Брой 1/2001
Л. Атанасов
Каква е тенденцията към увеличаване заболеваемостта от ехинококоза в детска възраст. Във връзка с това си поставяме за задача да осъществяваме по-тясна връзка с колегите от доболничното здравеопазване и педиатричните отделения, където децата постъпват, место по повод на вече усложнена ехинококоза.
За периода 1990-1999 г. в детския сектор на хирургичното отделение са лекувани с ехинококоза 36 деца при общо преминали 4692 деца. Това представлява 15,65% от случайте с ехинококоза в отделението. Какво е тяхното разпределение според локализацията:
- 22 случая или 61,1% чернодробна локализация.
- 10 случая или 27,7% с белодробна локализация
- 4 случая или 11,2% с друга локализация.
Диагнозата се поставя с рентгеново изследване на бял дроб, абдоминална ехография и серологично изследване. Повечето от случайте с белодробна локализация се доказват по повод на възпалителни усложнения.
Оперативният метод е лапаротомия, респективно торакотомия, ехинококцектомия.
Следоперативни усложнения при чернодробен ехинокок не сме наблюдавали. В два от случайте на белодробен ехонокок се разви следоперативна бронхопневмония.
Ехинококозата с чернодробна и белодробна локализация започва и протича дълго време безсимптомно и клинично се проявява с усложненията си. Това налага по-тясно взаимодействие и осъществяване на методична помощ на общопрактикуващите лекари с цел ранна диагностика и навременно оперативно лечение.
Ехинококозата в детската възраст е обект на особено наблюдение в клиниката по Детска хирургия от момента на нейното основание и до ден днешен. За период от 41 години от 1960 г. до м. април 2000 г. в клиниката са лекувани 318 деца с ехинококова болест. Заболеваемостта от тази антропозооноза се е променяла значително, а през последните 10 г. нараства с изключителен темп.
Детската заболеваемост от ехинококоза можем да периодизираме по следния начин:
1. Период на ниска заболевамост, който е продължил до 1980 г. и през който са наблюдавани и лекувани 21 деца с ехинококоза.
2. Период на нарастваща заболеваемост от 1981 до 1990 г., през който са лекувани 63 деца.
3. Период на висока заболеваемост, след 1991 г., когато са лекувани 234 деца или 73,55% от всички заболели.
За времето 1969-99 г. сме лекували 128 болни деца на възраст от 0 до 14 години с ехинококови кисти с различна локализация.
От оперираните деца 62 (42,44%) са момчета и 66 (51,56%) момичета. До 3 години 19 (14,84 %); от 4 до 7г. 41 (32,03%); от 8 до 14г. 68 (53,13%).
Според локализацията на ехинококовите кисти децата се разпределят на две групи: със засягане на един орган 95 (74,22 %); със засягане на два и повече органи 33 (35,78%).
Според засегнатия орган разпределението е: на бели дробове 57 (44,53%); черен дроб 62 (48,44%) и други локализации 9 (7,03%).
При 12 (9,38%) болни бяха установени предоперативни усложнения; перитонит при 2 (1,56 %) деца, супурация на кистата при 3 (2,34%) болни, перфорация и частично или пълно изхрачване на кистата с белодробна локализация при 7 (5,47%) деца.
Оперативното лечение завърши под формата на екстирпации на кистата, атипични краеви резекции на чернодробен сегмент, кистектомии.
Оздравяха 120 (93,75%) от оперираните болни. При 8 (6,25%) след първата година от операцията се установиха нови кисти на черния дроб.
Следоперативните усложнения инфилтрати на оперативните рани, нагнояване и супурации, продължителна секреция през дренажите, фистулизации се установиха непосредствено след първия месец след операцията, а повторните кисти се диагностицираха до края на първата година от операцията.
До края на първата година след операцията при 120 деца не са установени последици от заболяването. Допълнителни кисти с нова локализация се установиха при 8 (6,25%) деца.
Резултатите ни позволяват да допуснем, че прилаганата методика е подходяща за трайно оздравяване при солитарните форми на ехинококова болест. Следоперативните усложнения се преодоляват в първия месец след операцията. Повторни кисти при ехинококоза се развиват до края на първата година.
