Брой 10/2011
Д-р Георги Шишков
Храната е едно от най-големите удоволствия, а апетитът е индикатор за добро здраве. Но истината е, че за много хора изборът какво ще ядат и пият е основен проблем в живота им. Всеки ден!
Изненадващо много хора страдат от дискомфорт след хранене. Буквално един на всеки четирима има различни по тежест оплаквания след прием на определени храни. Те могат да се изразяват в стомашно чревни симптоми, като подуване и тежест, колики и болки, разстройство и газове, но могат да бъдат и от други органи и системи, като например мигренозно главоболие, зачервяване и отичане на лицето, сърцебиене и промяна в артериалното налягане, обриви, задух или общо неразположение. Могат да се изброят още много симптоми, които влошават сериозно качеството на живот на засегнатите.
Поради голямата честота на разпространение, пъстротата на симптомите и сравнително слабото им познаване, хранителните непоносимости представляват сериозно диагностично и терапевтично предизвикателство. Болшинството от тези пациенти обикалят с години различни специалисти в търсене на правилната диагноза и лечение. Колит, синдром на раздразнимото черво, хранителна алергия, мигрена, невроза, депресия или друго психично отклонение – само да назовем няколко от най-честите погрешни диагнози. Общото между тях е, че след назначеното лечение, симптомите на тези болни не изчезват.
Определение
Спектърът на страничните и нежеланите хранителни реакции е разнообразен. Съвременното понятие нежелани реакции към храните включва хранителните непоносимости (интолеранс) и хранителната алергия (хиперсензитивност).
Хранителната алергия е имуноглобулин Е-медиирана хранителна реакция, при която имунната система на организма реагира спрямо експозицията на безвреден хранителен протеин с имунопатологичен процес. Хранително провокираните алергични реакции са най-чести до 2-годишна възраст, като намаляват с напредването на възрастта. Всъщност хранителните алергии са сравнително рядко явление – счита се, че честотата им e едва от 1% до 4%.
Хранителнителната непоносимост, представлява нежелана хранителна реакция, която се дължи на токсични, фармакологични, метаболитни, идиосинкратични или други не-имуноглобулин Е (IgE)-медиирани реакции към определени съставки на храната. Конкретната причина за проява на това състояние често е липсата на определен ензим или дефект в транспортния механизъм, отговорни за разграждането или абсорбцията на дадена съставка на храната.
Много важно е да се направи разлика между алергия и непоносимост, тъй като поведението при двете заболявания е съвсем различно.
Разпространение
Най-честите хранителни непоносимости са лактозната, глутеновата (цьолиакия), фруктозната и непоносимостта към хистамин.
Около 1/3 от населението в Европа е засегнато от една ли повече хранителни непоносимости, като не са редки случаите на комбинирана непоносимост към две или повече съставки на храната. Данните сочат, че 10 до 30% от населението страда от непоносимост към лактоза, от 5 до 7% – от фруктозна непоносимост, от 1 до 3% са засегнати от хистаминова непоносимост, а един процент – от цьолиакия . Според специалистите обаче, тези цифри са много по-високи. Това се обяснява със значителната промяна в храненето, която наблюдаваме през последните 20 – 30 години.
Хистаминова непоносимост
Въпреки, че това състоянние е подробно описано преди повече от 20 години, то се познава все още от твърде ограничен брой лекари. Отчасти причина за това беше отсъствието на специфичен тест за прецизна диагноза, както и липсата на терапевтични възможности. Отскоро това вече не е така и в Европа се говори все по-често за тази патология.
Хистаминът е биогенен амин – медиатор, играещ централна роля при алергичните реакции. Освен това хистаминът, посредством различните хистаминови рецептори, участва във функцията на почти всички органи и системи – управлява производството на стомашни киселини и моториката на стомаха, оказва стимулиращо въздействие върху сърдечно-съдовата система, регулира, заедно с други фактори, ритъма на съня и много други.
Хистаминът е и естествена съставка в множество хранителни продукти. Той се образува при разпадането на хистидина под въздействието хистидин-декарбоксилазата в резултат на микробиологочни процеси. При зреенето, отлежаването и ферментирането на богати на белтъчини продукти могат да се натрупат значителни количества хистамин.
