Железен дефицит и желязо-дефицитна анемия

Брой 1/2002

Доц. д-р Л. Иванова

Железният дефицит е най-често срещаният хранителен дефицит както в развиващите се, така и в индустриално-развитите страни. В последните години свръхприемът на желязо се дискутира като потенциален рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания, но по своето разпространение и неблагоп­риятни последствия, желязо-дефицитната анемия оказва no-значим от­рицателен ефект върху общественото здраве.

Ниският прием на желязо и болестната му проява анемията, се наблюдават най-често сред децата, особено във възрастта 6-18 месеца и при бременните жени. Анемията е състояние, характеризиращо се с ниво на хемоглобина под дискриминативните стойности, определени въз основа на статистически критерии. Отграничителната стойност е изчислена на база две стандартни отклонения под медианата (50. персентил) на популационна група от здрави индивиди, дефинирана по възраст, пол и физиологично състояние (напр. бременност). Нивото на хемоглобина се вли­яе също от расата и надморската височина.

Ниският хемоглобин в кръвта е само една от проявите на железния дефи­цит: наличието му има сериозни пос­ледствия за организма, особено в оп­ределени периоди от живота. Напри­мер, железен дефицит в ранната детска възраст води до забавяне на физическото развитие и конгенитивни увреждания. Неконтролиран железен де­фицит по време на бременност повишава риска от преждевременно раждане и/или от раждане на недоносено дете. Желязо-дефицитната анемия не е „безобидно състояние“ и на нейната ранна диагностика, своевременно ле­чение и ефективна профилактика, трябва да се обръща сериозно внима­ние.

Съществуват два етапа в еволюцията на „изчерпване“ на железните резерви на организма — до степен обективизиране на анемията. По вре­ме на първия етап (етап на ..изчерпване“). намаляват общите резерви на желязо в организма. Вторият етап на желязо-неаоимъчна еритропоеза. Настъпва, когато приетото (резорбираното) в организма желязо не може да компенсира неговите потребности, загуби и растежни нужди от този елемент.

В края на втория етап нас­тъпва редукция на хемоглобина и се установяват нарушения в морфологията на еритроцитите, като микро­цитоза, пойкилоцитоза, анизоцитоза и хипохромия. Самостоятелното определяне на хемоглобина се използва като скрининг за анемия и за идентифициране на тежестта и разпространението й на популационно ниво. Серумният феритин е индикатор за оценка на железните резерви на инди­вида.

При нормални индивиди 1 mg/L серумен феритин е еквивалентен на 810 д резервно желязо. Това е и най-специфичният тест за железен дефи­цит. В редки случаи на съпътствуващи патологични състояния като хронични възпаления и тъканна деструк­ция, информативната стойност на този показател намалява. Редица други лаборатории тестове, като еритроцитен протопорфирин, насищане на трансферина, трансферинови рецептори, също се използват самостоятелно или в комбинация за прецизиране железния статус на индивида.

При нормални условия, храненето е основен начин за доставяне на желязо в организма. Ефективното му усвояване от диетата зависи от вида и разнообразието на храните, които ежедневно се консумират, както и от тяхното съчетаване в отделните хранителни приеми. Оптимална е усвояемостта на желязо от месото, рибата и птиците.

Тя е два-mpu пъти по интензивна, в сравнение с усвояването на желязото от продукти с расти­телен произход плодове и зеленчуци, както и от допълнително обогатени с желязо продукти. Стимулиращ желязната резорбция ефект оказват и фактори, съдържащи се в самите месни продукти, а също така витамин С. Об­ратно, усвояването му се редуцира под влияние на съставки на чая (танини), фитати съдържащи се в пълнозърнестите продукти, калций в млякото, както и от баластните ве­щества и полифенолите, на които са богати някои зеленчуци.

Вегетарианската диета е бедна на „високоусвоимо желязо“, но това съвсем не означава, че вегетарианците задължително страдат от железен дефицит и ане­мия. Чрез разумно съчетаване на жедязосъдържащи растителни храни и източници на витамин С (например спанак, коприва и др.), е напълно възможно да се постигне задоволяване на нуждите на организма, независимо че не се консумират животински храни.

В ранната кърмаческа възраст преди въвеждането на твърди храни, количеството абсорбирано желязо зави­си от общото желязно съдържание на майчината кърма или на адаптираните млека. Известно е, че млякото е беден на желязо хранителен продукт. Кравето мляко, както и майчината кърма, се характеризират с еднакво ниско съдържание на желязо 0.5 мг/литър. В сравнение с това, обикновените необогатени с желязо адаптирани млека, съдържат значително повече желязо (от 1.5 до 4.8 мг/литър), а в специално обогатените то е още по-високо (10.0 12.8 мг/литър).

Усвояемостта на желязо от различните видове млека е обратно пропорционална на общото количество желязо в продукта. Желязото от кравето мля­ко, както и от необогатените с желя­зо адаптирани млека, се усвоява около 10%, за разлика от това от майчина­та кърма, което се усвоява 50%. Профилактиката на желязо-дефицитна­та анемия в ранната детска възраст е един съществен аргумент в полза на кърменето.

При здрави новородени, независимо от ниското съдържание на желязо в майчината кърма и в адаптираните млека, рискът от железен дефицит се появява едва след шестия деветия месец от развитието, тъй като же­лезните запаси, натрупани по време на вътреутробния живот, покриват потребностите на кърмачето до четвъртия шестия месец (период през който то се храни почти изцяло с мляко).

За разлика от доносените, преж­девременно родените с ниско тегло кърмачета, имат още при раждането си ограничени запаси от желязо и нерядко те се раждат с желязо-дефицитна анемия или развиват такава в много ранна възраст. Също така деца­та, хранени оснобно с краве мляко преди навършване на 12 месеца, са по-често анемични. Изключително важно е и своевременното захранване на кърма­чето с подходящи храни зеленчукови и плодови сокове, яйчен жълтък, месни пюрета. Обогатяването на зърнените храни за кърмачета с желязо е важно изискване в профилактиката на желязо-дефицитната анемия.

Центърът за контрол на заболяванията в Атланта САЩ, препоръчва първичната профилактика на желязодефицитната анемия при новороденото да включва суплементиране с железни препарати на всички бременни жени непосредствено след установяване на бременността, независимо от нивото на хемоглобина в кръвта. Схемата за приемане на железни пре­парати и дозата им е нужно да се консултира със специалист във всеки кон­кретен случай, но е известно, че приемането на допълнителни количества желязо по време на бременност не
крие какъвто и да било риск за майката и плода.

Правилното хранене на бременната жена, на кърмачетата и на децата в периоди на интензивен растеж, е един от основните фактори за предотвратяване на изключително сериозния от здравна гледна точка железен де­фицит и на неговото тежко послед­ствие анемията.