Брой 8/2015
(СЕМЕЙСТВО HERPESVIRIDAE)
Проф. д-р Златко Кълвачев, дмн
УМБАЛ „Софиямед“
Херпесните вируси са разпространени по всички живи същества. Значението им се определя от способността им да предизвикват латентни инфекции с възможност за реактивиране, както и тежко протичане при определени условия. У човека са открити 8 типа.
Вирусите на обикновения херпес тип 1 и 2 (HSV 1, 2) са едни от най-широко разпространените човешки вируси. HSV е съставен от сърцевина, обвита в 20-стенен капсид, който е съставен от 162 тубуларни капсомера. Върху капсида се разполага втора белтъчна обвивка (тегумент) с аморфна или фиброзна структура Вирусът притежава и суперкапсид, пронизан от гликопротеинови структури, които изпълняват рецепторни и антигенни функции. Големината на вирусните частици варира от 120 до 200 nm в диаметър (фиг. 1)..
Фиг. 1. Схематична структура на херпес симплекс вирус тип 1
Херпес симплекс е заболяване на кожата и лигавиците, проявяващо се с везикулозен обрив, придружен от сърбеж и болка. Заразяването с HSV-2 е чрез сексуален контакт, а при HSV-1 – основно по въздушно-капков път и контактно чрез слюнка. Голямо значение има широкото безсимптомно носителство. Обикновено при първичното заразяване инфекцията е безсимптомна, след това вирусите остават пожизнено в организма в латентно състояние в нервните ганглии. Реактивиране на латентната инфекция може да се наблюдава многократно през живота и е свързано с различни провокиращи фактори: физически и психически стрес, излагане на слънце (herpes solaris), фебрилитет (herpes febrilis), менструационен цикъл (herpes menstrualis) и др. Други клинични форми на херпеса са херпесната екзема и в редки случаи – енцефалит и менингит. Последните се наблюдават при новородени и имунокомпрометирани и са свързани с висок леталитет.
Варицела-зостер вирус (VZV) е третият представител на човешките херпесни вируси. Сърцевината на вируса се състои от нуклеоид, който съдържа линеен двойноверижен ДНК геном, кодиращ около 100 вирус-специфични продукта. Външната обвивка на вируса представлява сложна структура, пронизана от пепломери (шипчета). VZV причинява две различни заболявания. Варицелата е класическа детска екзантемна болест, която се развива се при първа среща с вируса. След преболедуване от варицела вирусът остава в латентна форма в дорзалните коренчета на гръбначния мозък. Херпес зостер засяга възрастни индивиди. При реактивацията на латентния вирус той се придвижва по сетивните нерви до съответно инервираните кожни участъци (дерматоми). Засяга кожата на тялото, главата или крайниците. Преболедувалите от варицела придобиват траен имунитет, докато херпес зостер може да рецидивира.
Вирусът на Epstein-Barr (EBV) е четвъртият човешки херпесен вирус, морфологично сходен с другите. Геномът на EBV е линеарен, двойноверижен, като са описани два генотипа, означени като EBV-1 и EBV-2. Вирусът е сравнително слабо устойчив във външна среда, при стайна температура и под действието на дезинфектанти бързо губи инфекциозните си свойства. EBV е адаптиран към човешките В лимфоцити, в които причинява пожизнена инфекция. Заболяванията, които предизвиква, се дължат или на свръхактивен имунен отговор (инфекциозна мононуклеоза), или на отсъствие на ефективен имунен контрол (лимфопролиферативни болести).
Цитомегаловирусите (CMV) притежават специфичните морфологични характеристики на херпесните вируси – окръглен вирион с големина около 150 nm, съдържащ линеен двойноверижен геном с капацитет да кодира над 100 генни продукта и външна обвивка (енвелоп). CMV е лимфотропен и предизвиква латентна инфекция в Т лимфоцити, макрофаги, костномозъчни и др. клетки. Може да се реплицира в бъбречния епител и жлезистите тъкани. В повечето случаи е налице безсимптомно отделяне на вируса, който може да бъде изолиран от урина, кръв, слюнка, сълзи, мляко, семенна течност, вагинален секрет и др. Цитомегаловирусното заболяване е опортюнистична инфекция, която при имунокомпетентни протича безсимптомно или леко, с мононуклеозоподобен синдром, но при имуносупресия и имунни дефицити може да протече тежко и даже летално. CMV е опасен за плода, особено при първично инфектиране на бременната в първия триместър, когато се стига до аборти, мъртвораждане, недоносеност. Той е най-честият вирусен причинител на конгенитални дефекти – загуба на слуха, ментална ретардация, микроцефалия, мозъчни калцификати, хепатоспленомегалия и др.
Човешките херпесни вируси тип 6, 7 и 8 причиняват съответно Roseola infantum, Pityriasis rosea и sarcoma Kaposi. Директна вирусна детекция и идентификация се извършва чрез ДНК-хибридизационни и/или амплификационни техники (хибридизация InSitu, PCR, real-time PCR).