Брой 12/2011
Проф. д-р С. Чернинкова, д.м.н.
Специалист по неврология и офталмология,
УМБАЛ „Александровска”, София
Лутеинът е един от над 600-те естествено срещащи се в природата каротеноиди, като се наблюдава в по-голяма концентрация в някои зелени листни зеленчуци – например спанак, цветно зеле, броколи и т. н., а също и в животински продукти като яйчния жълтък.
Молекулната формула на лутеина е C40 H56 O2, а молекулното му тегло – 644. Той е липофилна субстанция, неразтворима във вода, и в пречистен вид се представя като жълтооранжеви леко хидроскопични твърди кристали.
Лутеинът се наблюдава в голяма концентрация в macula lutea (жълтото петно) на ретината на окото, като се приема полезната му за окото роля на антиоксидант и абсорбер на вредната синя светлина от видимия спектър, увреждаща фоторецепторите и пигментния ретинален епител.
В човешкия организъм не се синтезира лутеин и концентрацията му в macula lutea зависи изцяло от екзогенния внос.
В последните години лутеинът и неговият изомер зеаксантин са обект на голям научен интерес във връзка с потенциалното им благоприятно въздействие върху тъканите на окото и възможността за превенция на възрастово обусловената макулна дегенерация чрез приемането им в концентриран вид под формата на таблетки.
Концентрацията на макулния пигмент, изграден от лутеин и зеаксантин, варира в широки граници при здрави индивиди. В контраст с кръвта и други тъкани в макулата на окото не се срещат други каротеноиди (например бета-каротеноиди или ликопен) освен лутеин и зеаксантин.
В последните години се създадоха редица съвременни диагностични методи, с помощта на които може да бъдат изследвани концентрацията и гъстотата на макулния пигмент при здрави индивиди или болни с различна макулна патология. Такива методи са например хетерохроматичната фликер фотометрия, Raman спектрометрията, автофлуоресцентната спектрометрия, фундус резонансна спектрoскопия и т. н. (Leung, 2008).
При проучване с метода на хетерохроматичната фликер фотометрия при група от над 800 здрави лица са установени интериндивидуални различия в оптичната гъстота на макулния пигмент, съставен от каротеноидите лутеин и зеаксантин (Nolan et al., 2007). От тази група на здрави индивиди при пушачи и при лица с фамилна обремененост за възрастово обусловена макулна дегенерация авторите намират статистически значими по-ниски нива на оптична гъстота на макулния пигмент в сравнение с останалите здрави лица. Известен факт е, че тютюнопушенето и фамилната предиспозиция са съществени рискови фактори за развитието на макулна дегенерация. Логически възниква въпросът за връзката между намалената оптична гъстота и концентрация на макулния пигмент и риска за поява или прогресия на възрастово обусловена макулна дегенерация.
Сравнителни проучвания върху големи групи от здрави лица и болни с възрастово обусловена макулна дегенерация показват статистически значими разлики в нивата на макулните каротеноиди, като при болни с възрастово обусловена макулна дегенерация нивата на макулните каротеноиди са значимо по-ниски (Obana et al., 2008). Авторите логически приемат, че понижените нива на макулни каротеноиди са един от рисковите фактори за прогресия на макулната дегенерация.
Налице са и редица други изследвания, доказващи наличие на ниски нива на гъстота на макулен пигмент при макулна патология и в частност възрастово обусловена макулна дегенерация. Тази находка логически поражда необходимостта от терапевтично повлияване чрез допълнителен внос на лутеин и зеаксантин при болни с макулна дегенерация, въпреки че са необходими продължителни, рандомизирани проучвания в тази насока както при здрави лица, така и при болни с възрастово обусловена макулна дегенерация (Davies and Morland, 2004).
Концепцията за допълнителен прием на каротеноидите лутеин и зеаксантин с цел увеличаване гъстотата на макулния пигмент и оттам евентуално повлияване на риска за развитие или прогресия на макулна дегенерация се поддържа и от други автори (Richer, 1999; Richer et al., 2004; Ahmed et al., 2005). Намерена е увеличена концентрация на макулни пигменти при болни с възрастово обусловена макулна дегенерация, приемащи лутеин в дози = или > от 4 мг дневно (Bernstein et al., 2002). Позитивен ефект е описан при дневна доза от 6 мг лутеин (Seddon et al., 1994) или от 10 мг лутеин (Richer et al., 2004; Richer, Devenport and Lang, 2007).
Токсикологични изследвания доказват, че лутеинът е напълно безопасен за човешкия организъм и е подходящ за прилагане като добавка към храни и напитки (Alves-Rodrigues and Shao, 2004).
