Държавата следва да инвестира и да подпомага инвестициите в развитието на човешкия капитал в системата на здравеопазването, защото по този начин се постига по-високо качество на медицинските услуги, увеличена конкурентоспособност, по-високи и устойчиви темпове на икономически растеж и по-висок жизнен стандарт на населението. Това се казва в проекта на Националната здравна стратегия 2021-2030.
В стратегията се отбелязва, че за обучението и оптималното преразпределение на човешките ресурси в здравеопазването е необходимо създаване на благоприятна среда, предоставяща възможности и стимули, които да произведат в самите хора желание за обучение по конкретна медицинска професия и работа по нея в конкретно работно или населено място. От МЗ са категорични, че най-същественият проблем за човешките ресурси в здравеопазването в България е малкият брой медицински сестри, упражняващи професията си.
За реализиране на политиката за осигуряване на човешки ресурси в здравеопазването било необходимо разработване и въвеждане на единна информационна система за регистрация и мониториране на персонала в здравеопазването. Нужна била и активна политика за инвестиране в човешкия капитал, насочена към инвестиции в медицинското образование и професионалното обучение, които осигуряват обща фундаментална подготовка и базови знания и умения, приложими в здравеопазването.
Обучението на медицинските специалисти ще бъде обвързано със здравните потребности на населението и необходимостта от осигуряване на оптимално съотношение между отделните категории медицински персонал. В тази връзка било необходимо полагане на целенасочени усилия за увеличаване броя на приеманите студенти по специалност „медицинска сестра“ и повишаване интереса на младите хора към придобиване на тази професионална квалификация, за да може образователната система в средносрочен и дългосрочен план да започне да отговаря на идентифицираните потребности на здравната система от този вид медицински специалисти.
Нужни били инвестиции в следдипломното обучение в системата на здравеопазването, което осигурява придобиването на специализирани професионални знания, умения и компетентности, свързани с упражняването на медицинската професия или специалност. „Само количественото осигуряване на медицински специалисти все още не означава качество на предоставяните здравни услуги“, категорични са от МЗ.
От съществено значение е професионалното развитие на медицинските специалисти в условията на бързо развиващи се технологии и научни познания в медицината, повишени очаквания от страна на обществото към предоставяните здравни услуги, застаряващо население, променени здравни потребности и промяна в професионалната роля и отговорности на медицинските специалисти, изискваща екипност, изграждане на партньорства и мултидисциплинарен подход, излизащ извън тесните рамки на биомедицинския подход. Изисква се ново отношение и нагласа в медицинските специалисти за създаване на ефективни партньорства както помежду им, така и с пациентите, с лечебното заведение, в което работят и с обществото като цяло.
Съществена част от професионалното развитие на медицинските специалисти е следдипломното обучение, което включва обучение за придобиване на специалност и продължаващо медицинско обучение. Държавното финансиране е насочено към специалности, при които се отчитат негативни тенденции, включително при които заявените потребности надвишават броя на специализантите, т.е. при които се очаква дефицит поради това, че броят на завършилите специализанти няма да е достатъчен за задоволяване на всички заявени потребности от специалисти.
Следващите по ред инвестиции са в създаването на мотивация на медицинските специалисти за работа в България и за стимулиране на професионалната им реализация в определени райони на страната.
„Изключително важно както за системата на здравеопазването, така и за обществото, е обучените в България медицински специалисти да бъдат мотивирани да останат и да се развиват в страната, което може да бъде постигнато по-скоро чрез създаване на благоприятни условия и стимули отколкото чрез рестриктивни мерки. Върху формирането на миграционно решение при медицинските специалисти влияят различни фактори. Най-важните от тях са по-доброто заплащане и по-добрите условия на труд, по-високият стандарт на живот, възможността за професионална реализация и развитие, умората от дълго протичащата здравна реформа, отношението на обществото и медиите към медицинските специалисти и др. Ето защо мерките за задържане на медицинските специалисти в страната следва да са насочени към създаване на благоприятни възможности за професионално развитие, включващи достойно заплащане на труда им, добри условия на работа, възможности за обучение; формиране на уважително отношение от страна на обществото и медиите; създаване на възможности за активно участие в процеса на взимане на решения, които ги касаят“, пишат от МЗ.
Като нужни стимули са отбелязани осигуряване на стипендия по време на обучението, осигуряване на ведомствено жилище, съдействие при започване на работа на съпруга/съпругата, осигуряване на възможност за записване в детска градина или училище за семейства с деца, създаване на по-добри финансови условия чрез допълнително заплащане, особено в системата за първична медицинска помощ и др.
По-равномерно разпределение на медицинските специалисти на територията на страната в средносрочен и дългосрочен план можело да се очаква при сближаване на социално-икономическите условия и качеството на живот между отделните региони и съответно по-балансирано демографско развитие на населението.
„При планиране на политиката следва да се има предвид, че процесът на създаване на човешкия капитал е сложен и продължителен процес, като вложените средства се възстановяват не веднага и не цялостно. Реализацията на политиката изисква сътрудничество на различни заинтересовани страни, имащи отношение към развитието на човешкия капитал – професионални организации, висши училища, лечебни заведения, органи на местната власт и др.“, е отбелязано още в стратегията.
