Брой 11/2018
Д-р Д. Едрева, д.м., гл. ас. по оториноларингология
МФ на СУ ”Св. Кл. Охридски”, УБ ”Лозенец”
Въведение
Околоносните кухини (синуси) са осем на брой, по четири от всяка страна на лицето – челен, етмоидален, максиларен и сфеноидален. Всеки синус е изпълнен с въздух и се отваря в носните кухини през отвор. От клинично значение се разделят на предна група (челен, максиларен и предни етмоидални клетки) и задна (сфеноидален и задни етмоидални клетки). Предната група се дренира в средния носов ход, в близост до infundibulum, а задната – над прикрепването на средната носна конха.
Носната кухина, синусите и носоглътката са покрити от респираторен кубичен епител. Лигавицата на синусите съдържа тънки реснички към клетките, които изтласкват секрета от жлезите към отвора на синуса. Три типа жлези са налице в субмукозата – серозни, серомуцинозни и интраепителиални.
Възпалението на лигавицата и субмукозата с натрупване на ексудат в синуса, който не се дренира, се нарича синузит. Той може да се причини от остри респираторни инфекции или увреждания на горните зъби. Обект на нашето обсъждане са синуитите при острите респираторни инфекции.
Етиология на синузитите
При респираторните инфекции се уврежда мукоцилиарната активност и се развиват риносинуити, като се задържа секрет в околоносните кухини. Положителни вирусни култури се намират в 41% от изследваните лица (J. Dudley, 1996). Ресничките на респираторните епителни клетки забавят движенията си и секретът не може да се изтласква. Най-честите вируси са риновируси, грипни вируси тип А, парагрипни вируси. По-рядко се доказват аденовируси.
Като втора стъпка (след 2 – 3 дни) върху увредените от вирусите клетки се прибавя бактериална инфекция. Обикновено бактериален причинител е Streptococcus pneumonie и се развива гнойна или слузно-гнойна колекция.
В последните години като етиологичен фактор при синузитите са налице и гъбични инфекции (S. M. Levitz). Най-често срещан е синузит, причинен от Aspergillus (M.F. Goldstein, E.H. Dunsley, 1994).
Клиника и диагностика на синузитите
Твърде често симптомите на синузита са слабо диференцирани от тези на инфекцията на дихателните пътища. Синусният дискомфорт може да е налице в ранните стадии на инфекцията и само наличието на гнойни секреции от носа да подсказва засягането на синусите. Ако симптомите продължат 7 – 10 дни след началото на респираторната инфекция, трябва да се мисли за синузит. Американската академия по оториноларингология – хирургия на глава и шия, класифицира симптомите на големи и малки. В категорията на големите са лицева болка, затруднено носно дишане, гнойна ексудация и липса на обоняние. Към малките се включват субфебрилна температура, лош дъх, болки в зъбите, кашлица (Am. Acad. Otolaryngol. Head Neck Surg., 1994). Ако симптоматиката продължи повече от два месеца, се счита, че острият синузит е хронифицирал. J.J. Ballenger (1996) отбелязва, че не повече от 10% от всички главоболия се дължат на синузит.
Най-често инфекцията от носната кухина обхваща етмоидалните клеткии и максиларния синус и се развива максило-етмоидален синузит.
Когато се засегне и фронталния синус, налице е възпаление на предната група синуси и при предна риноскопия се установява оток на лигавицата и слузно-гноен ексудат в средния носов ход. В някои случаи се получава оток на вътрешната част на клепачите, дори субпериостален абсцес. Със засягане на задните етмоидални клетки и сфеноидалния синус се оформя пансинуит. Изключително полезна в тези случаи е ендоскопията на носа, за да не се пропуснат оформяне на полипчета около отворите на синусите и затрудняване на дренажа.
Следващата стъпка в диагнозата включва рентгенография на околоносните кухини, компютърна томография, ядрено магнитен резонанс и ехография. Голям проблем, свързан с употребата им, е наличие на фалшиви негативни резултати в около половината оперирани за синузит.(D.A. Leopold, 1994). Ние въведохме ехография на синусите с ехограф Sinuscan 301, произведен във Финландия. Ехографията се основава на свойствата на ултразвука да се разпространява в среди с различна плътност. Тя е удобна и безвредна и допълва данните от образната диагностика (G.J. Gianoli, Mann W.J., Miller R.H., 1992).
Лечение
Лечението на острите синузити при респираторни инфекции включва антибиотици, отбъбващи носната лигавица средства и физиотерапевтични процедури. В редки случаи се използва хирургично лечение.
Изборът на антибиотик се съобразява с микробиологичното изследване на ексудата от средния носов ход и продължава 10 – 14 дни. K.M. Westrin и сътр. (1991) експериментално демонстрират при пневмококови синузити, че синусната лигавица може сама да се справи с инфекцията.
Отбъбващите средства подобряват дренажа на ексудата от синусите и улесняват оздравителния процес. Те се прилагат заедно със спрейове от физиологичен разтвор за хигиена на носните кухини. Ако ексудатът е гъст и обилен, се прибягва до пункция на максиларния синус.
КНИГОПИС
1. Am Asad Otolaryngol Head Neck Surg. 1994, Bul. Oct:12.
2. Ballenger J.J. Headache and Neuralgia of the Face. In Otorhinolaryngoly Head and Neck Surgery. 15-th Edition. J.J. Ballenger, J.B. Snow, Jr. Williams & Wilkins, 1996, 158-162.
3. Dudley J. Paranasal sinus Infections. In Otorhinolaryngology Head and Neck Surgery. 15 Edition. J.J. Ballenger, J.B. Snow, Jr. Williams & Wilkins, 1996, 163-172.
4. Gianoli G.J., W.J. Mann and R.H. Miller. B-mode ultrasonography of the paranasal sinuses compared with CT findings. Otolaryngol Head Neck Surg. 107, 1992, 713.
5. Goldstein M.F. and E.H. Dunsley. Allergic fungal sinusitis. Am. J. Rhinol. 1994, 13.
6. Levits S.M. Overview of host defenses in fungal infections. Clin. Infect. Dis. 1992, 14 (suppl. 1), 37.
7. Leopold D.A. Clinical course of acute maxillary sinusitis documented by sequential MRY scanning. Am J Rhinol 8, 1994, 19.
8. Westrin K.M., P. Stierna, B. Carlsoo and C.E. Nord. Mucosubstance histochemistry of the maxillary sinus mucosa in experimental sinusitis: a model study on rabbits. ORL J. Otorhinolaryngol Relat Spee 53, 1991, 299.
