Брой 1/2012
Д-р Д. Савова, акушер-гинеколог,
Специализирана АГ болница „Д-р Щерев”
Бременността е един от най-прекрасните периоди от живота на една жена, но той изисква повишено внимание и специализирана грижа за здравето на бременната и носеното от нея дете. Надлежното проследяване на бременността e свързано със запазване на бременността, грижа за здравето на майката и плода, предотвратяване на усложнения, свързани с бременността и самото раждането. Бременността е с продължителност от 40 гестационни седмици (г. с.), които се равняват на 10 лунарни месеца, или около 280 дни. Началото на бременността се приема първият ден на последната редовна менструация. Проследяването на всяка бременност е индивидуално за всяка жена в зависимост от нейното общо физическо и здравословно състояние, възрастта и развитието на бременността. Това са факторите, които определят колко често ще се извършват прегледи, какви изследвания трябва да бъдат направени, като при необходимост бременните се насочват към допълнителни консултации със специалисти в други области на медицината.
Как стандартно би трябвало да протече проследяването на една бременност, за да бъдат изпълнени условията, споменати по-горе:
Проследяването на една бременност започва с нейното установяване. В домашни условия това става чрез уринарен тест за бременност в 4-тата г. с. За да даде адекватни резултати, уринарният тест трябва да се направи около 12-14 дни след предполагаемата дата на зачеване. След положителен резултат на уринарния тест и закъснение на менструацията с една седмица бъдещата майка трябва да информира своя гинеколог и да започне да приема фолиева киселина (400 микрограма дневно). Бременната жена има право да избира кой да следи бременността й – общопрактикуващият лекар или акушер-гинеколог. Препоръчително е първият преглед при проследяващия бременността лекар да се насрочи поне една седмица след закъснението на месечния цикъл (5-ата г. с.). Тогава бременността вече може да се установи при прегледа с ултразвукова диагностика (УЗД), когато се визуализира плоден сак в маточната кухина.
От този момент нататък започва проследяване на бременността. Всеки преглед при проследяващия лекар би трябвало да включва УЗД, измерване на тегло, артериално налягане, обиколка на корема на бременната и проследяване на нормалното развитие на плода с необходимата фетална биометрия. Бъдещата майка трябва да получи специализирана консултация с препоръки за протичане на бременността, опазване на нейното здраве и това на развиващото се бебе. При наличие на придружаващи заболявания на бременната жена проследяващият лекар я насочва към консултации със съответните специалисти, ако такива се налагат. До 22-26-ата гестационна седмица, ако бременността протича нормално, проследяването се извършва чрез посещения при проследяващия лекар веднъж месечно.
Втората женска консултация с ултразвуков преглед, с който започва и същинското проследяване на протичащата бременност, обикновено се назначава две седмици след първото посещение при лекаря (7-ата г. с.) Тази визита е по-продължителна. При нея се снема анамнеза на бременната жена за минали и настоящи заболявания, за наследствени заболявания. Изчислява се срокът на бременността и вероятният термин на раждане спрямо датата на последната редовна менструация. Измерват се ръст, тегло, артериално налягане. УЗД по време на този преглед се извършва трансвагинално (през влагалището). Неговата цел е да установи наличието на сърдечна дейност на ембриона – по този начин се доказва нормалното развиване на бременността в матката. С този преглед започва ежемесечно следене на състоянието на бременната жена и развитието на плода. Взема се онкоцитонамазка и влагалищен секрет за микробиологично изследване. Може да се назначат и изследвания: Кръвна група и Rh фактор, ПКК (хемоглобин, еритроцити, левкоцити, хематокрит, MCV, MCH), СУЕ, кръвна захар, сифилис, хепатит В (HbS Ag), хепатит С, HIV, креатинин, урея, АСАТ, АЛАТ, АФ, урина (седимент). На бременни жени, които имат контакти с домашни любимци, по преценка на проследяващия лекар може да се назначат изследвания за токсоплазмоза или други зоонози.
По време на третия преглед (11-13-а г. с.) се провежда ултразвукова диагностика, която се извършва вагинално или трансабдоминално (върху корема). Чрез показателите УЗД се определя точният срок на бременността и на база на дължината на фетуса (плода) се изчислява окончателно вероятният термин на раждане (ВТР). По време на този преглед се снемат няколко ехографски параметъра, като дебелината на нухалната гънка, назална кост, кръвен поток през сърцето на плода, дуктус венозус и фетална анатомия. Взема се и кръвна проба за т. нар. ранен биохимичен скрининг (БХС) – изследване на биохимични параметри за определяне на риска за Даун синдром и други хромозомни аномалии. Бъдещите родители се консултират за резултатите от теста и при необходимост бременната жена се насочва към допълнителни инвазивни изследвания (хориална биопсия или амниоцентеза). Ако бременната има фамилна обремененост с диабет, предишно раждане на едър плод или предишно мъртво раждане, лекарят назначава орален глюкозо-толерантен тест или кръвнозахарен профил (гликиран хемоглобин). Ако бременността е рискова, се назначава изследване за токсоплазмоза (при спонтанни аборти и мъртвораждания), на серологично изследване за рубеола (при данни за контакт с рубеола по време на бременността).
