Брой 6/2016
Доц. д-р Н. Радкова, д. м.
Русенски Университет „Ангел Кънчев”
Онихофагия (гризане на нокти) се наблюдава при 50% от децата и подрастващите. Това е вреден неврогенен навик, който от безобиден може да се превърне във вид психично състояние – онихофагия. Началото е внезапно, при нервно напрежение, стрес и неудовлетвореност, които са отражение на конфликти между личността и заобикалящата я среда. Впоследствие може да се превърне в безпричинен навик. В половината от случаите той се преустановява, но помощта трябва да е своевременна, тъй като детето не може да се справи само.
Необходимостта от гризане на ноктите е свързана с психоемоционалното състояние на безпокойство. В повечето случаи проблемът не се наблюдава преди 3-4- годишна възраст, нараства между 4 и 6 години, стабилизира се на 7-10 години, увеличава се значително по време на юношеството. До 10-годишна възраст равен брой момичета/момчета гризат ноктите си. След тази възраст броят на момичетата намалява.
Дентофациалните функционални нарушения, каквото е гризането на нокти се диагностицират съобразно клиничната изява. Корекцията или контролът на проблема включва: промяна на моделите на поведение, както и мултидисциплинарно лечение.
Етиология
Гризането на нокти демонстрира тревожност и се влошава в моменти на напрежение. Разглежда се като рефлекс на емоционален дисбаланс, макар че не се оценява като съществен психиатричен симптом. Навикът изглежда “нормален” между 4 и 18-годишна възраст, поради широкото му разпространение в тази възрастова група. Намалява след навършване на 16 години.
Гризането на нокти включва 4 последователни и различни пози. Първоначално ръцете са поставени в близост до устата и се държат там в продължение на няколко секунди до половин минута. После пръстите бързо се поставят до предните зъби. Следва поредица от бързи спазматични хапания, при които ноктите се притискат плътно към захапващия ръб на зъбите. Накрая пръстът се изтегля от устата, или за да бъде инспектиран визуално, или да се усети от друг пръст чрез палпация.
Трудно е да се определи основната причина за онихофагия. Все пак най-честите причини при децата са: привличане на вниманието, копиране навика на човек от обкръжението, вътрешно напрежение и скука. Обикновено навикът е стрес индуциран. Има вътрешни мотиватори, непознати и за детето. То се потиска от “лошото”, което прави, но няма сили да спре и се демотивира.
Хората с онихофагия се безпокоят повече, но не е открита значима разлика при съотнасянето на онихофагията към безпокойството. Срещат се обяснения, че гризането на ноктите като тенденция в семейството, може да бъде имитация. Децата усвояват умения, които не е задължително да са само с положителен знак. Ако някой от родителите е с онихофагия, като родител той е модел за подражание, но неговият проблем, изисква също разрешаване. Има и една банална причина – скуката. Дете, което расте само, което не получава достатъчни грижи, съответстващи на темперамента, интересите и нагласите му, също е в състояние да започне да гризе ноктите си. Някои психолози оценяват това като вид самонараняване. Децата наказват себе си и когато възпитанието им се базира на строгото наказание, твърде сурови мерки, недобре подбрани обяснения, обиди или заплахи. Всичко това може да рефлектира в устойчив навик, който да продължи години и дори десетилетия.
Сред причините в последно време се споменава и липсата на силиций в организма. Този микроелемент подпомага усвояването на калций. В тези случаи промяната в храненето може да има ефект. Силиций съдържат: камби, зелени маслини, пълнозърнести продукти, зелени зеленчуци, бамбук, соя и кафяв ориз.
Като цяло, онихофагията не е обезпокоителен навик и ще изчезне спонтанно, ако не се стимулира. Свързана с проблеми обаче, тя изисква специализирана помощ. Когато детето поглъща отхапаната част от ноктите си е възможно да се появят стомашни проблеми в допълнение към хигиенния аспект на ноктите, които рядко са чисти и могат да доведат до много и различни заболявания.
Най-общо, може да се заключи, че онихофагията е продължение на навика на смучене на палеца при деца в ранна детска възраст, който се прекратява по време на третата година от живота, когато започва онихофагията. След юношеството онихофагията обикновено се заменя с навика на хапане на устните, дъвчене на моливи или други предмети, драскане на носа или усукване на косата. При възрастните, пушенето или дъвченето на дъвка са по-често срещаните заместители, тъй като те са социално приети методи за орално удовлетворение.
Усложнения
Децата, които си гризат ноктите са изложени на риск от развитие на малоклузия на предните зъби. Смята се обаче, че нито една конкретна малоклузия не е свързана с онихофагия, т.е. твърденията са неясни и не са подкрепени с клинични или статистически значими доказателства. Гризането на ноктите обаче се коригира по-трудно от евентуалната малоклузия. Насилственото и продължително гризане на ноктите води до алвеоларно унищожаване в областта на участващите зъби. Хроничното гризане на нокти може да доведе до малки фрактури по краищата на резците, както и до възпаление на венците. Въпреки това, липсата на научни доказателства в литературата показва, че обикновеното гризане на нокти няма сериозен ефект върху зъбите, дори и като се вземат предвид продължителността, честотата и интензивността.
