Брой 5/2023
Д-р К. Каменов
Кардиолог
Дислипидемиите представляват нездравословни нива на един или повече видове липиди в кръвта. Основните видове кръвни липиди са липопротеини с висока плътност (ЛВП или high density lipoprotein – HDL), липопротеини с ниска плътност (ЛНП или low density lipoprotein – LDL) и триглицериди. Дислипидемиите биват два вида – първични и вторични. Първичната форма на дислипидемия е генетично детерминирана, докато вторичната се развива като резултат от други заболявания каквито са диабет, затлъстяване и др. (1). Дислипидемиите са основен рисков фактор за развитие на атеросклеротичната сърдечно-съдова болест (2). От своя страна сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за смъртност в Европа. Всяка година живота си губят над 4 000 000 европейци, което е средно по 11 000 души на ден или по един човек на всеки 8 секунди (3). Негативната статистика налага необходимостта от ранно идентифициране на пациентите с висок сърдечносъдов риск. Според актуалните препоръки на ESC/EAS (European Society of Cardiology/ European Atherosclerosis Society) от 2019 година е необходима комплексна оценка на риска, лабораторните изследвания и етиологичните фактори.
В тази връзка се изгражда терапевтична стратегия, която цели понижаване на нивата на LDL-C (LDL-холестерол) до възможно най-ниски стойности. Подчертава се, че към пациентите с много висок и висок сърдечно-съдов риск, както и при фамилни форми на хиперхолестеролемия, лечението трябва да бъде особено агресивно с оглед предотвратяване на големи сърдечно-съдови събития с фатален или нефатален изход. При оценката на пациентите винаги трябва да се отчита и възможността за вторична дислипидемия, което също може да повлияе терапевтичния подход.
Според ESC/ EAS вече не съществува „LDL-C хипотеза”, а потвърдени факти, че повишените стойности на LDL-C са свързани каузално с ASCVD (Atherosclerotic cardiovascular disease – Атеросклеротична/и сърдечносъдова/и болест/и) и че възможно най-голямото намаляване на LDL частиците и на други ApoB-съдържащи липопротеини ограничава CV (Cardiovascular) усложнения. Профилактиката се дефинира като координиран набор от действия, на популационно или индивидуално ниво, целящи елиминиране или минимизиране на влиянието на CV болести и свързаната с тях инвалидност. Повече пациенти преживяват първото си усложнение на CVD и са с висок риск от рецидиви. Освен това, честотата на някои рискови фактори, особено диабет (DM) и затлъстяване, нараства. Значението на превенцията на ASCVD остава неоспоримо и трябва да се показва на цялото население.
Чрез популяризиране на здравословен начин на живот (4) както и на индивидуално ниво чрез противопоставяне на нездравословни начини на живот и чрез редукция на повишените нива на каузални сърдечно-съдови рискови фактори, като нивата на LDL-холестерол и/ или кръвното налягане (BP). Оценявайки сегашните доказателства и уточнявайки оставащата липса на научни доказателства за овладяване на дислипидемиите, работната група, включваща представители на Европейската кардиологична асоциация (ESC) и Европейската асоциация по атеросклероза (EAS) формулира препоръки за прилагане на действия в клиничната практика целящи превенция на ASCVD чрез модификация на плазмените липидни нива. Биологичната роля на липидите и липопротеините е добре проучена. Липопротеините в плазмата транспортират липидите до тъканите за енергийна утилизация, производство на стероидни хормони и образуване на жлъчна киселина.