Тук е важно да се спомене, че лекарят трябва да информира проследяващата се жена, че е необходимо по време на бременността да се спазва определен двигателен и хранителен режим. При нормална бременност бременната не трябва да се обездвижва, но и да не се изморява. Ако работата не е свързана с физическо натоварване, може да продължи да работи до последните един-два месеца на бременността. През втората половина на бременността е добре да извършва дихателни и други леки физически упражнения на чист въздух. Храненето трябва да бъде балансирано – достатъчно пресни плодове и зеленчуци, белтъчини и въглехидрати. Желателно е по време на цялата бременност да наддава на тегло не повече от 10-12 килограма.
След 13-ата г. с. по преценка на проследяващия лекар се снемат кръвни изследвания за глюкоза (кръвна захар) и допълнителни биохимични показатели за кръвосъсирване и коагулация (протромбиново време, фибриноген, аРТТ (ККВ))
След този период на бременността при всеки преглед чрез УЗД се измерват основни структури на плода, като се проследява как той нараства и се развива (фетална биометрия). Оценява се дали растежът и развитието на плода отговарят на гестационната възраст. Извършва се оценка на феталните движения и активност, както и на позицията на плацентата и пъпната връв.
По време на четвъртия преглед (16-20-а г. с.) се провежда ултразвукова диагностика, която се извършва трансабдоминално (върху корема), като се прави базисна фетална морфология – по-подробно ехографско наблюдение на анатомията на плода. Чрез нея ултразвуково се разглежда плодът за наличието на различните органи, като се обръща специално внимание на череп, сърце, бъбреци, диафрагма, гръбначен стълб, пикочен мехур, стомах и крайници. При съмнения за аномалии в развитието на бебето проследяващият лекар може да назначи детайлна фетална морфология с подробен преглед при специалист.
По време на този преглед по преценка на проследяващия лекар може да се вземе и кръвна проба за т. нар. късен биохимичен скрининг.
В този срок на бременността се извършва и амниоцентеза, ако на база на получените по-рано резултати от биохимичните изследвания проследяващият лекар преценява, че такава е необходима. Практиката е да се препоръчва амниоцентеза на всички бременни жени, които са над 35-годишна възраст. По преценка на лекуващия лекар между 20 и 24-тата г. с. бременната жена може да се насочи към извършване на фетална ехокардиография – специализирано ехографско изследване на сърцето на плода.
Петият преглед (около 22-26-ата г. с.) е рутинна консултация, при която се извършват всички прегледи и изследвания, необходими за проследяване на здравословното състояние на бременната жена и развитието на плода в динамика (описани по- горе). След 20-ата г. с. седмица при всяко посещение се прави оценка на функциите на плацентата, а всеки УЗД преглед е съпроводен и с доплерово изследване на кръвотока в съдовете, хранещи бебето и кръвоснабдяващи маточните съдове.
Прегледи и изследвания след 28-ата г. с.: В този период на бременността продължават редовни прегледи с УЗД, мониториране на здравето на бременната жена и оценка на физическото състоянието на плода със снемане на биометричните данни и проследяване на феталния растеж. Извършват се всички рутинни изследвания на женската консултация, описани по-горе. След 28-ата г. с. към редовната месечна женска консултация на всеки две седмици започва да се мониторира сърдечната дейност на плода – т. нар. запис на сърдечни тоновe (NST). Към 36-ата г. с. се назначават и изследвания за сифилис, хепатит B и C, СПИН. Резултатите от посочените изследвания са задължителна част от медицинската документация за предстоящото раждане. През последните един-два месеца на бременността бъдещата майка трябва да започне подготовка за кърменето на бебето. Между 36 и 38-ата г. с. в подготовка за предстоящото раждане задължително се назначават изследвания на микробиология от влагалищен секрет, пълна кръвна картина, глюкоза (кръвна захар), хемостаза и урина (по преценка на проследяващия лекар може да се назначи изследване на стерилна урина). В същия срок се извършва консултация с анестезиолог и кардиолог с попълване на съответните медицински въпросници и информирани съгласия в лечебното заведение, където ще се случи раждането. След 36-ата гестационна седмица NST се извършва ежеседмично.
В този срок бременността завършва деветте месеца и практически раждането може да се очаква в предстоящите седмици до термина. Освен NST, провеждани всяка седмица, в последния месец от бременността (след 36-ата г. с.) бременната жена прави и подробен гинекологичен преглед и консултация със своя лекуващ лекар. По време на този преглед вече окончателно е определена позицията на плода с предлежанието на неговата най-ниска част (главичка, седалище или друго) и се обсъжда предстоящото раждане. Начинът на родоразрешение се определя от големината на бебето, външната и вътрешната пелвиметрия и особеностите на костния таз на бременната. Ако има медицински индикации за оперативно родоразрешение (цезарово сечение), се планира конкретно и датата на извършване на раждането.
С това приключва проследяването на бременността и започват последните дни в подготовка на раждането. Ако проследяването е извършено надлежно, това дава по-голямо спокойствие и на самата родилка, и на медицинския екип, който ще участва в провеждането на раждането, че то ще премине без изненадващи усложнения и проблеми.
