Брой 6/2020
Д-р Ю. Магди, Доц. д-р Ж. Казанджиева, д.м., Доц. д-р Л. Дурмишев, д.м., Доц. д-р Г. Матеев, д.м., Проф. д-р Л. Митева, д.м.
Катедра дерматология и венерология, Медицински университет – София
ВЪВЕДЕНИЕ
Фитофотодерматитът (ФФД) се определя като фототоксична или фотоалергична реакция на кожата, в резултат от комбинирано въздействие на фотосенсибилизиращ фактор от химични вещества в растенията и UV светлина.
ФФД е описан за първи път през 1920 г от Moritz Oppenheim като dermatitis striata et bullosa pratensis. През 1938 г. Hans Kuske доказва, че фотосензибилизаторите в растенията са фурокумарините и за първи път определя техния спектър на действие (между 334 и 366nm).
Фурокумарините са трициклични съединения, които растенията синтезират, като съставът и количеството им се изменят през денонощието. Те могат да бъдат различни видове – псоралени ( 5-метоксипсоралени, 8-метоксипсоралени), ангелицин, пимпинелин и шфондин (последните три са по-слабо фоточувствителни).
Растенията, предизвикващи фототоксична реакция, най-често принадлежат към семейство Umbelliferae. Други растителни семейства, предизвикващи такава реакция, са Rutaceae, Moraceae и Leguninosa.
Клиничен случай
Касае се за мъж на 46 г, който съобщава за зачервяване и подуване в областта на двете предмишници, след контакт с растението Dictamnus albus по време на екскурзия в планината и много слънчево и горещо време. Кожните промени са локализирани на местата на контакт с растението и се представят от еритем, едем, множество везикули и були, изпълнени с бистро съдържимо (фиг. 1,2) . От направените параклинични изследвания не се установиха отклонения. Хистологичното изследване показа епидермална некроза, балонни клетки, некротични кератиноцити и еозинофилни абсцеси, съвместими с диагнозата фототоксичен дерматит.
С цел изключване на алергичен контактен дерматит бе направено епикутанно тестуване с ЕСС и „as is” тест с листо от растението, като отчитането на 48 ч,72 ч и 7-ми ден не показа положителни реакции към алергените от ЕСС и материала от растението. Направените фототест и фотопач тест също бяха отрицателни.
След направените изследвания, тестуване, биопсия и оценката на клиничната проява, беше поставена диагноза фитофотодерматит причинен от растението Dictamnus albus (по класификацията на Карл Линей) фиг 4. Поставихме диагнозата фототоксичен дерматит защото началото на реакцията е била веднага след контакта с растението, ангажирани са фотоекспонираните зони и пациентът не е имал предишен контакт с растението.
ОБСЪЖДАНЕ
Dictamnus albus – нарича се още Росен, или самодивско биле, е многогодишно тревисто растение, което принадлежи към семейството Седефчеви (Rutaceae ). DA расте по сухи каменливи места до 1200 м надморска височина. .По време на цъфтеж листата и цветовете му са богати на етерични масла. При допир с кожата могат да се получат увреждания, които наподобяват на изгаряния. Растението е разпространено в Централна и Южна Европа, Северна Африка и Централна Азия. А съставът му е различен в различните райони на света. За България е установено, че в състава му има фурокумарини, моно-, ди-, тритерпени и секвитерпени.
Фурокумарините са фототоксични вещества. За тях е характерна персистиращата хиперпигментация, която е и един от диагностичните маркери за фотодерматит. А фотоалергични вещества са терпените.
Кожните патологични промени, предизвикани от растения, се делят на четири групи в зависимост от механизма на действие.
-
1. Уртикария или уртикариален дерматит
2. Алергичен контактен дерматит
3. Фотодерматит (фитофотодерматит)
ФФД може да се прояви в две клинични форми:
- Berloque дерматит . За първи път е описан през 1916 г от Freund . Едно от растенията, които най-често се асоцират с този тип дерматит, е лаймът, който съдържа бергаптен ( 5-метоксипсорален ). Сокът от лайм, освен за консумация, се използава и за приготвяне на парфюми с бергамот и шампоани. Затова лайм-дерматитът, освен при хора, консумиращи лайм като плод, или бармани, приготвящи сок от лайм, може да се срещне и при жени, ползващи парфюми с бергамово масло.
- Dermatitis striata et bullosa pratensis, описан от Oppenheim. Характеризира се с наличието на везикули и були, последвани от постлезионална хиперпигментация.
Това което прави растението DA интересно е факът, че поради голямото количество етерични масла, които отделят листата и цветовете му, то е запалимо. Ако се поднесе клечка кибрит към росена, вуздухът около него пламва, при което растението остава непокътнато. Поради тази причина DA е известен още като ‘burning bush’ или ‘горящ храст’. Това се наблюдава само през летните месеци, по време на цъфтеж
