Брой 4/2017
Д-р Н. Българанов, д-р Н. Кръстева, доц. д-р Г. Николов
Клиника по детски болести, УМБАЛ „Г. Странски“ – Плевен
Клиника по ушни, носни и гърлени болести, УМБАЛ „Г. Странски“ – Плевен
Откритието и въвеждането в употреба на антибиотиците е безспорно едно от най-значимите събития в областта на медицината за XX век. През 1939 г. Рене Дюбос съобщава за създаването на първия естествен антибиотик грамицидин от Bacillus brevis. Изследванията върху антимикробните му свойства не са публикувани, но е изписван за лечение на инфектирани рани по време на Втората световна война [1]. През 1942 г. Флори и Чейн успяват да пречистят и първия антибиотик от пеницилиновата група, доразвивайки откритието на Флеминг от 1928 г., че гъби от рода Penicillium проявяват антибиоза по отношение на редица бактерии [2,3]. Следващите десетилетия се характеризират с бурно развитие и създаване на нови групи антибиотици с полусинтетичен и синтетичен произход. Факт, неподлежащ на съмнение е, че използването им при лечение на заболявания с инфекциозен характер е спасило живота и е предотвратило развитието на усложнения при милиони пациенти. Скоро след началото на масовата, често неоправдана употреба на антибиотици се оказва, че тяхната употреба не е безоблачна и първоначалният ентусиазъм се сблъсква с два сериозни проблема: от една страна те са основната причина за развитието на дисбактериоза, а от друга през последните десетилетия стремглаво се увеличават случаите на антибиотична резистентност.
Дисбактериозата представлява нарушение в нормалния количествен и качествен състав на чревната микрофлора, имаща изключително важни функции в организма [4,5,6,7]:
- Храносмилателна (ферментативна)
- Синтез на витамини – витамин К
- Трофична функция по отношение на чревната лигавица
- Имуномодулираща функция, имаща отношение към различни звена на неспецифичния и специфичен имунитет
- Роля на механичната бариера по отношение проникването в организма на патогенни бактерии
- Регулиране на чревната моторика
- Потискане развитието на патогенни и условно-патогенни микроорганизми в чревния лумен
Нарушенията, възникващи в човешкия микробиом (съвкупността от всички микроорганизми, поселяващи чревния лумен с техните сложни взаимооотношения) резултира в предразположение към развитието на редица заболявания с метаболитен и имунен (включително автоимунен и алергичен) характер [8,9,10,11,12]. Веднъж възникнали, регулирането на тези нарушения е изключително труден и продължителен процес, тъй като е доказано, че човешкият микробиом включва огромен брой микроорганизми, превишаващи 10 пъти клетките в човешкото тяло и чийто съвкупен геном е най-малко 150 пъти по-голям от нашия собствен [13,14,15].
От друга страна, развитието на все по-нарастваща резистентност към провежданата антибиотична терапия е другият основен проблем, с който се сблъсква съвременната медицина. В резултат на тази резистентност, през 2015 г. в Европа и САЩ са регистрирани над 50 000 смъртни случая, като ако продължи тази тенденция през 2050 г. се очаква техният брой да достигне до 10 000 000 годишно за целия свят [16].
На базата на гореизложеното е логичен изводът, че приложението на антибиотици трябва да се съчетава със средства, които от една страна намаляват неблагоприятното им въздействие върху нормалната микрофлора, а от друга страна да проявяват синергичност по отношение на антиинфекциозния им ефект.
Такъв препарат е Imunobor Biotic – рационална комбинация от Lactobacillus Bulgaricus (250 mg, 2,5х109 колонии) и Beta-glucan (250 mg). L.Bulgaricus е един от най-рано откритите и най-широко използвани в света пробиотици. Той е изолиран от Мечников още през 1882 г., като последващите задълбочени проучвания доказват безспорно благоприятния му ефект от паралелно приложение с антибиотици [17]. Доказана е пробиотичната роля на L.Bulgaricus по отношение възстановяването на нарушената чревна микрофлора при остри чревни инфекции, при антибиотик-асоциирани диарии [18,19,20]. Едновременно с това, L.Bulgaricus има и имуномодулиращ ефект, включващ стимулиране синтеза на имуноглобулини, увеличаване местното освобождаване на интерферон, благоприятства антиген-презентиращата функция на макрофагите в чревната лигавица [21].