При гризането на заболели нокти с онихомикоза и паронихия може да се появят и вторични бактериални инфекции, а разпространението им да ангажира и устната кухина. При орален херпес инфекцията може да се разпространи на пръста, който бива хапан. Благоприятният аспект от гризането на ноктите обаче е, че растежът на ноктите не е забавен, а напротив е увеличен с около 20% (може би защото честата манипулация на нокътя стимулира циркулацията в основата на нокътното ложе).
Справяне с проблема
1. Най-важно от мерките за справяне с проблема е да не се наказва детето. Когато то осъзнае, че родителите му са забелязали навика, със сигурност действията продължават и се закрепват, като се превръщат във фокус на внимание. Репресията при тези обстоятелства, е “молба” детето да приеме навика, а не да го изостави. Подобно противоречие е налице, когато родителите изнасят лекция, относно пушенето или пиенето и вредата им върху здравето. При онихофагията, както и при другите орални навици, трябва да се вземат под внимание критериите за възраст, интензивност и честота на действието, ситуациите предизвикващи навика, емоционалното състояние.
За да се откаже от вредния навик, пациентът трябва да бъде мотивиран. Професионалната роля на психолога придобива значение под формата на полезни предложения за преодоляване на зависимостта. Като правило лечение на леките случаи не е необходимо. При по-сериозни случаи лечението включва отстраняване на емоционалните фактори, предизвикващи навика (вълнение, свръхстимулация, нещастие, безделие). В повечето случаи с внимание, обич и разбиране може да се прекъсне навика. Важни са малките крачки на успех, мотивиращи напредък. Важно е инициативата да е на детето. Родителят трябва да го подкрепя и помага в анализирането, а не да изисква промяна.
2. Неефективно е прилагането на лак за нокти с горчив вкус. Това предизвиква напрежение в младите хора, а те трябва по-скоро да бъдат спокойни. Подобни методи са нежелани и дори вредни. Изключение прави прилагането на зехтин за ноктите, което ги прави по-меки и еластични и премахва изкушението да се гризат ноктите.
3. Използването на оклузивна превръзка на пръстите и носенето на ръкавици или пижами, които покриват както ръцете, така и краката, се прилага само със съгласието и сътрудничеството на детето.
4. Поддържане на ноктите добре подрязани, тъй като добре почистените ъгли и кожички не са изкушение. При момичета може да има положителен и изненадващ резултат посещението на изискан салон за красота, вместо маникюрът да се прави у дома, от член на семейството.
5. Момчетата могат да си слагат лепенки и така да карат приятелите си да смятат, че се лекуват от травми, а не от онихофагия.
6. Ефективна алтернатива за преодоляване на проблема може да бъде дъвкане на парче гума, или дъвка без захар. Това е начин да се държи устата заета и прави навика труден или невъзможен. Когато се свикне с гумата или дъвката, а не с нокътя, лекарят трябва да поиска от пациента да си остави 1 нокът да порасне. Ноктите на останалите пръсти могат да се гризат при нужда. Постепенно броят на порасналите нокти се увеличава.
7. Професионалисти съветват да се отдели време от деня за гризане на ноктите. Това освобождава детето от усещането, че е престъпник, побира навика в определени граници и го трансформира в задължение, към което детето може да започне подсъзнателно да се противи и по-лесно да изостави.
8. Консултацията с психолог е много удачно решение. Споделят се и дискутират проблеми, изясняващи причините за възникването им.
9. Заниманието на ръцете с друга дейност, занаят или музикален инструмент, може да бъде ефективен начин за държане на ръцете далеч от устата.
10. Важен съюзник в отстраняването на вредния навик е семейната среда на сплотеност и уют в дома, без тревоги и напрежение, възпитание със стимулиране на добрите навици и развиване на съзнателност. Няма друг по-ефективен, интелигентен и удовлетворителен начин за прекратяване на навика.
11. Ако се налагат по-драстични мерки, има метод за слагане за около месец на специални шини на зъбите, които не позволяват отхапване.
Периодът за отказване от навика зависи от избрания метод. По-бързият резултат е по-безопасен за здравето и намалява вероятността навикът да остане на по-късен етап. За съжаление, навикът може отново да се появи. Затова възпитанието с любов, доверие и подкрепа е много важно.
Онихофагията се счита, дори и в наши дни, за един от нерешените проблеми в областта на медицината и стоматологията. Трудно е да се разграничи кое е нормално или анормално за човека, гризящ си ноктите и “нормалното” да предполага идеал или желание за резултат. Всяко дете, бомбардирано с “това може, а това не може”, търпи разочарования и напрежение. Когато напрежението и разочарованието са леки, детето ги абсорбира и асимилира като се адаптира към тези фактори на околната среда и живее нормално.
По време на лечението, детето трябва да получава емоционална подкрепа и насърчение. Поведенческите модификационни техники, положителното поведение и редовното проследяване са важни аспекти от лечението с мултидисциплинарен подход. Съгласието и сътрудничеството на детето са ключови за добрата прогноза.
Изводи
Лечението на онихофагията трябва да бъде насочено към причините за всеки стрес. Наказанието, подигравките и заплахите не са полезни и често заместват навика с по-сериозен проблем. Мултидисциплинарният подход трябва да се съсредоточи върху усилията за изграждане на самочувствие у детето.
