Брой 2/2002
Д-р Р. Комитова
Болестта, известна като синдром на придобитата имунна недостатъчност (AIDS), е описана за първи път преди 20 години (в бюлетин на Центъра за контрол на болестите САЩ). Първите открити пет случая са млади хомосексуалисти с рядкото заболяване Pneumonia Pneumocystis carinii. Тази пневмония се среща само при хора с предхождащ имунен дефицит, но такъв не е бил установен първоначално при споменатите пациенти. На 5 юни 1981, козато е публикуван докладът, едва ли някой е предполагал, че това заболяване е предвестник на световна здравна катастрофа.
Оттогава, до м. декември 2000г., от AIDS са починали повече от 21,8 млн души. Днес 36,1 млн жители на Земята са заразени с вирусапричинител на болестта HIV. 26 млн от заразоносителите живеят в Африка, но епидемията вече придобива застрашителни измерения в Югоизточна Азия, Източна Европа и особено в някой от бившите Съветски републики. В споменатите географски и геополитически райони инфекцията се предава най-често хетеросексуално или от заразена майка на новородено. Повечето от „новите“ регистрирани случаи в Източна Европа са сред наркомани.
Причинителят на болестта вирусът на придобитата човешка имунна недостатъчност (HIV), спада към ретровирусите. Днес, 20 години след откриването на първите случаи на AIDS, за HIV се знае повече, отколкото за всеки друг инфекциозен причинител. Тази тъжна годишнина е и повод да почетем жертвите на това най-опустошително съвременно заболябане, както и да отбележим успехите в лечението и профилактиката му.
HAART огромен прогрес в лечението
Първият препарат за лечението на AIDS е Zidovudin (AZT), одобрен през 1987 г. Истински хит обаче е комбинираната терапия от антиретровирусни препарати (HAART), включваща два инхибитора на обратната транскриптаза и един протеазен инхибитор. Като резултат от приложението й, в началото на 1997 г. леталитетът от AIDS намалява с 75%. Така, в индустриално развитите страни, AIDS се превръща от неизбежна и фатална инфекция 6 хронич’но заболяване, изискващо ежедневен прием на скъпи лекарства (такава терапия струва около $10000 годишно) и чести посещения при лекуващия (семейния) лекар. Особено важно е и мониторирането на антивирусната терапия, както и строгото й съблюдаване от самите пациенти.
Неотдавна се заговори и за нови вирусни инхибитори т.нар. „entry inhibitors” и „fusion inhibitors”, които предпазват клетките от заразяване с Н1\/.Тези биологичноактивни субстанции, инхибиращи свързването на вируса с клетъчните рецептори и вътреклетъчното му проникване, са все още в етап на клинични изпитания. Очаква се те да забавят хода и да попречат на генерализирането на HIV-инфекцията при вече заразените индивиди, като по този начин блокират по-нататъшното й разпространение. Най-характерно за механизма на действие на новите инхибитори е, че те въздействат на отделни етапи от размножаването на вируса, по което се различават от всички досега известии лекарствени средства. Ето защо, те са незаменим избор при пациенти, инфектирани с резистентни на стандартната терапия вируси.
Най-нова в терапията на AIDS е и схемата на структурираните терапевтични прекъсвания, които са особено обнадеждаващи при острата ретровирусна инфекция.
Безспорен триумф на съвременната антивирусна терапия е намаляването на риска от перинатален AIDS (перинатално инфектиране на новороденото от неговата майка). Перинатална инфекция се доказва в 15-25% от всички „нови” случаи. Интересен е и фактът, че понастоящем дебет от всеки десет перинатално заразени деца, са родени в Африка. в САЩ и редица Европейски страни този риск е сведен само до 2%, благодарение на комбинираната антивирусна терапия на майката и новороденото, раждането чрез цезарово сечение и отмяната на кърменето при заразени майки.
Профилактика
За разлика от терапията, профилактиката на AIDS е сравнително по-евтина и същевременно високо ефективна. За осицествяването й е нужно да се спазват следните основни изисквания:
- Да се контролират и изследват редовно за HIV-инфекция рисковите контингенти (наркомани, хомосексуалисти и т.н.).
- Да се следи стриктно за сигурността на кръвта и кръвните продукти. Първият алармиращ сигнал за опасностите от заразяване с HIV при кръвопреливане датира от юли 1982 г, когато трима хемофилици развиват AIDS. (Хемофилиците са изложени на изключителен риск от трансмисивни кръвни инфекции, тъй като за една доза криопреципитат се използва кръв, дарена от 1 000 до 20 000 донора.) През 1985 г. наскоро след изолирането на вируса, в САЩ е въведено задължително изследване на кръвните банки за HIV. в резултат: до юни 1999 г. са регистрирани само 40 случая на посттрансфузионен СПИН, докато преди тестирането тези случаи наброяват 9000. все пак съществува „остатъчен риск” от заразяване с HIV в случаи, когато кръводарителите са клинично здрави, но кръвта им е заразена (поради наличие на т. нар. „прозоречен период”, т.е. времето от инфектирането с HIV до появата на диазностично доловими серумни маркери, респ. антитела). в този аспект, въвеждането на методи за директно доказване на генома на HIV чрез амплифициране на нуклеиновите му киселини NAT, позволява ранно откриване на заразени с HIV, но все още серонегативни индивиди. Методът е задължителен за страните от Европейский съюз и САЩ. По този начин, до май 2000 г. в САЩ са диагностицирани шест серонегативни HIV-донора. За съжаление, такова високо ниво на безопасност и сигурност на кръвта и кръвните продукти, е недостижимо за повечето от развиващите се страни, където годишно 13 милиона кръвни донори изобщо не се изследват за HIV.
- Да се осигури редовна (текуща) профилактика на опортюнистичните инфекции при болните с AIDS.
Туберкулозата и пневмоцистовата пневмония са най-честите опортюнистични инфекции и причина за смърт на болните от СПИН. Химиопрофилатиката на тези заболябания е от изключително значение и е решаваща за преживяването на инфектираните с HIV особено в развиващите се страни, където HAART не е достъпна. - Дългоочакваната ваксина.
Независимо от големите успехи на съвременната терапия и профилактика на заболяването, AIDS все още „чака“ своята ваксина. През 1997 з. тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън, определи 2007 г. като „краен срок“ за появата й. Да се надяваме, че ваксината против HIV е в последни стадии на клинични изпитания, като резултатите се очакват в близките няколко години.
Докато ваксината обаче стане достъпна, основни насоки на профилактиката остават: безопасен секс, лечение на сексуалнопредаваните инфекции, редуциране на рисковото поведение, осигуряване на стерилни спринцовки за наркоманите и включването им в терапевтични програми.
Широкото приложение на тези мерки обаче, продължава да среща индивидуални, социални и административни бариери.
