Брой 8/2011
Д-р Елисавета Стефанова
Специализирана болница за активно лечение по детски болести ЕАД-София,
Клиника по ендокринология и генетика – отделение по ендокринология,
Медицински университет – София
Остриях тиреоидит е рядко срещащо се заболяване в детската възраст. По литературни данни по-малко от 1 % от заболяванията на щитовидната жлеза, изискващи хирургично лечение. Обикновено се предхожда от остра инфекция на дихателните пътища. Когато имаме такъв пациент, състоянието е тревожно и детето трябва да се приеме задължително в болница и да се приложи масивна антибактериална терапия, за да се избегнат тежките животозастрашаващи усложнения.
Острият тиреоидит е дифузно възпаление на щитовидната жлеза, с инфилтрация от лимфоцити, плазмоцити или полинуклеари, по-често през есенни и зимни месеци, предхождан от инфекция на ГДП.
Щитовидната жлеза притежава относителна резистентност към инфекции, която се дължи на много богата васкуларизация, голямото насищане на паренхима с йод и синтезирания в жлезата хидроген пероксид, необходим за образуването на тиреоидните хормони ,както и това, че е капсулирана и е изолирана от връзка с външни структури.
Предразполагащи фактори за развитие на инфекция може да бъдат персистираща фистула между fossa piriformis и левия лоб на щитовидната жлеза – най-честа причина в детската възраст, персистираща фистула на четвърта хрилна дъга – бранхигенни фистули – рецидивиращи остри тиреоидити и персистиращ дуктус тиреоглосус – предимно срединно разположение на процеса, както и наличие на киста на щитовидната жлеза. Други предразполагащи фактори може да са абсцес на долните молари или при имунокомпрометирани болни / при цитостатична терапия/.
Причинителите могат да бъдат бактерии, микобактерии, фунги и паразити.
Редки причинители: Klebsiella spp. Haemophilus influenzae, Str. Viridans, Salmonella spp., Enterobacteriaceae, Mycobacterium tuberculosis, Atypical mycobacteria, Aspergillus spp, Coccidioides immitis, Candida spp., Treponema pallidum, Echinococcus spp;
При имуносупресирани болни или лекувани с цитостатици се срещат гьбични инфекции причинени от Coccidiodes immitis, Aspergillus, Actinomycosisblastomycosis, Candiada albicans, Nocardia, Actinobacter baumanii, Cryptococcus u Pneumocystis;
Клинични симптоми включват остро начало, фебрилитет, болезнена подутина в областта на щитовидната жлеза, понякога с хиперемия и повишена температура на надлежащата кожа с ирадиация на болката към ухото, долната челюст или врата, локална лимфаденопатия, болезненост при преглъщане, невъзможност за изпъване на врата назад, често принудително наведена напред или настрани глава.
Обикновенно липсват симптоми на хипо- или хипертиреоидизъм, но при значителна деструкция на жлезата може да се наблюдава преходен хипертиреоидизъм /вследствие масивен разпад на тироцити/, а след това хипотиреоидизъм .Поради тези причини е необходимо да се проследява функцията на щитовидната жлеза няколко месеца до 1 година след преминаване на острия възпалителен процес. При необходимост при траен постинфекциозен хипотиреоидизъм се включва лечение с L-Thyrohne.
Диагнозата се поставя въз основа на клиничните симптоми, данни от ПКК и острофазови белтъци за възпалителна активност, както и ехография на щитовидната жлеза: заместване на I нормалната тькан от хипоехогенен/нни до анехогенен/нни участьк/ци в щитовидната жлеза, понякога и оток на съседните тькани. При съмнение за персисистираща фистула между ргос. рЫ^оггтз и левия лоб на щитовидната жлеза или персистираща фистула на четвърта хрилна дъга са уместни и КАТ или ЯМР в областта на шията с контраст.
Острият тиреоидит може да доведе до усложнения като рецидивиращи абсцеси, руптура на абсцес в трахеята или хранопровода, сепсис, тромбоза на v. jugularis interna, медиастинит. Медиастинитът е най-тежкото усложнение и животозастращаващо и винаги трябва да се мисли за него при неповллияващ се от консервативното лечение остър тиреоидит.
При съмнение или налична флуктуация на острия тиреоидит е необходимо лечението да продължи успоредно в колаборацция с детски гръден хирург и превеждане в хирургично отделение .
Лечението е антибиотично парентерално, масивно покриващо цялата гама подозирани причинители. Започва се с два бактерицидни антибиотика и евентуално препарат за анаероби. Лечението продължава до нормализиране на острофазовите белтъци и данните за възпалителна активност .
След преминаване на възпалението децата се профилактират, за да се избегнат нови инфекции на ГДП с общоукрепващи средства и противобактериални ваксини, месеци и години след това.
Рецидивите на острите тиреоидити влошават добрата прогноза за консервативно лечение и консултацията с ендокринен и гръден хирург е наложителна.
В случайте, когато имаме съмнение за остър тиреоидит при дете, редно е да се насочи спешно към детски ендокринолог за консултация и лечение и да се приеме в най-близкото детско отделение.
