Брой 7/2001
Доц. д-р Адриана Анадолийсна
Полиовирусната инфекция протича субклинично в 90-95 % от случайте; причинява неспецифично фебрилно заболяване в около 5% и асептичен менингит или парализи в 1-3%. Във връзка с предхождащи субклинични инфекции в ендемични райони, по-големите деца и възрастните имат имунитет. Описани са единични случаи на полиомиелит след пътувания в чужбина. От вирусната инфекция могат да бъдат засегнати и пациенти с имунен дефицит, приели полиовирусна ваксина. След имунизация с орална полиовирусна ваксина рядко може да се развие тежка полиовирусна инфекция в резултат от „възвръщане“ на ваксина-вируса в предишното му активно състояние.
Инцидентите варират от 1:10000000 до 1:1 000 000, в зависимост от типа вирус и възрастта на ваксинирания. Рискът от подобно усложнение е около 2600 пъти по-висок при деца с понижена имунна реактивност и/или имунен дефицит.
Белези и симптоми на заболяването
Началните симптоми са треска, миалгия, болки в гърлото и главоболие, които персистират от два до шест дни. При по-малко от 10% от инфектираните деца, понякога няколко „безсимптомни“ дни предшестват рекурентна треска и симптоми на асептичен менингит (главоболие, болки и ригидност на врата, спинална ригидност и побръщане). В по-леките случаи симптомите напълно отзвучават. Само при 1-2% от децата треската е силна и е налице изразена миалгия лоши предвестници за прогресиране на заболяването до загуба на рефлекси и последваща вяла парализа. Сетивността се запазва, дори се установява кожна хиперестезия над парализираните мускули (като общ и патогмоничен белег на болестта).
Парализата е обикновено асиметрична. Проксималните мускули на крайниците се засягат по-често от дисталните, а увреждането на долните крайници е по-разпространено. Булбарната увреда засяга гълтателните, речевите и кардио-респираторните функции и обикновено е причина за повечето от случайте с летален изход. Место парализата на долните крайници се съпътства от преразтягане на стените на пикочния мехур и изразена констипация. Обикновено, когато се нормализира температурата, парализата е пълна. Впоследствие мускулната слабост (адинамия) може да изчезне напълно. В продължение на 4-8 седмици се установява мускулна атрофия. В продължение на шест месеца настъпва подобрение в състоянието на мускулната парализа.
Резултати от лабораторните изследвания
В ликвора на пациентите с менингеални симптоми се съдържат голям брой левкоцити предимно лимфоцити. Нивото на глюкозата в ликвора е нормално, а белтъчното му съдържимо е умерено повишено. In vitro (в клетъчни култури) полиовирусите се размножават активно и лесно могат да бъдат отдиференцирани от други ентеровируси. Полиовирусите рядко могат да бъдат изолирани от ликвора, но по време на инфекцията в продължение на седмици, те персистират в секрета на носоглътката и в изпражненията. Диагностична стойност имат серологичните методи. С помощта на лабораторните техники е възможно да се отдиференцират и изолирани от ваксина (атенюирани) полиовируси.
Диференциална диагноза
Понякога причиненият от полиовируси асептичен менингит не може да се отдиференцира лесно от останалите менингити с вирусна етиология. Описано е често срещано заболяване, придружено от парализи, но причинено от други групи ентеровируси. Полиомиелитът може да наподобява синдрома на Guillain-Barre (липса на сетивност, симетрична загуба на мускулни функции, минимална плеоцитоза и висока концентрация на белтъци в ликвора), неврит с отпадане на сетивни функции, псевдопарализа, обусловена от костно-ставни проблеми (травма, инфекция), ботулизъм и др.
Усложнения и последствия
Усложненията са резултат от ефекта на острия и хроничния процес на парализа. Критична е появата на респираторни и гълтателни дисфункции, както и на функционални увреди на пикочния мехур и на дебелите черва.