Lactobacillus Bulgaricus е един от най-мощните пробиотици, който е устойчив в стомашно-кисела среда и изключително бързо се размножава в чревния лумен. Освен това, L.Bulgaricus отделя бактериоцини, наречени още природни антибиотици, които директно атакуват болестотворните микроорганизми и не позволяват тяхното размножаване и разпространение.
Благоприятният ефект върху човешкия организъм на Beta-glucan – полизахарид, съдържащ се в житни храни, гъби, ядки, мая и др., е установен емпирично преди хиляди години (Япония и Китай). Вече е доказано, че другият основен компонент на Imunobor Biotic in vitro и in vivo активира макрофагите, Th (T-helper) и NK (natural killer), стимулира синтеза на IL-6 (Interleukin 6) и TNF (tumor necrosis factor). Едновременно с това има ефект и върху активирането на комплемента по класическия и алтернативен път [22,23,24]. Уникалността на Beta-glucan се състои в това, че той има освен имуномодулиращ и пребиотичен ефект, като стимулира растежа на бифидобактериите в човешкия организъм, а освен това поддържа жизнеността и на L.Bulgaricus [25].
Imunobor Biotic, приложен съвместно с антибиотиците, повишава тяхната ефективност, тъй като потиска активността на патогенните бактерии и предотвратява проникването им в организама.
Добавянето на Imunobor Biotic към антибиотика може да намали с 50% антибиотик-асоциираните диарии, но приемът трябва да започне не по-късно от 48 часа от началото на антибиотичната терапия. Разбира се, антибиотиците унищожават и част от пробиотичните бактерии, ето защо, между приема на антибиотика и Imunobor Biotic трябва да има пауза от най-малко 2 часа. След приклюване на антибиотичната терапия приемът на Imunobor Biotic трябва да продължи най-малко 3 месеца за пълно възстановяване на чревната микрофлора и имунитета.
Imunobor Biotic в детска възраст се дозира по следния начин:
- първите 10 дни 3 x 1 капсула
- поддържащо лечение 1-2 капсули дневно
При малки деца и такива, които не могат да гълтат капсулата, тя може да се отвори и съдържанието й да се разтвори в сок или вода.
Тъй като съдържа Beta-glucan, Imunobor Biotic трябва винаги да се приема на гладно.
В заключение Imunobor Biotic е уникална научно обоснована синергична комбинация на имуномодулатор и пребиотик Beta-glucan и пробиотик Lactobacillus Bulgaricus. Високо ефективен, благодарение на своята гастро-резистентност – 100% оцелява при взаимодействие със стомашна киселина.
L. Bulgaricus в тази комбинация е с най-високо микробно число – 2.5 x 109 CFU/G. Следователно, Imunobor Biotic е надежден комбиниран препарат за съвместно приложение с антибиотична терапия в детска възраст.
Литература
1. Van Epps HL. René Dubos: unearthing antibiotics. J. Exp. Med. 2006, 203 (2): 259
2. Florey HW. Use of Micro-organisms for therapeutic purposes. Br Med J. 1945, 2 (4427):635–642.
3. Forrest RD. Early history of wound treatment. J R Soc Med 75 (3). March 1982. с. 198–205.
4. Бондаренко В. М., Э. И. Рубакова, В. А. Лаврова. Иммунос- тимулирующее действие лактобактерий, используемых в качестве основы препаратов пробиотиков. Журнал микроби- ологии 1998, 5, 107–112.
5. Федоров С. П. Проблема дисбиоза в гастроентерологи- ческой практике. РМЖ, Болезни органов пищеварения. 2006, 8 (2), 85-89.
6. Ouwehand A. C., H. Lagström. Effect of probiotics on constipation, fecal azoreductase activity and fecal mucin content in the elderly. Ann Nutr Metabol 2002, 46, 59–162.
