Брой 12/2010
д-р Соня Иванова,
ст. ас. МБАЛНП „Св. Наум” – София
Мигрената е често заболяване. През последните 20 години броят на засегнатите се е увеличил с 50%.
Мигрената е първичeн тип главоболие, което преобладава сред младата, творческа възраст – между 25 и 55 години, по–често засяга жени, отколкото мъже – 3:1 (1). Болестността в България е 1,8% за мъжете и 8,0 % за жените (2).
Обикновено мигрената бива класическа (с аура), обикновена (без аура, при 85% от случаите) и други мигренозни нарушения – като например менструална мигрена. Менструалната мигрена се дефинира като повтарящи се пристъпи непосредствено преди или по време на менструация. Тя е свързана с понижено ниво на женския полов хормон естрадиол. Мигрената се характеризира с пристъпи на главоболие, с продължителност обикновено от 4 до 72 часа. Болката е пулсираща и най-често е с едностранна локализация. В повечето случаи главоболието се придружава от гадене, повръщане, чувствителност към светлина и звук.
В последните десетилетия лечението на мигренното главоболие дава добри резултати поради предлагането на нови терапевтични възможности. Прилага се както индивидулно съобразено пристъпно лечение, така и профилактика за редукция на честотата, продължителността и интензитета на пристъпите от главоболие. Нерядко болката при мигрена нарушава качеството на живот на болния, води до инвалидизация, както и до директни и индиректни финансови загуби.
Приблизително 90% от мигренно болните имат средно тежка до тежка по инензитет болка, ¾ са с намалена възможност да извършват рутинна физическа активност по време на пристъп, а при 1/3 се налага постелен режим (3, 4, 5, 6). Проучване, проведено в Америка, установява, че повечето пациенти са съсредоточени в лечението на мигренния пристъп и пренебрегват профилактиката (3, 4, 5, 6), която би могла да осигури контрол върху заболяването.
Поради факта, че честотата на мигренните атаки и злоупотребата с аналгетици са рискови фактори за прогресия на заболяването, се предполага, че профилактичното лечение може да намали риска за това (7, 8, 9, 10).
Макар че нито един специфичен за профилактика на мигрена медикамент не е синтезиран, редица вещества доказват своята ефективност при прилагането им. Много от синтетичните лекарства, които се използват за профилактика на мигрена, се препоръчват само при чести пристъпи – повече от 3-месечно или тежки пристъпи, предвид на страничните реакции на медикаментите. Това поставя въпроса за търсене на безопасна и ефективна профилактика на мигрена, така че да могат да се профилактират по-голяма част от пациентите с мигрена, а и деца с мигреноподобно главоболие. Сред тях се нареждат и някои продукти от растителен произход. Tanacetum parthenium е растителнен екстракт, използван предимно като профилактичен медикамент.
В България в момента висококачествен стандартизиран екстракт на Tanacetum parthenium се съдържа в продукта Migrenon. Той се отличава по метода на извличане на активното вещество и фармацевтичната форма. Биологично активното вещество от екстракта е partenolid 430 mcg. Специфичният процес на вакуум екстакция осигурява 25 пъти по-висока концентрация в сравнение със стандартното извличане. Специалната фармацевтична форма Solucaps осигурява бързо и цялостно усвояване на биологично активната съставка.
Migrenon потиска химичните реакции, водещи до развитието на мигренозно главоболие, инхибира секрецията на серотонин, неутрализира сулфхидрилните групи на специфични ензими – основа на тромбоцитна агрегация (19, 25, 26). Има аналгетично и противовъзпалително действие, тъй като повлиява метаболизма на арахидоновата киселина, а именно инхибира фосфолипазата и простагландиновата синтетаза. Оказва дозозависима блокада на thromboxane B2 и leukotriene B43 (17, 18). Счита се, че най–вероятно неизвестна съставка от Tanacetum parthenium осъщесвява и селективна блокада на волтаж зависимите калиеви канали, което води до спазмолитичен ефект (20).
Migrenon е подходящ при мигрена:
– за предотвратяване на пристъпите;
– за намаляване силата на болката;
– за намаляване гаденето и повръщането;
– Migrenon е ефективен както за предотвратяване, така и по време на мигренозен пристъп. За предотвратяване на пристъпите е необходим по-продължителен прием
Migrenon. Дозировка:
– по 1 – 3 Solucaps дневно след хранене;
– дозировката е индивидуална и се адаптира според тежестта на мигрената;
– по време на пристъп се приема по 1 капсула допълнително;
– по време на пристъп е уместно комбинирането му с други лекарства по преценка на лекуващия лекар.