Липопротеините се състоят от естерифициран и неестерифициран холестерол, триглицериди (TGs) и фосфолипиди, както и от протеинови компоненти наречени аполипопротеини, които действат като структурни компоненти, лиганди за свързване с клетъчните рецептори и ензимни активатори или инхибитори. В кръвта има шест основни липопротеина: хиломикрони, липопротеини с много ниска плътност (VLDL), липопротеини с междинна плътност (IDL), LDL; Lp(a) и HDL. В предишните препоръки на EAS/ESC за поведение при дислипидемии (5,6) и други основни препоръки за лечение на кръвния холестерол с цел намаляване на CV риск при възрастни (7,8) значението на понижаването на LDL-C за превенция на ASCVD е силно подчертано. Особено внимание се обръща на резултатите от метаанализи, потвърждаващи дозозависимата редукция на ASCVD с LDL-C-понижаващи средства. Колкото по-голяма е редукцията на LDL-C, толкова по-голяма е редукцията на CV риск (9,10,11,12). По тази причина, както при вторична, така и при първична превенция, при пациенти с много висок CV риск се препоръчва редукция на LDL-C с ≥50% спрямо базата и прицелна стойност на LDL-C <1.4 mmol/L (<55 mg/dL).
При пациенти с ASCVD, които в рамките на 2 години на фона на максимално поносима терапия на базата на статин преживяват второ съдово усложнение (не задължително от същия вид като първото усложнение), може да се вземе предвид прицелна стойност на LDL-C <1.0 mmol/L (<40 mg/dL) (13,14). При лица с висок CV риск се препоръчва редукция на LDL-C с ≥50% спрямо базата и прицелна стойност на LDL-C <1.8 mmol/L (<70 mg/dL). При пациенти с умерен CV риск трябва да се вземе предвид прицелна стойност на LDL-C <2.6 mmol/L (<100 mg/dL), докато при нискорискови лица може да се вземе предвид прицелна стойност <3.0 mmol/L (<116 mg/dL). Най-често прилаганите медикаменти за постигане на прицелните нива на LDL-C са статините. Те са различни разновидности, от които се избира според индивидуалната оценка на риска при съответния пациент.
Статините имат някои странични ефекти, които се пренебрегват при пациентите с висок сърдечно-съдов риск, но при пациенти с по-нисък риск е уместно да се потърсят по-безопасни алтернативи. В различни проучвания се обръща внимание, че при пациенти на статиново лечение се установява повишен риск от дисгликемия и развитие на захарен диабет тип 2. Няколко проучвания са показали, че това е последователен дозозависим ефект (15). Наблюдавано е и леко, клинично незначимо покачване на гликирания хемоглобин (HbA1c). Рискът обаче е по-висок при по-мощните статини във високи дози (16) и е по-голям и при по-възрастните, както и при наличие на други рискови фактори за диабет, като наднормено тегло или инсулинова резистентност (17). В тази връзка ESC и EAS разглеждат и някои природни алтернативи, които биха могли да окажат позитивен терапевтичен ефект както като коадювантна терапия заедно със стандартното медикаментозно лечение, така и самостоятелно при по-леки случаи.
Съществуват данни за благоприятно влияние върху редукцията на LDL-C при прием на фитостероли, хранителни фибри и по-специално beta glucan, поликозанол, ниацин, омега 3 мастни киселини и др. Предвид липсата на нежелани реакции при продължителна употреба и отлична поносимост, природните липидопонижаващи средства се препоръчват при лица с високи холестеролови нива при умерен или нисък тотален CV риск, които не са показани за фармакотерапия; като допълнение към фармакологичната терапия при високо- и много високорискови пациенти, които не са успели да постигнат прицелни стойности на LDL-C на фона на статини или не могат да бъдат лекувани със статини; и при възрастни и деца (на възраст >6 години) с фамилна хиперхолестеролемия (ФХ), в съответствие с настоящите препоръки (18, 19). В България максимална природна липидопонижаваща комбинация е продуктът Lipibor (Borola Ltd). Lipibor e тройна комбинация от природни съставки с комплексен ефект върху липидния статус. Той съдържа policosanol 10 мг, niacin 10 мг и beta glucan 300 мг. Policosanol представлява вещество от групата на фитостеролите, което се извлича от захарна тръстика (20). Неговият ефект върху холестерола е доказан.
