Брой 3/2007
Ст. Краева, Т. Кралимаркова,
Т. Попов
Клиника по алергология и астма, МУ София
Основна роля за появата на алергичните болести играе повтарящата се експозиция към алергените най-често безвредни антигени от околната среда. Предполага се, че съществуват над 350000 органични съединения и неорганични молекули, както и десетки хиляди макромолекули от животински и растителен произход, които предизвикват алергични реакции. Повечето главни алергени са протеини със средно молекулно тегло, които свързани със специфичните 1дЕ на повърхността на мастоцити и базофили, предизвикват каскада от реакции с освобождаване на възпалителни медиатори. Нискомолекулните субстанции (хаптени), като например пеницилиновите метаболити, са твърде малки, за да се свържат кръстосано самостоятелно със 1дЕ. Те могат обаче да служат за алергени след свързването си с носещи протеини, като албумин. Алергените произхождат от разнообрази източници и те могат да попаднат в организма по инхалаторен, стомашночревен или инжекционен път. Основните алергенни протеини на акарите, на животните и много други алергени са вече идентифицирани и техните гени са клонирани и секвенирани.
Алергени от вътрешната среда (Indoor allergens)
Микрокърлежите в домашния прах Dermatophagoides pteronyssinus, D. farinae, са едни от най-широко разпространените алергени и едни от основните причинители на алергичните респираторни заболявания. Алергени с най-голям алергенен потенцициал са храносмилателните ензими, които са интегрална част на техните фекалии. Известно е, че фекалните частици са въздушно преносими. При спокойна домашна обстановка те се откриват 6 минимални количества, за разлика от ситуациите, в Koumoice вдига прах. Микрокърлежите на домашния прах са широко разпространени в целия свят, особено в зоните с умерен климат. За развитието им е необходима висока влажност, температура 25-27 градуса, липса на проветривост. Тези предпоставки максимално са съчетани в стари сгради, селски къщи, били и хижи. В най-голямо количество се развиват в леглата на хората, тъй като се хранят с епидермални остатъци от хора и животни. Честотата на сенсибилизация към акари при болни с атопични болести варира от 63 % до 60 %. Най-висок е процентът при болни с бронхиална астма и по-нисък при болни с алергичен ринит и атопичен дерматит.
Животински алергени. Топлокръвните животни отделят алергени 6 техните секрети (слюнка), екскременти (урина, изпражнения) и от тяхната Козина (пърхот, косми).
Котешките протеини са мощен сенсибилизиращ фактор, като основният им алерген е изолиран и се намира 6 слюнката и козината. Той е въздушно преносим и дълго време се задържа във въздуха.
Кдчетата са мощен източник на алергени, но въпреки това те причиняват 10 пъти по-рядко астма от котките. вероятно, това явление се дължи на редица причини и преди всичко на това, че кучетата престояват повечето време навън, нямат контакт със спалните помещения и често ги къпят.
Гризачите (зайци, хамстери, плъхове, мишки) също са източник на сенсибилизиращи протеини, като най-важните алергени се екскретират с урината им. При контакт със специфичния животински алерген могат да възникват различни алергични реакции, като най-чести са респираторните алергози.
Хлебарки. Те могат да бъдат етиологичен фактор при целогодишните респираторни алергични заболявания. Често явление е намирането на положителни КАП към алергени от хлебарки при астматици. Установено е, че екстракти от хлебарки съдържат редица алергени, най-често изолирани от изпражненията и от секретите им.
Плесени, имащи значение като алергени от вътрешната среда са Aspergillus и Penicillium.
Известно е, че над 100 000 фунги, населяващи земята и водата отделят във въздуха огромни количества спори с диаметър от 0,5 до 12 jum, което е условие за проникването на голяма част от тях до терминалните алвеоли и бронхиолите. През последните години се засили убеждението, че фунгите в затворените помещения играят по важна роля за развитие на бронхиална астма, от тези-6 атмосферния въздух. Благоприятни условия за развитие съществуват в замърсени тапети, подови настилки, влажни среди, като мазета и бани. Подобни условия създават и системите на кондициониран въздух. Хлебопекари, мелничари, земеделски работници, сиренари и др. са изложени на масивен контакт с фунгиални спори, за които се предполага, че са етиологичен фактор на професионалната бронхиална астма и хиперсензитибните пнебмонити.
