Брой 4/2011
Проф. Чавдар Славов
Национален консултант по урология
Визитка
Проф. д-р Чавдар Славов е роден през 1953 г. в София. Завършва Медицинския университет – София през 1979 г. Има над 30-годишен опит в областта на урологията. Специализирал е урология във Франция, Белгия, Русия, Англия и САЩ. Член е на Световната урологична асоциация, на Американската и на Европейската асоциация на уролозите. В момента е началник на Клиниката по урология в УМБАЛ „Александровска” в София.
Автор е на над 205 научни труда и участва в съставянето на 8 учебника и монографии.
Проф. Славов, отбелязването на Световния бъбречен ден е повод да се изнесат най-новите данни за тенденциите в областта на бъбречните заболявания. Кои са най-честите и тежките заболявания в областта на урологията у нас?
И тази както в последните години се забелязва покачване на честотата и тежестта на бъбречните заболявания. Най-тежките заболявания в урологията си остават онкологичните (раковите) и тези, които предизвикват остра бъбречна недостатъчност.
Увеличават ли се урологичните заболявания? Какво показва сравнението с другите страни?
Една част от урологичните заболявания се увеличават, а друга остават на същото ниво, като намаление се отбелязва единствено при урогениталната туберкулоза, но това е временно, защото заболеваемостта като цяло в България се е увеличила за сметка на белодробната и лимфната туберкулоза. Тъй като урогениталната туберкулоза се изявява след дълъг латентен период, очаква се в близките години рязко покачване на заболяемостта.
Пациенти от коя възрастова група най-често прибягват до консултации с уролог?
По принцип от уролог се нуждаят всички възрастови групи, но по-голям дял имат хората над 60-годишна възраст, и то най-вече при мъжете поради свързаните с възрастта заболявания на простатната жлеза (доброкачествена хиперплазия и рак на простатната жлеза).
Специалистите говорят за „епидемия“ на хроничните бъбречни заболявания в световен мащаб. Как лекарите могат да разпознаят бъбречното заболяване в начална фаза?
„Епидемия” е силно казано, но с подобряване на диагностиката и удължаване средната продължителност на живота естествено се покачва и честотата на бъбречните заболявания. Хроничните заболявания се изявяват с по-мека клинична картина, поради което абсолютно задължителни са т. нар. скринингови изследвания, които са в услуга на практикуващия лекар: изследване на кръв и урина; ехография на бъбреците и пикочния мехур – в повечето случаи са достатъчни за ориентация, а след това и за прецизна диагностика.
Има ли подходящи методи за профилактика, изградена система?
Общопрактикуващите лекари намират ли своето място в този процес?
Естествено, че има подходящи методи за профилактика. Има изградени и публикувани ръководства за профилактика на бъбречнокаменната болест (уролитиазата); на хроничния пиелонефрит и възпалителните заболявания на простатната жлеза; ранното откриване на туморните заболявания.
ОПЛ са гръбнакът на българското здравеопазване и ние, специалистите, много разчитаме на тяхната компетентност. Неслучайно има програми, които са в правомощията на ОПЛ, каквато е ранното откриване на рака на простатната жлеза (изследването на ПСА – простатоспецифичен антиген, е задължително за мъжете над 50-годишна възраст).
Какви са основните проблеми в урологията в момента? Остойностяването на пътеките, базата, отпусканите средства?
Основните проблеми в урологията са недостатъчното окомплектоване на урологичните отделения както с персонал, така и с апаратура, което е пречка за категоризиране на тези звена в по-горна категория според общоприетите стандарти по урология. Въпреки че от тази година бяха коригирани цените на клиничните пътеки в урологията, те не отговарят на първоначално възприетото остойностяване в Министерството на финансите. Друг проблем е необходимостта от закупуване на някои консумативи, които не се поемат от НЗОК.
Тази година бе обърнато специално внимание на връзката между бъбречните заболявания и сърдечносъдовите усложнения. Какво наложи това?
Връзката между бъбречните и сърдечносъдовите заболявания е доказана и медицината отдавна търси решение на този проблем, защото сърдечносъдовите усложнения в повечето случаи може да завършат с фатален край. Често диабетът, хипертонията също са в тясна връзка с бъбречните увреждания. Тази обвързаност е приоритет на лекарите специалисти или на диспансерите по съответните заболявания.