Болни с неоваскуларна възрастово обусловена макулна дегенерация или напреднала „суха” форма на възрастово обусловена макулна дегенерация в едното око би трябвало да вземат допълнително освен витамини от група С и Е цинк, бета-каротеноиди, но така също и каротеноидите лутеин и зеаксантин, както и омега 3 мастни киселини, като потенциалният благоприятен ефект на тези вещества следва да бъде тестван чрез мултицентрови рандомизирани проучвания като например The Age-related Eye Disease Study 2 (AREDS 2) (Coleman and Chew, 2007).
Подобна концепция за обнадеждаващите данни от клиничните проучвания и необходимостта от допълнително тестване на ползотворния ефект на ежедневен прием на каротеноидите лутеин и зеаксантин за превенция или забавяне прогресията на възрастово обусловената макулна дегенерация се поддържа и от други автори в последните години (Stahl, 2005; Stringham and Hammond, 2005; Jones, 2007; Chiu and Taylor, 2007; Hahn and Mang, 2008).
Интерес представлява проучване от 2008 г., в което чрез метода на мултифокална електроретинография се доказва подобрение на дисфункцията на централната ретина (от 0 до 50 ) при болни с възрастово обусловена макулна дегенерация след едногодишна терапия с витамини, микроелементи и с ежедневен прием на лутеин (10 мг дневно) и зеаксантин (1 мг дневно) (Parisi et al., 2008).
Библиография
1. Ahmed, S., M.Lott, D.Marcus. The macular xanthophylls. Surv. Ophthalmol.,2005, 50, 183-193.
2. Alves_Rodrigues,A., A.Shao. The science behind lutein.Toxicol.Lett.,2004, 150, 57-83.
3. Bernstein,P. et al. Resonance Raman measurements of macular carotenoids in normal subjects and in age-related macular degeneration patients. Ophthalmology, 2002, 109, 1780-1787.
4. Chiu,C., A.Taylor. Nutritional antioxidants and age-related cataract and maculopathy. Exp.Eye Res., 2007, 84, 229-245.
5. Coleman,H. , E.Chew. Nutritional supplementation in age-related macular degeneration. Curr.Opin.Ophthalmol., 2007, 18, 220-223.
6. Davies,N., A.Morland. Macular pigments:their characteristics and putative role. Prog.Retin. Eye Res., 2004, 23, 533-559.
7. Hahn,A, B.Mang. Lutein and eye health – current state of discussion. Med.Monatsschr.Pharm., 2008, 31, 299-308.
8. Jones,A. Age-related macular degeneration – should your patients be taking additional supplements? Aust.Fam. Physician, 2007, 36, 1026-1028.
9. Leung,I. Macular pigment: new clinical methods of detection and the role of carotenoids in age-related macular degeneration. Optometry, 2008, 79, 266-272.
10. Nolan,J. et al.Risk factors for age-related maculopathy are associated with a relative lack of macular pigment. Exp.Eye Res., 2007, 84, 61-74.
11. Obana,A. et al. Macular carotenoid levels of normal subjects and age-related maculopathy patients in a Japanese population. Ophthalmology, 2008, 115, 147-157.
12. Parisi,V. et al. Carotenoids and antioxidants in age-related maculopathy Italian study: multifocal ERG modifications after 1 year. Ophthalmology, 2008, 115, 324-333.
13. Richer,S. Age-related macular degeneration –pilot ( case series ) environmental intervention data. J.Am.Optom.Assoc., 1999, 70, 24-36.
14. Richer,S. et al. Double-masked, placebo-controlled randomized trial of lutein and antioxidant supplementation in the intervention of atrophic age-related macular degeneration: the Veterans LAST study ( Lutein Antioxidant Supplementation Trial ). Optometry, 2004, 75, 216-230.
15. Richer,S., J.Devenport, J.Lang. LAST II: Differential temporal responses of macular pigment optical density in patients with atrophic age-related macular degeneration to dietary supplementation with xanthophylls. Optometry, 2007, 78, 213-219.
16. Seddon,J. et al. Dietary carotenoids, vitamins A,C, and E and advanced age-related macular degeneration. Eye Disease Case-Control Study Group. JAMA, 1994, 272, 1413-1420.
17. Stahl,W. Macular carotenoids: lutein and zeaxanthin. Dev. Ophthalmol., 2005, 38, 70-88.
18. Stringham,J., B.Hammond. Dietary lutein and zeaxanthin: possible effects on visual functions. Nutr.Rev., 2005, 63, 59-64.