7. Roberfroid M.B. Prebiotics and probiotics: are they functional foods? Am J Clin Nutr 2000, 71 (6), Suppl 1682–1687
8. Smith MI, Yatsunenko T, Manary MJ, Trehan I, Mkakosya R, Cheng J, et al. Gut microbiomes of Malawian twin pairs discordant for kwashiorkor. Science. 2013;339:548–54.
9. Hsiao EY, McBride SW, Hsien S, Sharon G, Hyde ER, McCue T, et al. Microbiota modulate behavioral and physiological abnormalities associated with neurodevelopmental disorders. Cell. 2013;155:1451–63
10. Lewis JD, Chen EZ, Baldassano RN, Otley AR, Griffiths AM, Lee D, et al. Inflammation, antibiotics, and diet as environmental stressors of the gut microbiome in pediatric Crohn’s disease. Cell Host Microbe. 2015;18:489–500
11. Teo SM, Mok D, Pham K, Kusel M, Serralha M, Troy N, et al. The infant nasopharyngeal microbiome impacts severity of lower respiratory infection and risk of asthma development. Cell Host Microbe. 2015;17:704–15.
12. Cuthbertson L, Rogers GB, Walker AW, Oliver A, Green LE, Daniels TW, et al. Respiratory microbiota resistance and resilience to pulmonary exacerbation and subsequent antimicrobial intervention. ISME J. 2015.
13. Георгиева-Шакола М., А. Атанасова, В. Цанева, И. Коцев. Пробиотици, пребиотици и синбиотици – мит и реалност. 2001, 5, 31-32.
14. Панчева Р., М. Георгиева-Шакола, В. Цанева. Пробиотици и техните ефекти. Педиатрия, 2004, 1, 56-60.
15. Ruemmele F. M., D. Bier, P. Marteau et al. Clinical evidence for immunomodulatory effects of probiotic bacteria. J Pediatr Gastroentrol Nutr 2009, 48, 126-139.
16. Review on Antimibrobial Resistance. Antimicrobial resistance: tackling a crisis for the health and wealth of nations. 2014. https://amr-review.org/sites/ default/files/AMR%20Review%20Paper%20-%20Tackling%20a%20crisis% 20for%20the%20health%20and%20wealth%20of%20nations_1.pdf. Accessed 5 Apr 2016.
17. Jain PK, McNaught CE, Anderson AD, MacFie J, Mitchell CJ. Influence of symbiotic containing Lactobacillus acidophilus la5, Bifidobacterium lactis Bb 12, Streptococcus thermophilus, Lactobacillus bulgaricus and oligofructose on gut barrier function and sepsis in critically ill patients: a randomized controlled trial. Clin Nutr. 2004 Aug;23(4):467-75.
18. McFarland LV. Use of probiotics to correct dysbiosis of normal microbiota following disease or disruptive events: a systematic review. BMJ Open. 2014;4.e005047.
19. Hempel S, Newberry SJ, Maher AR, Wang Z, Miles JN, Shanman R, et al. Probiotics for the prevention and treatment of antibiotic-associated diarrhea: a systematic review and meta-analysis. JAMA. 2012;307:1959–69.
20. Allen SJ, Martinez EG, Gregorio GV, Dans LF. Probiotics for treating acute infectious diarrhoea. Cochrane Database Syst Rev. 2010;CD003048.
21. Lievin-Le Moal V, Servin AL. Anti-infective activities of lactobacillus strains in the human intestinal microbiota: from probiotics to gastrointestinal anti-infectious biotherapeutic agents. Clin Microbiol Rev. 2014;27:167–99.
22. Falch BH et al. The cytokine stimulating activity of beta-D-glucans is depending on the triple helix conformation. Carbohydr Res, 2000.329(3):587-96.
23. Luhm J et al. Beta-D-glucan modulates DNA binding of nuclear factor kappaB, AT and IL-6 leading to an anti-inflamatory shift of the IL-1 beta/IL-1 receptor antagonist ratio. BMC Immunol, 2006.7:5.
24. Muira NN et al. Structure and biological activities of beta-glucans from yeast and mycelial forms of Candida albicans. Microbiol Immunol, 2003.47(3):173-82.
25. Reynolds J.A. et al. Glucan-induced enhancement of host resistance to selected infectious disease. Infect Immun, 1980. 30(1):154-61.