Алергени от външната среда (Outdoor allergens)
Полените са основни алергени от външната среда. Те предизвикват сезонните алергични заболявания риноконюнктивити и поленова астма, от които боледуват 15-20% от населението по света. Поленът представлява мъжка полова гамета на ветроопрашваните растения, която се отделя в голямо количество и чрез вятъра може да бъде пренесена на големи разстояния. През дъждовните дни на цъфтежния период липсват полени в атмосферата, докато в сухо време те изобилстват във въздуха. Източници на най-големи количества полени са тревните растителни видове, последвани от плевелите и дървесните видове. В умерените северни географски ширини дървесните полени бреза, елша, лешник се появяват първи през месеците март и април и имат най-малко значение като сенсибилизиращи фактори. От края на май и през юни основна роля играят тревните полени тимотейка, ливадина, райграс, ръж. Поленовите зърна на житните растения (пшеница), плевелите (коприва, див пелин) и с нарастващо значение амброзия, се задържат в атмосферата до края на август началото на септември. Съществува кръстосана имунологична реактивност на много от проучените поленови алергени, което се дължи на хомоложност в тяхната структура и на присъствието на профилин в поленовите зърна. Профилинът е свързващ протеин, намиращ се във всички еукариотни клетки. В най-големи количества се открива в зеленчуци и плодове, което го определи като растителен паналерген и обясняба появата на кръстосани реакции между полени и храни от растителен произход.
Някои плесени Alternaria и Cladosporium, преобладаващи в атмосферния въздух, са причинители на респираторни алергози.
Алергени на инсенти.
Най-честите и понякога много тежко протичащи алергични реакции се предизвикват от представители на ципокрилите пчели, оси, стършели. Главните алергени на тези инсекти се съдържат в техните отрови, а не в тялото, както се е смятало до скоро. Установено е, че повечето ензими, които се намират в отровата, са алергени и проявяват кръстосана имунологична реактивност. Хапещите насекоми бълхи и комари са с по-малко значение.
Храни ихранителни добавки. въпреки че могат да предизвикат алергични реакции във всяка възраст, най-често те са етиологичен фактор при малки деца. Причинителите на хранителна алергия варират с възрастта, като кравето мляко, яйцата, соята, фъстъците и пшеницата са най-честите хранителни алергени при деца, а рибата, морските продукти, фъстъците, ядките, плодовете и зеленчуците при възрастни. За развитието на хранителна алергия, освен алергените в нативните храни, значителен принос имат и хранителните добавки, като оцветители, сулфити, бензоати, парабени, нитрати, аспартам, някои антиоксиданти. Някои от тях екзацербират астма, а други хронична уртикария.
Латекс. Естественият латекс е клетъчен сок от каучуковото дърво със сложен химичен състав, който съдържа 1-2% белтъци. Използва се за производство на различни изделия в бита, като гумени ръкавици, играчки, балони, презервативи и др. С нарастващо значение е алергията към латекс, която се среща с повишена честота при рискови групи здравни работници, често оперирани болни, пациенти с хранителна алергия, работещи в латексовата индустрия. Алергията към латекс е известна от столетия, но едва в последните години са установени IgE медиирани реакции, с различна по тежест клинична изява от уртикария до фатална анафилаксия. Съществува кръстосана реактивност между латекс и редица храни банани, авокадо, киви, сливи, орехи, череши и др.
Медикаменти. Странични реакции към медикаменти се наблюдават 6 15-20% от лекуваните амбулаторно и в болнични заведения, а сред общата популация 2 до 5 %, като делът на истинската медикаментозна алергия е едва 1/4 от тези реакции. Те могат да предизвикат широк спектър от имунологични реакции. Най-чести причинители на медикаментозната алергия са антибиотици бета-лактами, цефалоспорини в 5% от случайте, миорелаксанти и анестетици една системна реакция на 3500 анестезии, Ацетизал и други НПвС 17%, Сулфонамиди антибактериални, диуретици, сулфанилурейни препарати 6 %.
Йодконтрастни вещества. Те са основната група рентгеноконтрастни вещества, предизвикващи алергични реакции. Използването на съвременните нейонни, изоосмоларни средства намаляват риска от тях.
