Близо 200 милиона евро годишно костват на икономиката болничните поради прегаряне, а 62% от медиците губят време в излишна бюрокрация.
Системният характер на професионалния стрес в медицинския сектор и спешната необходимост от държавни и организационни мерки за превенция бяха във фокуса на националната кръгла маса „Стресът и прегарянето при медицинските специалисти – предизвикателства и решения“. Форумът, организиран от Българската стопанска камара (БСК) съвместно с Министерството на труда и социалната политика и КНСБ, събра в София водещи експерти, синдикати, ръководители на болници и представители на академичните среди.
Модератори на дискусията бяха главният директор в БСК проф. Григор Димитров и управителят на ДКЦ V „Св. Екатерина“ – Варна проф. д-р Галинка Павлова. Всички участници се обединиха около извода, че бърнаутът отдавна не е личен проблем на отделния лекар или сестра, а измерим ранен индикатор за тежкото състояние на цялата здравна система.
Тревожни данни от националния проучвателен преглед
В рамките на форума бяха представени резултатите от специализирано проучване за нивата на стрес в сектор „Хуманно здравеопазване“. Данните очертават сериозен натиск върху заетите, породен от комбинация между вътрешни организационни дефекти и генерален кадров дефицит:
- Липса на признание: 63% от анкетираните посочват, че липсата на справедлива оценка и признание за труда им е основен източник на ежедневно напрежение.
- Административен натиск: 62% от медицинските работници често или много често са принудени да отделят време за излишна документация вместо за същинската грижа за пациентите.
- Спреснат режим на работа: 67% съобщават, че трябва да работят под прекомерен интензитет и да изпълняват по няколко задачи едновременно, а 78% отчитат необходимост постоянно да потискат емоциите си.
- Професионално изтощение: 46% от запитаните изпитват загуба на контрол върху процесите, 43% страдат от хронична умора, а 42% не могат да се отторгнат от мислите за работата дори в свободното си време.
Финансовият измерение на проблема също е мащабно — разходите за болнични листи, причинени от стрес и синдром на прегаряне у нас, вече надхвърлят 200 милиона евро годишно и продължават да нарастват.
Кадровият колапс и омагьосаният кръг
Проф. Григор Димитров открои дълбочината на кадровия проблем, като направи паралел с минали десетилетия. Преди около 30 години у нас са работили близо 54 000 медицински сестри в около 180 болници. Днес лечебните заведения са над 350, докато броят на сестрите е спаднал наполовина — до едва 27 000.
Според експертите това създава омагьосан кръг: липсата на персонал увеличава натоварването на останалите, това води до бърнаут и напускане на системата, което допълнително задълбочава дефицита на кадри и влошава качеството на медицинската грижа.
Мерки и практически решения на всички нива
Участниците в кръглата маса дефинираха основните приоритети, оценени като критично важни от над 95% от анкетираните медици:
1. Справедливо възнаграждение и признание: Изграждане на прозрачни и мотивиращи системи за заплащане.
2. Намаляване на бюрокрацията: Оптимизиране на процесите и освобождаване на ресурс за пряка работа с пациентите.
3. Защита за младите лекари: Въвеждане на структурирано наставничество за специализантите и младите кадри (възрастовата група 25–34 години е определена като най-уязвима).
4. Психологическа подкрепа в болниците: Внедряване на корпоративни програми за управление на стреса и разкриване на психологични центрове за персонала, по модела на добри практики от лечебни заведения като УМБАЛ „Лозенец“ и „Аджибадем Сити Клиник“.
5. Програми за ранна диагностика: Прилагане на иновативни дигитални и физиологични инструменти за скрининг и ранно откриване на признаци на бърнаут.
В заключение председателят на УС на БСК Добри Митрев подчерта, че без здрави и мотивирани медицински специалисти е невъзможно осигуряването на качествено здравеопазване и устойчива икономика, поради което институциите и работодателите трябва да предприемат незабавни съвместни действия.