Policosanol блокира синтеза на холестерол в организма, понижава общия холестерол, LDL, и повишава HDL, потиска окислелнието LDL, което предотвратява възпалението и деструкцията на кръвоносните съдове, действа директно върху клетките на черния дроб и метаболизма на холестерола, помага за, свързването на LDL към рецепторите, транспортира LDL към черния дроб и улеснява неговото разграждане и инхибира излишната агрегация на тромбоцитите. Niacin разширява ефективността като от своя страна освен редукцията на общия холестерол, LDL, осигурява намаляване на нивата на триглицеридните. Действията на niacin се осъществяват по механизма на блокиране на свръхпродукцията на посочените липиди от черния дроб. С други думи niacin инхибира липопротеините и улеснява екскрецията им, понижава транспортирането на мастните киселини до черния дроб, понижава чернодробната триглицеридна синтеза и VLDL синтезата и повишава HDL нивата, като стимулира HDL синтезата. Данните от клинично проучване конкретизира тези действия: Niacin понижава VLDL и триглицеридите с 35% до 40% само за броени дни; понижава LDL с 20% до 30% в рамкитe на няколко седмици; повишава HDL с 10% до 14% – по-добре от всички медикаменти (21, 22).
Niacin е единственото средство, което раздвижва всички липопротеини в правилна посока. Понижава Lp(a) най-ефективно в сравнение с други медикаменти. Притежава синергичен ефект с липидопонижаващи лекарства. Beta Glucan e третата субстанция в продукта Lipibor. Той представлява несмилаем, но разтворим полизахарид, който се извлича от клетъчната стена на дрожди, бактерии, лечебни гъби, овес и др. Храни обогатени с тези фибри или добавки са добре поносими, ефективни и се препоръчват за понижаване на LDL-C (23). В състава на Lipibor beta glucan е стандартизиран и високо пречистен, поради което не е необходимо да се приема въпросната субстанция под формата на голямо количество фибри. Beta Glucan. Намалява общите нива на холестерола като повишава екскрецията на жлъчни киселини, блокира резорбцията на мастни киселини и реабсорбцията на холестерол и повишава ефективността на HDL. Beta Glucan повишава броя и активността на макрофагите. Макрофагите обхващат излишния холестерол и го отдават на HDL. HDL пренася холестерола до черния дроб, където той се разгражда и се екскретира под формата на жлъчни киселини.
Трите съставки на Lipibor притежават синергичен и допълващ се ефект, свързан с понижаването на общия холестерол, LDL, VLDL и триглицеридите, както и с повишаване на HDL.
Lipibor е проучен в клиниката по кардиология на университетската болница в град Плевен. Проучването е проспективно, отворено, контролирано за 12 седмичен период (24). При всички пациенти не са наблюдавани нежелани лекарствени реакции по време на лечението с Lipibor. Отбелязана е отлична поносимост. Никой от наблюдаваните пациенти не показа нарушена чернодробна, бъбречна функция и/ или повишаване на кръвната захар. Налагат се следните изводи, базирани на клиничното проучване – Lipibor ефективно намалява нивата на общия холестерол, LDL холестерол и триглицериди със сигнификантна статистическа разлика спрямо изходно ниво, намаляването в нивата на общия холестерол, LDL и триглицеридите се постига за 4 седмици и се поддържа до 12-та седмица, когато е финалът на проследяването, през 12 седмичния период на проследяването не се наблюдават странични ефекти в групата на Lipibor, приемът на Lipibor не води до промени или нарушения в чернодробната или бъбречната функция.
Екипът под ръководството на проф. Д-р С. Тишева препоръчва Lipibor, тъй като той придвижва всички липиди в правилната посока, което го прави подходящ както за профилактика така и за лечение на дислипидемия.За получаване на по-добър ефект да се предписва по-висока доза 2 до 3 капсули на ден и по-продължително лечение – над 4 месеца. За максимален ефект Lipibor трябва да се приема по време на вечеря или преди лягане, тъй като синтеза на холестерол е повишен през нощта. При доза 2-3 капусли е добре да се приема обед и вечер. Прилагането на Lipibor заедно с диета ще даде по-голям успех на лечението. Lipibor е особено подходящ при пациенти с нежелани ефекти от лечение със статини, фибрати и други липидопонижаващи лекарства. Клиничните доказателства за ефективността и безопасността на Lipibor дават основание той да бъде препоръчан за по-широка употреба в практиката.