При здравите хора, хистаминът приет с храната, се разгражда в тънките черва от ензима Диаминоксидаза (ДАО) до безвредни вещества. При пациентите с хистаминова непоносимост, производството на този ензим е нарушено. ДАО липсва или е в недостатъчно количество или е инхибиран от вещества блокери на ДАО. В резултат, поетият с храната хистамин не се разгражда и може да попадне в системното кръвообръщение.
Фигура 1. Преглед на хистамин медиираните симптоми
Колкото многообразни са функциите на хистамина в организма, толкова многообразни могат да бъдат и симптомите, настъпващи след резобцията му от тънките черва.
Най-честите оплаквани, без да са ограничени само до тях, са:
• Стомашно-чревни оплаквания (диария, коремни болки, спазми или газове)
– Главоболие, стигащо до пристъпи на мигрена
– Кожни обриви, уртикария, сърбеж
– Астма, затруднено дишане
– Гадене, сърцебиене, тахикардия, аритмия, хипотония
– Виене на свят
– Хрема или запушване на носа, зачервяване и оток на лицето
– Сърбеж, парене и сълзене от очите, отичане и подуване на клепачите
– Повишена уморяемост
– Дисменорея
Хистаминовата непоносимост е по-честа при жените. Около 60%, а според някои автори и до 80% от засегнатите са жени около четиридесетте години. Това предполага връзка с намаляването на хормоналните нива.
Храни богати на хистамин, хистаминолибератори и блокери на ДАО
Когато хранителните продукти отлежават по-дълго, под въздействието на микробиологични процеси в тях се образува и натрупва хистамин. Често това е част от производството на някои храни: зреенето на сирене, сушенето на колбаси и месо, ферментацията на трушии или плодове, акохолната ферментация и зреенето на вината, процесите настъпващи в тестото под въздействие на хлебната мая и много други. Всъщност точно това придава силния и специфичен вкус на тези храни.
Примери за богати на хистамин храни са:
– Червено вино, шампанско, бира
– Зрели сирена, ементал, гауда, рокфор
– Сурово-пушени меса, трайни колбаси, шунки, бекон, наденици
– Консервирана или пушена/маринована риба, морски дарове, рибни сосове
– Съдържащи мая продукти – теста, хляб, тестени продукти
– Кисело зеле и туршии
– Зеленчуци като спанак, домати, патладжани, авокадо, грах
– Плодове като ягоди, банани, сини сливи, ананас, мандарини, киви
– Винен и балсамов оцет
– Соев сос, кетчуп, горчица
Съдържанието на хистамин в един и същи вид хранителни продукти може силно да варира. То зависи от производството и зрелостта на продукта, но и от това как и колко дълго са съхранявани. Затова един и същ сорт сирене или вино не винаги се понасят еднакво добре от организма. При всеки човек реакциите към съдържащите хистамин хранителни продукти могат да бъдат различни.
Важно е да се знае, че натрупаният в хранителните продукти хистамин, не се разгражда при варене, печене, замразяване или друг вид кулинарна обработка!
Съществуват и храни, които освобождават съдържащия се в организма хистамин. Тези, така наречени хистаминолибератори, индиректно предизвикват или засилват оплакванията. Към тях принадлежат например ядките, шоколадът, алкохолът, ягодите, ананасът, цитрусовите плодове и други.
Много медикаменти, с които лекуваме други заболявания, могат да блокират или подтиснат действието на ДАО и с това да засилят оплакванията на хора с нарушено производство на Диаминоксидаза. Такива са например: Acetylcystein, Ambroxol, Aminophyllin, Клавуланова киселина, Chloroquin, Metamizol, Metoclopramid, Propafenon, Verapamil и други.
Диагноза
Поставянето на правилната диагноза е най-голямото предизвикателство в целия процес на лечение, защото симптомите и оплакванията са много разнообразни. Не винаги са налице белези указващи ясно към хранителна непоносимост. Понякога е трудно и за пациента и за лекаря да се намери връзката между оплакванията и приема на определени храни, тъй като времето за поява на симптомите варира силно – от няколко часа до едно денонощие. Различното съдържание на хистамин в един и същ вид хранителни продукти, също може да модифицира значително клиничната картина.
Хистаминовата непоносимост има много лица. Често симптомите наподобяват тези при алергия, но при хистаминовата непоносимост имунната система не участва. Затова тя не може да бъде потвърдена чрез класическите кожни алергологични тестове.
