Брой 9/2004

Резултати от клиничното наблюдение при пациенти с АХ в условията на всекидневен стрес, лекувани с Physiotens 0,4 (Продължние)

Д-р Веселка Гергова
главен асистент от КПВБ, МУ София МБАЛ „Александровска“ (от името на изследователите)

Снастъпване на менопаузата сърдечно-съдовите заболявания сред жените зачестяват. Честотата им нараства в сравне­ние с тази при мъжете до този момент от 15-17:1 до 4:3 по време на менопаузата.

Данните от множество проучвания показват, че във възрастта над 49-50 г. честотата на новопоявилата се артериална хипертония (АХ) се покачва значимо. Този факт заедно с покачването на нивото на общия холестерол (ОХ), 3-глицеридите (3-gl) и нископлътностните липопротеини (LDL-C) намира своето логично обяснение в намаляването на нивото на естрогените в кръвта и отпадането на съдовопротективния им ефект (фрамингамско проучване).

Менопаузалният синдром се характеризира и с изявата на богата вегетативна симптоматика, обусловена от повишения симпатикусов тонус в този период.

Комплексните промени, които наблюдаваме при голяма част от жените в менопауза, се изявяват в покачване на индекса на телесната маса (ИТМ) над 25 kg/m2, нарушен глюкозен толеранс (НГТ), покачване нивото на ОХ, LDL-C, 3-gl, повишаване на артериалното налягане (най-вече в границите на прехипертония).

Тези промени водят до нарастване на сърдечносъдовия риск (ССЗ) при жените и зачестяване на сърдечно-съдовите заболявания.

В рамките на двумесечното амбулаторно наблю­дение на пациенти с лека до умерена АХ, в условията на всекидневен стрес, лекувани с Physiotens® (moxonidine) 0,4 mg (GP News, 2004, бр. 5), беше наблюдавана с особено внимание и група на жени в периода на менопауза.

Нашата увереност във възможностите на Phy­siotens® (moxonidine) 0,4 mg при този контингент се базира на данните, че дефицитът на яйчниковите хормони повлиява директно инсулиновата резистентност. Имаме предвид и вече доказаната роля на бисокия симпатикусов тонус в патогенезата на АХ б менопаузата. Това ни даде основание да считаме, че лечението с Physiotens® (moxo­nidine) 0,4 mg в тези случаи ще бъде ефективно. Това също ни даде основание в хода на обработка на данните да обособим такава група и да я изследваме с голям интерес.

Характеристика на групата жени в периода на менопауза
В амбулаторното наблюдение бяха включени 304 жени в менопауза, на възраст от 45 до 55 г., разделени по стадий на хипертонията.
При значителен процент от пациентките (70%) като допълнителен рисков фактор за ССЗ освен менопаузата беше установен и побишен ИТМ над 25 kg/m2.

Според данните от въпросника за пациента (среден общ бр. точки 38) и стрес линийката (55% напрегнати и нервни), жените в тази възраст по­казват високо ниво на стрес (GP News, 2004, бр. 4). Най-често срещаните симптоми на стрес са тревожност, сърцебиене, главоболие, лесна раздразнителност.

Лечението на пациентките се проведе съобразно с дизайна на наблюдението, описан в GP News, бр. 5 от 2004 г.

Резултати:
Тенденцията към снижение на АН се наблюдава още на 10-ия ден от началото на лечението, като остава трайна на 30-ия ден до достигане на обща средна стойност 127/80 mm Hg на 60-ия ден.
При приключване на амбулаторното наблюдение 92,8% от жените в периода на менопауза достигат прицелните стойности на АН <140/90 mm Hg. 60,2% от тях са с таргетни стойности <130/80 mm Hg, а 32,2% пък от тях достигат идеални граници <120/80 mm Hg.

При всички се наблюдава благоприятно повлияване на вегетативната симптоматика и снижаване на симпатиковия тонус. При приложение на въпросника за пациента на 60-ия ден е видно, че намалява нивото на стрес от 38 точки в началото на 26 точки в края на клиничното наблюде­ние. Процентът на напрегнати и нервни пациент­ки спада от 55% на 10%.

Наблюдавана беше и редукция на ИТМ (както и в общата група) с 0,6 кг/m2 за двумесечния период.

Като се имат предвид общите проявления на метаболитния синдром и менопаузата, може да се разбере и общият подход в лечението на ранните и леките форми на АХ с Physiotens® (moxonidine) 0,4 mg и при двете състояния.

Дискусия:
Получените от нас резултати се подкрепят и от световния опит. По време на конгреса на Европейското кардиологично дружество през 2003 г. бе дискутирана ролята на симпатиковата нервна система за възникване на менопаузална хипертония и спрегнатите метаболитни промени (prof. Jaako Tuomilebto, Helsinki, Finland; Dr. Giuseppe M.C. Rosano, Rome, Italy; professor Jane F. Reckelboff, Jackson, MI, USA). Достигна се до извода, че е необходим мултифункционален подход при лечение на АХ в менопауза, и селективният имидазолинов рецепторен агонист Physiotens® (moxonidine) се препоръчва като особено подходящ медикамент. В потвърждение на това бяха представени данни (R. Kaaja) от клинично проучване за ефекта на Physiotens® (moxonidine) върху стойностите на АН и глюкозния метаболизъм при жени в менопауза, сравнен с атенолол. Изследователите правят следните заключения: „в допълнение към понижаващия артериалното налягане ефект на Physiotens® (moxonidine) ние наблюдавахме намаление на плазмения инсулин и глюкоза, което може да се интерпретира като подобрение на инсулиновата чувствителност. Това доказателство за по-благоприятния ефект на Physiotens® (moxonidine) предполага, че той е по-подходящо лечение за жени в менопауза с хипертония, които имат допълнителни признаци на метаболитен синд­ром.“

Заключение:
Критерии за лечение с Physiotens® (moxonidine) 0,4 mg са наличие на АХ; повишен симпатиков то­нус напрежение, сърцебиене, главоболие, раздразнителност; метаболитни нарушения ИТМ над 25 kg/m2, инсулинова резистентност, нарушен глюкозен толеранс и/или диабет тип II при всички пациенти и в частност при жените в периода на менопауза.

Лечението с Physiotens® (moxonidine) 0,4 mg, една таблетка дневно, повлиява АН и спомага за овладяване на глобалния сърдечно-съдов риск.