Lipibor е една отлична терапевтична възможност за клиничната практика, която разширява благоприятните перспективи за пациентите с дислипидемии. В контекста на природните липидопонижаващи средства според препоръките на ESC и EAS в лечението на дислипидемии намират място и омега 3 мастните киселини. Представител на тази група е продуктът TriOmega 1000+. Според фармакологичните данни прием на омега 3 мастни киселини 2-3 грама дневно намаляват нивата на триглицеридите с около 30%, както и постпрандиалния липемичен отговор. Биологично активните омега 3 мастни кселини са дълговерижните ейкозапентаенова (EPA) и докозахексаенова киселина (DHA). В TriOmega 1000+ се съдържат 1000 мг високопречистени EPA и DHA с над 80% стандартизация. TriOmega 1000+ е обогатена с витамин Е, тъй като при продължителен прием на омега 3 мастни киселини може да се развие дефицит на витамин Е, поради ензимна конкурентност по между им при метаболизирането. Установено е, че EPA и DHA в дози 2-4 г дневно повлияват серумните липиди и липопротеини и по-специално концентрациите на VLDL.
Подлежащият механизъм е слабо изяснен, макар че може би е свързан със способността им да взаимодействат с PPARs (Peroxisome Activated-Proliferator receptors) и да намаляват секрецията на аполипопротеин ApoB. Три скорошни проучвания при лица с високи TGs използвали EPA съобщават за сигнификантна редукция на серумните нива TG (триглицериди) с до 45% по дозозависим начин (25–27). Данни за ефикасността на омега-3 мастните киселини да понижават серумните TGs е съобщавана и в метаанализи (28). Изпитването REDUCE‑IT (Reduction of Cardiovascular Events with EPA-Intervention Trial)195 е имало цел да направи оценка на потенциалните ползи на омега-3 киселината (EPA) върху изхода от ASCVD при лица с повишени серумни TGs. Изпитването е обхванало ~8000 пациента на статинова терапия с нива на LDL-C между 0–2.6 mmol/L (41–100 mg/dL) и различни CV рискови фактори, включително персистиращо повишение на TGs между 1.7–5.6 mmol/L (150–499 mg/dL) и данни за ASCVD или DM, както и поне един друг CV рисков фактор.
Употребата на високи дози (2 g два пъти дневно ) EPA в сравнение с плацебо (минерално масло) е довела до релативна рискова редукция ~25% (P < 0.001) на големи неблагоприятни кардиоваскуларни последствия. Изводите от проучванията определят ролята на омега 3 мастните киселини (TriOmega 1000+) при нужда от редукция на триглицеридните нива. За убедителен ефект се препоръчват високи дози омега 3 мастни киселини (TriOmega 1000+), а именно 2-4 грама дневно. Омега 3 мастните киселини (TriOmega 1000+) имат и допълнителни позитивни ефекти, които имат отношение и към кардиоваскуларния риск. Те действат противовъзпалително чрез противодействие възпалителния ефект на арахидоновата киселина (АК) по 3 начина – понижават тъканната концентрация на АК, конкурират се за същите ензими т.е циклоoксигеназа и липоoксигеназа и Ейкозаноидите/простагландините произлези от Ω-3 МК противодействат на тези произлезли от АК (29).
