувствителност, не се инактивира от гнойни колекции, отличната му прониквателна способност и липсата на системни ефекти. В комбинираните препарати Fucicort и Fucidin H кортикостероидната съставка влияе върху медиаторите на възпалението, а антибиотичната върху колонизацията със S. аureus. Така те унищожават S. aureus и лекуват екземата. Общото в двата препарата е Fucidin, а разликата е в съдържащия се кортикостероид съответно Hydrocortison acetate при Fucidin H и Betamethasone valerate при Fucicort. Приложението на Fucidin H е предимно при деца, върху лице и кожни гънки, а на Fucicort – предимно при възрастни, тяло, задебелени части. Fucidin H се пероръчва при лек дерматит, тежка /без видима инфекция, а Fucicort при лека/тежка инфекция, тежък дерматит. Показанията за приложение на препаратите Fucicort и Fucidin H са възпалителни дерматози при наличие или опасност от бактериални инфекции. Такива са атопичната екзема, контактният дерматит, нумуларната екзема, застойната екзема, себорейният дерматит, невродермитът.
В заключение може да се каже, че над 90% от екземите са колонизирани от Staph. аureus. Staph. aureus е главният “пусков” фактор на екземата посредством отделяне на суперантигени. Комбинацията антибиотик/стероид прекъсва порочния кръг на екземата на 2 места и осигурява по-добър резултат от лечението само със стероиди. Fucicort и Fucidin H съдържат Fucidin, уникален локален антибиотик, и затова осигуряват бързо и цялостно лечение на всички видове екзема.
Библиография
1. Leung D.Y., Diaz L.A., DeLeo V., Soter N.A. Allergic and immunologic skin diseases. JAMA 1997, 278,1914-23.
2. Трашлиева М. Атопична екзема, изд. „Пейчински” – Плевен,1999, 7-14.
3. Hanifin J.M., Rajka G. Diagnostic features of atopic dermatitis. Acta Dermatol and Vener, 1980, 92, 44-47.
4. Arch. Dermatol. 1996, 132, 27-33.