Migrenon при менструална мигрена се дозира по следния начин:
Приемът започва 3 дни преди очакваната дата на цикъла в дозировка по 1 solucaps 3 пъти дневно. Migrenon се преустановява 3 дни след приключване на кървенето в низходяща дозировка.
Migrenon е подходящ и при деца в следния дозов режим:
По 1-2 течни капсули (Solucaps) дневно, като се адаптира към възрастта и теглото на детето.
Migrenon – продължителност на приема:
– при добро повлияване – поне 6 месеца;
– при по-тежки случаи профилактиката може да продължи 1 – 2 години;
спирането на Migrenon трябва да става постепенно.
Migrenon не се препоръчва при бременност и кърмене.
Редица клинични проучвания доказват ефективността на активната съставка на Migrenon при мигренa. Доказано е, че тя може да се използва успешно за профилактика – при продължително приложение намалява честотата и тежестта на мигренозните пристъпи.
Как бихме могли да отчетем ефекта на Migrenon?
Приема се, че продуктът е ефективен, ако пристъпите се редуцират, намалее тежестта, времетраенето и количеството на приеманите медикаменти по време на самия пристъп. Всичко това би повишило и качеството на живот на тези пациенти.
През последните години е видно, че немалък процент от населението има предпочитания за лечение с природни продукти и хранителни добавки, като в някои проучвания тази тенденция е наблюдавана сред хора с по–висок социално-икономически статус и ниво на образование (34, 35, 36). Като предимство за някои болни може да се отбележи разпространяването на Migrenon като ОТС продукт. Не на последно място Migrenon e подходящ за онези пациенти, които проявяват непреодолими странични ефекти или са противопоказани за профилактика с добре утвърдените лекарствени групи. Назначаването му може да се обсъжда и като възможност за профилактика на мигрена при деца с оглед добрата толерантност и липса на значими странични ефекти.
Нашият и световният опит сочат, че Migrenon има своето място сред арсенала от медикаменти за терапия на мигрената, по-подходящ за профилактика сред някои мигренни подгрупи. Необходимо е да се обсъди и комбинираното му прилагане при по-тежки случаи.
Библиография:
1. 25. Steiner TJ. Scher AI, Stewart WR, Kolonder K., Liberman J., Lipton RB. The prevalence and disability burden of adult migraine in England and their relationaship to age, gender and ethnicity. Cephalalgia 2003; 23: 519-527.
2. Чипирлски Л, Миланов И., Божинова В. Мигрена със и без аура в Наръчник за диагноза и лечение на първичните типове главоболия, 1999
3. Ferrari MD., The economic burden of migraine to society. Pharmacoeconomics 1998; 13; 667 – 676.
4. Stewart WF, Lipton RB., SimonD. Work – related disability: results from the American Migraine study. Cephalalgia 1996; 16: 231 – 238.
5. Michel P., Dartiguels JF, Lindousli A, Henry P. Loss of productivity and quality of life in migraineurs among French workers: results from the GAZEL cohort. Headache 1997; 37:71 – 78.
6. Edmeads J, Findlay H, Tugwell P, Pryse – Phillips W, Nelson RF, Murray TJ. Impact of migraine and tension – type headache on life-style, consulting behavior and medication use: a Canadian population survey. Can J Neurol Sci1993; 20: 131 – 137.
7. Scher AI, Stewart WF, Ricc JA, Lipton RB. Factors associated with the onset and remission of chronic daily headache in population-based study. Pain 2003; 106: 81-89.
8. Katsarava Z, Schneeweiss S, Kurth T, et al. Incidence and predictors for chronicity of headache in patients with episodic migraine. Neurology 2004; 62; 788 – 790.
9. Kruit MC, van Buchem MA, Hofman PA, et all. Migraine as a risk factor for subclinical brain lesions. JAMA 2004; 291:427 – 434.
10. Lipton RB, Pan J. Is migraine a progressive brain disease? JAMA 2004; 291:493 – 494.
11. Johnson, ES, Kadam, NP, Hylands, PJ. Efficacy of feverfew as prophylactic treatment of migraine. Br Med J (Clin Res Ed) 1985; 291 – 569
12. Murphy, JJ, Heptinstall, JR. Randomised double – blind placebo controlled trial of feverfew in migraine prevention. Lancet 1988; 2: 189.
13. Silberstein SD. Practice parameter: evidence-based guidelines for migraine headache (an evidence-based review): report of the Quality Standards Subcommittee of the American Academy of Neurology, Neurology 2000; 55:754
14. Pittler, MH, Vogeler, BK, Ernst, E. Feverfew for preventing migraine. Cochrane Database Syst Rev 2000; CD002286.
15. De Weerdt CJ, Bootsma HP, Hendriks H. Herbal medicines in migraine prevention: randomized, double – blind, placebo – controlled crossover trial of feverfew prevention. Phytomedicine 1996; 3:225.