Дозировката на TriOmega 1000+ при хипертриглицеридемия трябва да бъде 2-4 грама дневно или 2-4 солукапс TriOmega 1000+. При комбиниране с Lipibor, дозировката на TriOmega 1000+ може да бъде 2 солукапс дневно. Предимствата на TriOmega 1000+ са както следва – високо пречистен/рафиниран продукт без вредни примеси, стабилизиран с витамин Е, с висока стандартизация спрямо EPA/DHA, Solucaps форма за бързо и цялостно усвояване и количеството в една капсула позволява удобно дозиране. Предвид целите на приема на Lipibor и TriOmega 1000+ тези продукти са подходящи за постоянна употреба както самостоятелно, така и заедно с липидопонижаващи лекарства.
Lipibor и TriOmega 1000+ са природни липидопонижаващи средства, съответстващи на съвременните препоръки на Европейската кардиологична асоциация и Европейската асоцация по атеросклероза. Тяхната употреба в клиничната практика дава допълнителни терапевтични възможности за успешно лечение на дислипидемии.
Библиография
1) Yong Yuan, Wen Chen, Lei Luo, Chen Xu. Dyslipidemia: Causes, Symptoms and Treatment: International Journal of Trend in Scientific Research and Development: Volume 5 Issue 2, 2021
2) Недева Н., Робева Р. Актуален поглед върху дислипидемиите според последните препоръки на ESC/EAS 2019 част 1: GP news 2020 (8)
3) Токмакова М. Сърдечно-съдови заболявания – статистически данни: GP news 2016 (10)
4) Cooney MT, Dudina A, Whincup P, Capewell S, Menotti A, Jousilahti P, Njolstad, Oganov R, Thomsen T, Tverdal A, Wedel H, Wilhelmsen L, Graham I; SCORE Investigators. Re-evaluating the Rose approach: comparative benefits of the population and high-risk preventive strategies. Eur J Cardiovasc Prev Rehabil 2009;16:541-549.
5) Catapano AL, Graham I, De Backer G, Wiklund O, Chapman MJ, Drexel H, Hoes AW, Jennings CS, Landmesser U, Pedersen TR, Reiner Z, Riccardi G, Taskinen MR, Tokgozoglu L, Verschuren WMM, Vlachopoulos C, Wood DA, Zamorano JL, Cooney MT; ESC Scientific Document Group. 2016 ESC/EAS Guidelines for the management of dyslipidaemias. Eur Heart J 2016;37:2999-3058.
6) European Association for Cardiovascular Prevention & Rehabilitation, Reiner Z, Catapano AL, De Backer G, Graham I, Taskinen MR, Wiklund O, Agewall S, Alegria E, Chapman MJ, Durrington P, Erdine S, Halcox J, Hobbs R, Kjekshus J, Filardi PP, Riccardi G, Storey RF, Wood D; ESC Committee for Practice Guidelines Committees (CPG) 2008-2010 and 2010-2012 Committees. ESC/ EAS Guidelines for the management of dyslipidaemias: the Task Force for the management of dyslipidaemias of the European Society of Cardiology (ESC) and the European Atherosclerosis Society (EAS). Eur Heart J 2011;32:1769-1818.
7) Stone NJ, Robinson JG, Lichtenstein AH, Bairey Merz CN, Blum CB, Eckel RH, Goldberg AC, Gordon D, Levy D, Lloyd-Jones DM, McBride P, Schwartz JS,Shero ST, Smith SC Jr, Watson K, Wilson PW, Eddleman KM, Jarrett NM, LaBresh K, Nevo L, Wnek J, Anderson JL, Halperin JL, Albert NM, Bozkurt B, Brindis RG, Curtis LH, DeMets D, Hochman JS, Kovacs RJ, Ohman EM, Pressler SJ, Sellke FW, Shen WK, Smith SC Jr, Tomaselli GF; American College of Cardiology/ American Heart Association Task Force on Practice Guidelines. 2013 ACC/AHA guideline on the treatment of blood cholesterol to reduce atheroscleroticcardiovascular risk in adults: a report of the American College of Cardiology/American Heart Association Task Force on Practice Guidelines. Circulation 2014;129:S1-S45.
