История на лечението с метадон

Брой 12/2002

Д-р Й. Савов

Откритието на метадона през 1939 г., е резултат от дейността на немските изсдедователи Otto Eisleb и О. Schaumann, които работят в го­лям химически концерн в гр. Хьокст на Майн. Те откриват съединение 8909 ефективен опиев аналгетик и го наричат „долантин“. По този начин е открит петидинип, а първоначалните впечатления на изследователите, че той ще се окаже ненаркотичен аналгетик, не се потвърждават от практиката. Същевременно и други немски учени работят върху съединения със сходна структура също с надеждата да открият струк­турно различни от морфина ефективни аналгетици, които да не предизвикват зависимост у пациентите.

Едно от първите търговски наименования на мета­дона е „долофин“ (на американската фармакологична компания Еli-УLilly), с вероятен произход от френските думи „болка“ и „край“
.
През 1941 г., е патентовано ново вещество от групата, наречено „Хьонст 10820“, а по-късно „поламидон“, наподобяващо фармакологичното действие на морфина. Непосредствено след войната, Еli-Lilly и дру­ги американски и британски фармацевтични компании провеждат клинични изследвания и започват промишлено производство на медикамента поламидон мета­дон, който става известен по света и с други търговски наименования.

В резултат от многобройни проучвания е доказано, че метадонът е ефективен аналгетик, от който „пристрастените към морфин се повлияват положително“ (Исбел и сътр., 1947). Изследователите дости­гат до извода, че метадонът притежава висок потен­циал за развитие на зависимост: „вярваме, че ако производството и употребата на метадон не бъдат контролирани, пристрастяването към препарата ще се превърне в сериозен здравен проблем11.

В началото на 60-те години на миналия век, броят на пристрастените към опиати лица нараства; увеличава се и контингентът на хората, приемащи опиати за удоволствие, а не като част от лечебна схема.

През 1962 г., за първи път хероинът „надминава11 мор­фина като предизвикващ пристрастяване медика­мент. Създадени са и първите клиники за осигуряване на специализирана медицинска помощ на зависимите от морфин и хероин.
В края на 1969 г., в Лондон метадонът се предлага под разнообразни форми най-вече като ампули физептон и таблетки диаморфин (х 10 мг). Единственото обширно, рандомизирано, контролирано проучване от това време установява, че „лечението с метадон води до несъмнени клинични резултати: при значителен брой случаи на зависимост се постига пълно въздържание от употреба на опиати.11 През 80-те години се наблюдава втори период на драматично увеличение броя на пациентите, зависими от хероин. Броят на регистрираните зависими, който слабо нараства през 70-те, се удвоява за периода 1979 1982 г., и отново нараст­ва два пъти до 1984 г. Значителен брой от „новите случаи11 употребяват хероина не в инжекционна форма, а чрез пушене (т. нар. „гонене на дракона11). Тогавашният лече­бен подход, отразен в „Доклада Ролистон11, се състои в провеждане на детоксификационни програми с метадонова микс­тура т. нар. „метод на посте­пенно намаляване11. Учредяват се и английски неправителствени организации и екипи по проблемите на наркоманиите.

Повечето от тези новосъздадени организации и служби съ­що възприемат метода за лечение с метадон. Той се осъществява чрез общопрактикуващите лекари и/или чрез допълнително привличане на сътрудници и консултанти психиатри, които се ангажират с конкретното предписване на медикамента метадон.

Възможностите за лесно заразяване с вируса на СПИН на инжектиращите се „венозни наркоманий предизвиква фундаментална ревизия на политиката по наркоманиите в световен мащаб. Вследствие на направения основен извод, че „СПИН е по-сериозна заплаха за обществото, отколкото злоупотребата с наркотични вещества, основна цел при лечение на злоупотревяващите стана предпазването им от заразяване с вируса на придобитата имунна недостатъчност НIV. Поставени бяха и нови „междинни цели11, като например „прекратяване на инжектирането с нестерилно оборудване“. Днес във Великобритания, метадон предписват общопрактикуващите лекари, чиято дейност се подпомага официално от три основни обществени служби:
• Улични агенции;
• Обществени екипи по наркомании;
• Клиники по зависимости.
Наркологичните клиники разполагат с необходимото лабораторно оборудване за провеждане на изследвания (като анализ на урина), с бази за отпускане на ме­тадон на пациентите и с отделения за детоксифика­ция и друг вид болнично лечение на наркомани.

В САЩ също се разработват и разпространяват програми за „поддържащо лечение с метадон11. Пионери в тази област са Nyswander и Dole. Тяхното новаторско лечение е първоначално прилагано само при пациенти с анамнеза за дългогодишна злоупотреба с хероин и неуспех в предхождащи лечения. Американските автори обосновават подхода си с теорията, че след пристрастяване към употреба на опиати, пациентът стра­да от метаболитно заболяване подобно на други смущения в обмяната, като например диабет. Както инсулинът нормализира дисфункциите в организма на болните с диабет, така и за метадона се допуска, че

нормализира обменните нарушения при зависимост от опиати. Nyswander и Dole изтъкват нуждата от приложение на високи дози метадон (80 -150 мг), с цел да се постигне „фармакологична блокада11 на действието на хероина, не допускаща да се изпитва еуфория при употребата му. Още първоначалните опити на американските изследователи да използват мета­дона за поддържащо лечение при нарко­мании, са умело комбинирани с интензивна психо-социална рехабилитация.

Много от американските програми предлагат и различии видове помощ и подкрепа на зависимите от групова терапия, до намиране на работа. След като пациентите се стабилизират, те се ползват от „привилегията11 да „получат в къщи и дозата метадон.

Производството на метадон във Великобритания и САЩ се регламентира от съответни закони за лекарствените средства. Няколко фармацевтични компа­нии притежават лицензи за производство на метадонови микстури, концентрати и инжекционни форми, а други имат право на производство въз основа на т.нар. „специален лиценз11.

Във всички случаи на лечение с метадон, правилните насоки зависят от баланса между полаганите грижи за пациентите и сигурността на обществото. Напри­мер, застрахователните компании във Великобрита­ния и САЩ считат, че предписването на метадон е свързано с рискове и отказват иск на шофьор, за когото е известно, че по време на инцидент е бил на метадонова терапия. Съгласно Законите за злоупотреба с наркотични вещест­ва, в тези страни са въведени специални разрешителни документи за експорт на метадон в случаи, когато пациен­тите заминават за чужбина. Сериозен проблем за службите представляват и пациентите с двойна зависимост от алкохол и метадон: известно е, че при значима част от лекуващите се с мета­дон съществува и съпътстваща зависимост към алкохол, а двете субстанции усилват взаимно действието си (кумулиращ ефект).

Очевидно е, че както в исторически план, така и понастоящем, зависимите от опиати поставят разно­образни проблеми и уникални предизвикателства пред лекуващите ги ОПЛ и специалисти-психиатри. Ето защо, съвременните клиницисти, запознати с истори­чески опит на предшествениците си, трябва да изработят и усъвършенстват своята клинична супервизия за провеждане на ефективна терапия с мета­дон, което ще им позволи да предлагат пълни, навременни и адекватни медицински услуги на зависимите от опиати пациенти.