И все пак, ако лекарят мисли за хистаминова непоносимост, то поставянето на правилна диагноза става в няколко лесни стъпки:
1. Подробна анамнеза и разпитване за хранителните навици. При разговор с пациента лекарят може да се опита да установи наличието на хистаминова непоносимост, правейки връзка между консумираните хранителни продукти и настъпилите впоследствие симптоми. Да се внимава за съвместна употреба на хистаминолибератори и/или ДАО блокери.
2. Пациентът трябва да бъде помолен да води стриктен “хранителен” дневник – в продължение на няколко дни да се записва подробно какво е ял, кога и какви оплаквания я получил.
3. Пробна елиминационна диета. Пациентът да се постави на строго безхистаминова диета в продължение на една седмица, след което могат да се включват поетапно храни с богато хистаминово съдържание. През това време пациентът води “хранителен” дневник.
4. Кръвен тест DAO-HIT. От няколко години съществува прецизна и специфична ЕЛАЙЗА методика за определяне активността на диаминоксидазата (ДАО). Тестът може да бъде използван от всяка лаборатория, тъй като не изисква специално оборудване или апаратура. За първи път у нас той е внедрен в Клиниката по Гастроентерология, към УМБАЛ „Св. Иван Рилски” под ръководството на Проф. Л. Матева.
5. Тест с прием на капсули ДАОЗИН. Препаратът ДАОЗИН съдържа липсващия ензим ДАО. Ако след приемането на 2 капсули ДАОЗИН непосредствено преди хранене в продължение на няколко дни обичайните симптоми отшумят, значи е твърде вероятно наличието на непоносимост към хистамина.
Лечение
До скоро основното поведение беше стриктна диета, изключваща храни съдържащи хистамин. Тя за съжаление трудно се спазва, защото тези продукти са толкова много и разнообразни. Но и поради простата причина, че това са все вкусни храни, от които не е лесно да се лишим.
Отскоро в аптеките има препарат, който замества липсващия ДАО и по този начин се възстановява естественото разграждане на хистамина в червата. ДАОЗИН е първата в света и единствена по рода си хранителна добавка, разработена специално за хора с хистаминова непоносимост. Една капсула съдържа 0,3 мг чиста биогенна диаминоксидаза (ДAO). Приемат се по 1-2 капсули с малко течност непосредствено преди хранене. ДАОЗИН помага и след появата на симптомите, защото и впоследствие намалява количеството на поетия хистамин. Максималната доза е 8 капсули на ден.
За разработката на ДАОЗИН, фирмата производител SCIOTEC е наградена с държавната австрийска награда за иновации през 2009 година.
С помощта на ДАОЗИН, вашите пациенти отново могат да ядат всичко и да се наслаждават на храната без оплаквания.
Съвети към страдащите от хистаминова непоносимост пациенти:
– Да спазват диета бедна на хистамин.
– Да имат винаги ДАОЗИН под ръка, когато смятат да нарушат диетата и да ядат богати на хистамин храни. Този съвет е с особена валидност, когато им предстои да не се хранят в къщи – по време на ваканция, командировка, ресторанти.
– Да обсъдят със своя лекар дали предписаните им по повод на друго заболяване лекарства, не подтискат производството на ДАО.
В помощ на лекарите и пациентите има създаден специален интернет портал www.neponosimosti.com, където могат да се намерят както новини и полезни материали за пациентите, така и специализирана литература за медицински специалисти по темата.
Библиография:
H. G. Schwelberger, Histamine intolerance: a metabolic disease?
MaintzL, Novak N. Histamine and histamine intolerance. Am J Clin Nutr 2007;85:1185–1196
SUSAN J. SHEPHERD; PETER R. GIBSON, Fructose Malabsorption and Symptoms of Irritable Bowel Syndrome: Guidelines for Effective Dietary Management
S B Matthews, J P Waud, A G Roberts, A K Campbell; Systemic lactose intolerance: a new perspective on an old problem
Massimo Montalto, Valentina Curigliano, Luca Santoro, Monica Vastola, Giovanni Cammarota, Raffaele Manna, Antonio Gasbarrini, Giovanni Gasbarrini; Management and treatment of lactose malabsorption
Доц. Даниела Попова, д.м., Хранителна непоносимост и хранителна алергия