Защо специалистите настояват да се отделя специално внимание на заболяването свръхактивен пикочен мехур? Как се лекува, кои са специалистите, към които трябва да ги насочат ОПЛ?
Свръхактивният пикочен мехур е заболяване, което е дефинирано в последните 10 години и се среща по-често дори от такива социално значими заболявания като астма и диабет. За съжаление от този проблем страдат жени и мъже във всички възрастови групи, като най-често те са над 60-годишна възраст. Следва да се знае, че този проблем много често се съчетава и с други проблеми, произхождащи от долните пикочни пътища, особено при мъжете. Специалистите, занимаващи се пряко с това страдание, са уролози и гинеколози, но и самите ОПЛ много лесно биха го диагностицирали само с добре снета анамнеза – неудържим позив за уриниране със или без изпускане на урина, често уриниране и никтурия.
Коя диагностика е най-точна за бъбречните проблеми?
Няма универсален метод, но съчетанието на изследване на урината, на кръв за креатинин и кръвна захар, ехография на отделителната система и обзорна рентгенография в голяма степен ни ориентират за естеството на заболяването.
Ако не се лекуват камъните в бъбреците, до какви усложнения може да доведат?
Най-честите усложнения са възпалителните – от остър пиелонефрит до най-тежкото усложнение уросепсис. В немалък процент уролитиазата може да доведе до остра и хронична бъбречна недостатъчност.
Увеличава ли се честотата на рака на бъбреците и на какво се дължи?
Да, увеличава се. Увеличението се дължи както на вредните фактори от околната среда (радиация), така и на подобрената диагностика. Годишно в Клиниката по урология се оперират между 250 и 300 пациенти с рак на бъбрека, а в миналото като млад асистент си спомням, че трудно намирахме случаи, за да ги покажем на студентите.
Каква е динамиката на заболяванията на простатата, в това число и на злокачествените?
Доброкачествената простатна хиперплазия се увеличава с удължаване на средната продължителност на живота. По-неприятна е тенденцията за увеличаване на рака на простатната жлеза, който е на второ място след рака на белия дроб при мъжете. Обезпокоителен е фактът, че той се появява във все по-млада възраст – при мъже след 45-годишна възраст. В Клиниката по урология към „Александровска” болница има изграден алгоритъм за ранна диагностика, съвременно лечение и наблюдение на това тежко заболяване, в това число и генетична диагностика.
Неведнъж сте поставяли и въпроса за проблеми на мъжете над 50 години със сексуалността. Как се коригира това състояние?
Известно е, че при мъжете след 45-годишна възраст нивата на тестостерона се намаляват с 1 до 10% на година, което е една от причините за наличието на сексуални проблеми. По-важно е да се знае, че зад наличието на сексуален проблем при мъже над 50 години може да се крие сериозен здравословен проблем – сърдечносъдови заболявания, диабет и др.
За щастие съвременната медицина и фармацевтична индустрия разполага с ефикасни и безопасни до голяма степен лекарствени средства, каквито са тестостеронзаместващите продукти; т. нар. инхибитори на фосфодиестераза 5 (сексуални стимуланти) и др.
Ваша е фразата, че здравеопазването ни е болно, за съжаление все още не намираме средства, с които да го излекуваме. Като национален консултант към МЗ как оценявате провежданите в момента реформи?
Здравеопазването ни е „болно” поради дългото протакане и отлагане на реформите в системата, които от 1999 г. на практика бяха спрели. Прави чест на сегашния екип на министерството за опитите му без резки сътресения да променя системата, което проличава и от честата работа и търсене на експертното становище на националните консултанти. Разбира се, големият проблем е финансирането, от което страдат всички, като се започне от ОПЛ и се стигне до най-нископлатените специалисти – патоанатоми, радиолози, анестезиолози. Неслучайно сме свидетели на чести съобщения в медиите за намаления брой специалисти и особено на специалистите по здравни грижи (медицинските сестри). Считам, че макар и болезнено, структурната реформа в здравеопазването е крайно необходима и не се нуждае от популистки твърдения.
Въпросите зададе
Валя Колева
