Брой 3/2016
Доц. д-р Д. Терзиев, д. м.
УМБАЛ “Александровска”, Клиника по детска психиатрия “Св. Никола”, Катедра по психиатрия, МУ – София
Детските психиатри са само една от професионалните групи в областта на детското психично здраве и то най-малобройната. Поради медицинското си образование, психиатричната компетентност и психосоциалната насоченост обаче, те са призвани да бъдат експерти в целия клъстър на психични проблеми при децата и юношите и са професионалистите най-добре поставени за тази роля. Тяхна отговорност е да се ориентират за естеството и вида на проблема, да дадат първоначални съвети на родителите, понякога да проведат кризисна интервенция и най-вече да насочат правилно за продължителна професионална помощ. В по-редки, но изключително значими случаи – на налични психични заболявания като шизофрения, разстройства на настроението и други, те трябва да поемат лечението.
Случаите, явяващи се като психиатрична спешност имат своя индивидуална предистория, свързана с незабелязване, игнориране или омаловажаване на потенциалния риск. Това неотчитане на потенциалната значимост на проблема не е статистически неочаквано като се има предвид, че дори в САЩ само около 20% от децата и юношите с психичноздравни проблеми стигат до интервенции. От друга страна, в професионалната работа по всеки случай е необходимо да се има предвид и предусещането на кризата с готовност за деескалация и превенция на спешността.
