Брой 12/2009
Проф. д-р Лъчезар Трайков
От 2007 г. за общопрактикуващите лекари у нас се организират курсове за ранна диагностика на деменцията. До този момент са обучена около 100 семей ни лекари от цяла България.
За повече информация нашето списание потърси проф. д-р Лъчезар Трайков директор на УМБАА „Александровска“ София, който е един от водещите невролози у нас.
Ето какво сподели проф, д-р Трайков:
Главните участници в процеса на поставяне на диагнозата деменция са различни в отделните държави. в България с деменции, особено в началната им фаза, се занимават предимно невролози. Във Франция, освен невролози, с такива болни работят и психиатри. В Англия деменцията се лекува предимно от психиатри и невролози и на трето място от психиатри.
Нашата дългогодишна практика сочи, че без общопрактикуващите лекари нито невролозите, нито психиатрите могат да напреднат в ранната диагноза. Тъй като пациентите в много случаи преди да разберат, че имат проблем с насочена деменция, се явяват по друг повод при общопрактикуващия лекар. И ако той не познава рисковите контингенти, ще пропусне да се сети за това заболяване. А при специалист такива хора вече отиват много късно.
От 5-6 години в България има стриктно разработени критерии за диагностициране на деменциите. Най-често срещаната от тях
– болестта на Алцхаймер, например може да бъде диагностицирана в 92% 4-5 години преди да се проявят истинските й симптоми (да се разгърне пълната клинична картина).
Още през 2006 г. от Европейския консорциум за борба с Алцхаймеровата болест и придружаващите я страдания призоваха всички професионални гилдии: „включете общопрактикуващи лекари в ранната диагноза, разработете специфично методики, които да са достъпни за практиката на общопрактикуващия лекар“.
За тази цел ние заедно с френски екип от Бордо започнахме съвместна разработка на малък набор от тестове, който да е подходящ за условията, в които работи един семеен лекар. Т. е. изследването да е кратко за изпълнение и максимално информативно.
През 2005 г. финализирахме разработването на батерията (набор от текстове), която в началото беше около 20 минути. Успяхме да отсеем най-чувствителните методики и тестът в настоящия му вариант продължава между 5 и 10 минути. След това започнахме да обучаваме нашите общопрактикуващи лекари на тази десетминутна версия. Курсовете се провеждат в Медицински университет
– София и обикновено са тридневни (има и петдневни). През този период семейните лекари се научават да боравят с малък набор от тестове, получават и медицински бюлетин в тази насока. За 2010 г.
са предвидени два тридневни курса на обучение на общопрактикуващи лекари, като при по-голям интерес могат да бъдат организирани допълнителни курсове.
Важно е да се знае, че един тест, направен от общопрактикуващия лекар, може да установи предпоставка за деменция, но не и точната диагноза на заболяването. Тя се поставя от невролог.
Деменция се нарича състояние, при което човек има нарушения в поне две невропсихологически области, като едната е паметта. втората може да бъде реч, проксис, гнозис или екзекутивни функции. Ако пациентът има нарушение в поне две от тези пет области, това нарушение трябва да е толкова тежко, че да му пречи да изпълнява всекидневните си дейности. Ако например той има нарушение в една или две области, но все още може да изпълнява ежедневните си задачи, пациентът вече е изключително рисков да развие деменция в следващите няколко години и е необходимо да бъде наблюдаван от семейния си лекар или от невролог веднъж на шест месеца.
По време на тридневното обучение ние представяме пациенти с различни нарушения. Един от тестовете, който е едноминутен, лесен за изпълнение и много информативен, се нарича категориална флуентност. На болния се поставя задача да назове например максимален брой животни, за които се сеща в момента (като броят на посочените животни се оказва един от най-информативните индекси), след това хранителни продукти и т. н. Категориите се сменят през 15 секунди в рамките на една минута. Този тест е изключително информативен.
Нашата цел е общопрактикуващите лекари да се научат да мислят за деменцията, тъй като колкото no-рано ние, небролозите, започнем да лекуваме болен с Алцхаймер, толкова по-успешно и за no-дълъг период от време (от 4 до 7 години) можем да отложим фазата на тежка деменция (когато пациентът е изключително зависим от околните). Това се отнася с още по-голяма сила за някои форми на деменция като съдовата, чието развитие и прогрес може да
бъде спряно в момента, в който бъде диагностицирана.
Завърши първото епидемиологично проучване на хората с деменция в България. Според него болните от Алцхаймер са 40-50 000. А дементните въобще около 100 000. Тази статистика показва, че сме изправени пред сериозен здравен проблем. Затова е много важно общопрактикуващият лекар да обръща особено внимание
на човек над 60-годишна възраст, който по време на консултация споделя, че напоследък забравя малко повечко. Такива хора заслужават особено внимание! И ако лекарят няма време или все още не е минал обучението за ранна диагностика на деменция, нека да насочи този човек към невролог, който да направи по-задълбочени изследвания, да постави диагноза и да назначи съответното лечение.
