Брой 7/2016
Проф. д-р Златко Кълвачев, дмн
Известно е, че човешкият организъм е населен с различни видове бактерии, числеността на които многократно надвишава броя на останалите клетки (съотношение поне 10:1), а общата им маса е около 4 килограма. Някои изследователи дори считат, че бактериите в нашето тяло могат да се разглеждат като допълнителен виртуален орган, чиято дейност е по-продуктивна от тази на черния ни дроб.
Естествено, ако всички тези бактерии бяха вредни за нас, не бихме оцелели. Най-заселени с бактерии са трите системи, които са в пряк контакт с външната среда: храносмилателната (с около 70% от всички бактерии), дихателната и пикочо-половата. Бактериите в стомаха и червата не само не са вредни за човека, а напротив, благоприятстват протичането на различни жизнени процеси. Всъщност, между полезните и патогенните бактерии се води борба за територия и хранителни вещества, като балансът между тях осигурява запазване на стабилна микрофлора, предпазваща червата от заселването на „неканени гости“.
Нездравословното равновесие на човешката микрофлора може да доведе до развитие на инфекции с различна клинична изява и различно по тежест протичане. От друга страна, бактериите могат да бъдат в основата за развитието на алергии, депресии, затлъстяване и др. Съществува и вариант, при който бактериите, с които си съжителстваме когато сме здрави, могат да се превърнат във вредители, веднага щом имунната ни система отслабне.
Освен защитни функции, бактериите, обитаващи храносмилателния тракт, изпълняват и друга много важна функция – участват активно в преработването и усвояването на храната. Бактериите, обитаващи дебелото черво (най-заселената зона в храносмилателния тракт), произвеждат и набор от витамини (В1, В2, В3, В5, В6, В9, В12, К), както и вещества, които регулират правилната дейност на червата.
Бактериите в червата участват при обезвреждането на различни токсини (фенол, индол, скатол), играят важна роля в поддържането на имунитета и противодействат на злокачествените новообразувания. Някои хормони, произведени от бактериите в стомаха и червата (серотонин, хистамин), влияят и на други физиологични процеси, като регулиране на настроението, телесната температура, съня, апетита и дори сексуалността…
Всичко това определя необходимостта да се грижим адекватно за бактериите си: да си създадем навици за употреба на здравословни храни, редовно да приемаме достатъчно пробиотици и разумно (ако се налага) да използваме антибиотиците.
Бактериите обитаващи стомаха и червата се нуждаят от „правилните“ храни и условия за съществуването си. Не са за предпочитане рафинираните и висококалоричните храни. Диета, богата на мазнини и бедна на фибри, вреди не само на фигурата ни, но и на нормалната чревна микрофлора. Освен това, добре е да внасяме в организма си допълнително полезни живи бактерии – съдържат се в киселото мляко, туршиите, кваса.