16. Reuter U, et al. Nuclear factor-kappa B as a moleculear target for migraine therapy. Ann neurol, 2002; 51: 507-16.
17. Sumner H, Salan U, Knight D, Hoult J, Inhibition of 5- lipoxygenase and cyclo-oxygenase in leucocytes by fewerfew. Involvment of sesquitwrpene lactones and other components. Biochem Pharmacol 1992, Junq 9; 43 (11): 2313-20.
18. Makheja AN, Bailey JM, A platelet phospholipase inhibitor from the medicinal herb Fewerfew (Tanacetum parthenium). Prostaglandins Leukot Med 1982, Jun; 8 (6): 653 – 60.
19. Groenewwgwn WA, Heptinstall S, A comparison of the effects of an extract of Fewerew and parthenolide, a component of Fewerfewq on humsn platelet activity in vitro. J pharm Pharmacol 1990 Aug; 42 (8): 553 – 557.
20. Barsby RW, Knight DW, Mc Fadzean I. A chloroform extract the herb Fewerew blockes voltage-dependent potassium current recorded from single smooth muscle cells. J Pharm pharmacol, 1993, Jul; 45(7):641-5.
21. Johnson ES, et al. Efficacy of feverfew as prophylactic treatment of migraine. BMJ 1985; 291:183-92.
22. Bradley PR, ed, British Herbal Compedium, Vol 1, Bournemouth, England: British Herbal Medicine Association, 1992, 96-8.
23. Palevitch, D., Earon G., Carusso R. Feverfew (Tanacetum parthenium) as a prophylactic treatment for migraine: A doule-blind placebo-controlled stugy. Phytother. Res. 11: 507 – 511.
24. Gray, R. N., Goslin, R.E., McCrory D.S. et all. Drug treatment for the prevention of migraine headache. Technical Review 2.3, Acency for Health Care Policy nd Research No 290-94-2025, National Technical Information Service accession 127953.
25. Heptinstall, S., Groenewegen, W.A., Spangenberg P. et all. Extract of feverfew may inhibit platelet behavior via neutralizationof sulphydryl groups. J. Pharm. Pharmacol., 1987, 39: 459 – 465.
26. Heptinstall, S.White A., Williamson, L. et all. Extract of feverew inhibit granule selection in blood platelets and polymorphonuclear leucocytes., 1985, Lancet i: 1071 – 1074.
27. Tassorelli C. et all. Parthenolide is the component of tanacetum parthenium that inhibits nitroglycerin-induced Fos activation: studies in the animal models of migraine. 2005, Cephalalgia; 25(8): 612 – 621.
28. Cady RK, et all.Gelstat Migraine (sublingually administrated feverfew and ginger compound) for acute treatment of migraine when administered during the mild phase. Med Sci Monit, 2005: 11 (9): PI65 – 9.
29. Maizels \m., Blumenfeld A., Burchette R. A combination of riboflavin, magnesium and feverew for migraine prophylaxis: a randomized trial. Headache, 2006, Mar, 46(3):531.
30. Pfaffenrath V., Diener H.C., Fisher M., Friede M., Henneicke-von Zepelin H.H. The efficacy and safely of Tanavcetum parthenium (feverfew) in migraine prophylaxis – a double blind, multicentre, randomized placebo – controlled dose – response study. Cephalalgia, 2002, Sep; 2297):523 – 532.
31. Diener H.C., Plaffenrath V., Schnitker J., Friede M., Henneicke-von Zepelin H.H. Efficacy and safety of 6.25 mg t.i.d. feverew CO2-extract (MIG-99) in migraine prevention – a randomized, double – blind, multicentre, placebo – controlled study. Cephalalgia, 2005, Nov; 25 (11): 1031 – 1041.v
32. Fernandes, R., Ferreira J.J.,Sampaio C. The placebo response in studies of acute migraine. The journal of pediatrics, April, 2008, 527 – 533.
33. de la Fuente – Fernandez R., Shulzer M., Stoessl AJ. The placebo effect in neurological disorders. Lancet Neurol, 2002; 1: 85 – 91.
34. Eisenberg DM, Dacis RB., Ettner SL. Et al. Trends in alnernative medicine use in the United States, 1990 – 1997: resulte of a follow-up national survey. JAMA, 1998; 280: 1569-75.
35. Lanski SL., GreenwaldM., PerkinsA., et al. Herbal therapy use in a pediatric emergency department population: expect the unexpected. Pediatrics, 2003; 111:981 – 995.
36. Leung JM., Dzankic S., Manku K.et al. The prevalence and predictors of the use alternative medicine in presurgical patients in five California hospitals. Anesth Analog, 2001; 93: 1062 – 1068.