8) Lloyd-Jones DM, Morris PB, Ballantyne CM, Birtcher KK, Daly DD Jr, DePalma SM, Minissian MB, Orringer CE, Smith SC Jr. 2017 Focused Update of
the 2016 ACC Expert Consensus Decision Pathway on the role of non-statin therapies for LDL-cholesterol lowering in the management of atherosclerotic
cardiovascular disease risk: a report of the American College of Cardiology Task Force on Expert Consensus Decision Pathways. J Am Coll Cardiol 2017;70:1785-1822.
9) Cholesterol Treatment Trialists Collaboration, Fulcher J, O’Connell R, Voysey M, Emberson J, Blackwell L, Mihaylova B, Simes J, Collins R, Kirby A, Colhoun H, Braunwald E, La Rosa J, Pedersen TR, Tonkin A, Davis B, Sleight P, Franzosi MG, Baigent C, Keech A. Efficacy and safety of LDL-lowering therapy among men and women: meta-analysis of individual data from 174,000 participants in 27 randomised trials. Lancet 2015;385:1397-1405.
10) Cholesterol Treatment Trialists Collaboration, Mihaylova B, Emberson J, Blackwell L, Keech A, Simes J, Barnes EH, Voysey M, Gray A, Collins R, Baigent C. The effects of lowering LDL cholesterol with statin therapy in people at low risk of vascular disease: meta-analysis of individual data from 27 randomised trials. Lancet 2012;380:581-590.
11) Silverman MG, Ference BA, Im K, Wiviott SD, Giugliano RP, Grundy SM, Braunwald E, Sabatine MS. Association between lowering LDL-C and cardiovascular risk reduction among different therapeutic interventions: a systematic review and meta-analysis. JAMA 2016;316:1289-1297.
12) Navarese EP, Robinson JG, Kowalewski M, Kolodziejczak M, Andreotti F, Bliden K, Tantry U, Kubica J, Raggi P, Gurbel PA. Association between baseline LDL-C level and total and cardiovascular mortality after LDL-C lowering: a systematic review and meta-analysis. JAMA 2018;319:1566-1579.
13) Sabatine MS, Giugliano RP, Keech AC, Honarpour N, Wiviott SD, Murphy SA, Kuder JF, Wang H, Liu T, Wasserman SM, Sever PS, Pedersen TR; FOURIER Steering Committee and Investigators. Evolocumab and clinical outcomes in patients with cardiovascular disease. N Engl J Med 2017;376:1713-1722.
14) Schwartz GG, Steg PG, Szarek M, Bhatt DL, Bittner VA, Diaz R, Edelberg JM, Goodman SG, Hanotin C, Harrington RA, Jukema JW, Lecorps G, Mahaffey KW, Moryusef A, Pordy R, Quintero K, Roe MT, Sasiela WJ, Tamby JF, Tricoci P, White HD, Zeiher AM; ODYSSEY OUTCOMES Committees and Investigators. Alirocumab and cardiovascular outcomes after acute coronary syndrome. N Engl J Med 2018;379:2097-2107.
15) Mach F, Ray KK, Wiklund O, Corsini A, Catapano AL, Bruckert E, De Backer G, Hegele RA, Hovingh GK, Jacobson TA, Krauss RM, Laufs U, Leiter LA, Marz W, Nordestgaard BG, Raal FJ, Roden M, Santos RD, Stein EA, Stroes ES, Thompson PD, Tokgozoglu L, Vladutiu GD, Gencer B, Stock JK, Ginsberg HN, Chapman MJ; European Atherosclerosis Society Consensus Panel. Adverse effects of statin therapy: perception vs. the evidence – focus on glucose homeostasis, cognitive, renal and hepatic function, haemorrhagic stroke and cataract. Eur Heart J 2018;39:2526-2539.
16) Preiss D, Seshasai SR, Welsh P, Murphy SA, Ho JE, Waters DD, DeMicco DA, Barter P, Cannon CP, Sabatine MS, Braunwald E, Kastelein JJ, de Lemos JA, Blazing MA, Pedersen TR, Tikkanen MJ, Sattar N, Ray KK. Risk of incident diabetes with intensive-dose compared with moderate-dose statin therapy: a metaanalysis. JAMA 2011;305:2556-2564.
17) Waters DD, Ho JE, Boekholdt SM, DeMicco DA, Kastelein JJ, Messig M, Breazna A, Pedersen TR. Cardiovascular event reduction versus new-onset diabetes during atorvastatin therapy: effect of baseline risk factors for diabetes. J Am Coll Cardiol 2013;61:148-152.
18) Gylling H, Plat J, Turley S, Ginsberg HN, Ellega.rd L, Jessup W, Jones PJ, Lu.tjohann D, Maerz W, Masana L, Silbernagel G, Staels B, Bore.n J, Catapano AL, De Backer G, Deanfield J, Descamps OS, Kovanen PT, Riccardi G, Tokgo.zoglu L, Chapman MJ; European Atherosclerosis Society Consensus Panel on Phytosterols. Plant sterols and plant stanols in the management of dyslipidaemia and prevention of cardiovascular disease. Atherosclerosis 2014;232:346-360
19) European Heart Journal (2019) 00, 1–178 doi:10.1093/eurheartj/ehz455: Препоръки на ESC/EAS 2019 за поведение при дислипидемии: модификация на липидите с цел намаляване на сърдечносъдовия риск
20) Mas R, Castano G, Illnait J, Fernandez L, Fernandez J, Aleman C, Pontigas V, Lescay M. Effects of policosanol in patients with type II hypercholesterolemia and additional coronary risk factors. Clin Pharmacol Ther 1999;65:439-447.
21) Goldberg A et al: Am J Cardiol 2000
22) Попова Д. Липибор – природна немедикаментозна алтернатива за здравословни нива на холестерола: GP news 2014 (7)
23) Hartley L, May MD, Loveman E, Colquitt JL, Rees K. Dietary fibre for the primary prevention of cardiovascular disease. Cochrane Database Syst Rev 2016;1:CD011472.
24) Тишева С. Клинично наблюдение за ефективност и безопасност на Lipibor пациенти с хиперлипидемия: GP news 2019 (8)
25) Ballantyne CM, Bays HE, Kastelein JJ, Stein E, Isaacsohn JL, Braeckman RA, Soni PN. Efficacy and safety of eicosapentaenoic acid ethyl ester MR101)
therapy in statin-treated patients with persistent high triglycerides (from the ANCHOR study). Am J Cardiol 2012;110:984-992.
26) Bays HE, Ballantyne CM, Kastelein JJ, Isaacsohn JL, Braeckman RA, Soni PN. Eicosapentaenoic acid ethyl ester (AMR101) therapy in patients with very high triglyceride levels (from the Multi-center, plAcebo-controlled, Randomized, double-blINd, 12-week study with an open-label Extension [MARINE] trial). Am J Cardiol 2011;108:682-690.
27) Kastelein JJ, Maki KC, Susekov A, Ezhov M, Nordestgaard BG, Machielse BN, Kling D, Davidson MH. Omega-3 free fatty acids for the treatment of severe hypertriglyceridemia: the EpanoVa fOr Lowering Very high triglycerides (EVOLVE) trial. J Clin Lipidol 2014;8:94-106.
28) Wei MY, Jacobson TA. Effects of eicosapentaenoic acid versus docosahexaenoic acid on serum lipids: a systematic review and meta-analysis. Curr Atheroscler Rep 2011;13:474-483.
29) Kevin Fritsche: Annual Review of Nutrition, 2006, 26: 45
Адрес за кореспонденция:
Д-р Камен Каменов
МЦ „Орто Пункт”
ж.к. Зона Б18, блок 11, вх. 1, ет. 1, ап. 4
1000, София
e-mail: dr.kamenov@gmail.com
