Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • VIII Национална конференция по алергология очерта съвременните тенденции в диагностиката и лечението на астмата и алергичните заболявания
      • Организацията на помощник-фармацевтите влезе в Европейската асоциация на аптечните техници
      • НЗОК и БЛС подписват анекса към НРД в четвъртък
      • 3,14 е оценката на държавата по „детско здраве“ в „Бележник 2025“
      • Класифицират биомаркерите като инвитро диагностични медицински изделия
      В къщи / Урология и нефрология / Тенденции към влошаване на параметрите на човешката сперма – качество и количество – част I

      Тенденции към влошаване на параметрите на човешката сперма – качество и количество – част I

      отGP News публикувано на 12.10.201713.09.2022 Урология и нефрология
      параметрите на човешката сперма – качество и количество

      Брой 10/2017

      Д-р М. Ел Тиби, д.м.
      Уролог – консултант към “АИППМП Д-р Нели Пешева”

      Анатомията и физиологията на мъжкия генитален апарат и взаимоотношенията между неговите структури дават възможност при появата на патологичен процес в анатомична част от мъжката полова система да се създават и протичат неблагоприятни процеси, които се отразяват върху обема на еякулата и производството и качеството на сперматозоидите на различни нива на тяхното развитие, съзряване и транспорт. Тези патологии дават своя отрицателен ефект и върху сексуалната функция на мъжа по различен начин и в различна степен [1].

      Upper dyspeptic syndrome ad

      Физиология на спермообразуването

      Образуването на сперматозоиди започва в подрастващата възраст при момчетата и протича до дълбока старост. Продължителността на сперматогенезата при човека от датата на започване на производството на сперматозоиди до еякулацията е не повече от 60 дни [12]. Хормоналният контрол на производството на сперматозоиди включва хипоталамуса (гонадотропин-рилизинг хормон [GnRH]), предния дял на хипофизната жлеза (гонадотропин – фоликуло-стимулиращ хормон [FSH] и лутеинизиращ хормон [LH]) и тестисите (тестостерон и инхибин) [15].

      Еякулатът (спермата) се състои от сперматозоиди и жлезисти течности (семенна плазма), които се произвеждат от първичния орган на мъжката полова система – тестисите и половите жлези. Първичният орган е чифтна жлеза, която произвежда екзокринни (сперматозоиди и тестикуларна течност) и ендокринни продукти (тестостерон и инхибин). Тестикуларната функция се контролира от хипофизните хормони – лутеинизиращия хормон (LH) и фоликулостимулиращия хормон (FSH), под влиянието на гонадотропин-рилизинг хормона (GnRH) от хипоталамуса. FSH действа върху Сертолиевите клетки, намиращи се в семенните каналчета за производството на андроген-свързващ протеин (АСП) (androgen-binding protein) и инхибин. Двата – АСП и тестостерона, произведен от Лайдиговите клетки, са необходими за сперматогенезата в семенните каналчета.

      Сперматогенните стволови клетки (диплоидни – 2n) са подложени на трансформация и серия от мейозно делене, за да произвеждат хаплоидни (n) сперматиди. Последната стъпка в процеса, наречен спермиогенеза, е превръщането на хаплоидните сперматиди в поляризирани, камшичести, подвижни сперматозони и обикновено по-нататък като сперматозоиди [3]. Сертолиевите клетки поддържат и подхранват зародишните клетки [13]. Те също имат тесни връзки, които образуват кръвно-тестисна бариера, осигурявайки подходяща течна среда за процесите на сперматогенезата [1].

      При сексуална стимулация от булбоуретралните жлези се отделя в уретрата малко количество течност, която я “смазва” и неутрализира токсичното за сперматозоидите уретрално съдържимо. При еякулация, съхранените в епидидима сперматозоиди се отделят заедно с малко количество тестисна течност. След това се добавят: първо, течността от простатната жлеза, последвана от втора течност от семенните мехурчета. Простатната течност е кисела, богата на цинк и лимонена киселина и осигурява ензими, включително фибринолизин (fibrinolysin), за втечняване на коагулата, който се оформя след еякулация. Течността от семенните везикули е алкална, богата на флавин, който оцветява еякулата и фруктоза за захранване на мъжките гамети докато пътуват през женските репродуктивни пътища. Течността от семенните везикули съставлява около 50% до 70% от общия обем на семенната плазма и съдържа ензими, отговорни за коагулацията на спермата [8]. Мъжките жлези отделят няколко фактора, като например алфа-глюкозидаза, фруктоза, простагландини, бикарбонат и лимонена киселина, наред с други, които са от решаващо значение за спермалната физиология. При еякулация сместа от сперматозоидите и жлезистите секрети се отделя чрез мъжката уретра [1].

      Смущения във всяка от тези стъпки може да доведе до мъжки инфертилитет и замесеният патофизиологичен механизъм зависи от това кой от органите или регулаторните системи са засегнати [15].

      Фактори, които влошават параметрите на спермата

      Етиологията на увреденото спермално производство и функция могат да бъдат свързани с фактори, които действат на различни нива: предтестикуларно, посттестикуларно или директно на нивото на тестисите. Първичната тестикуларна недостатъчност заема около 75% от всички случаи с мъжки фактор при безплодието [4]. Определени като сигурно предизвикващи инфертилитет са: съществуващо варикоцеле, крипторхидизъм, полово предавани инфекции, обструктивни лезии, кистозна фиброза, травми на половите органи, тумори и оксидативен стрес [2] и др. Факторите на околната среда и замърсителите играят важна роля в развитието на мъжкото безплодие [14] и водят до влошаване качеството на спермата. Едни от важните фактори са следните:

      • професионална експозиция на различни химични агенти, топлина (значително намалява производството на сперматозоиди при температура >35.560С), радиация, тежки метали, експозиция на естрогени от околната среда, пестициди [16];

      • рискови фактори от стила на живот, като тютюнопушене, консумация на алкохол и хроничен стрес [5, 17];

      • хранителен дефицит на витамините Е, С, В12, цинк, селен и прекомерен прием на памучно масло, което съдържа токсични остатъци от пестициди и химическото вещество госипол, което е токсично за сперматозоидите [10].

      • Възпалителните процеси на половите органи водят до тежки разстройства във всичките етапи на спермогенезата и в метаболизма на сперматозоидите, с последваща депресия на сперматологичните параметри и понижаване на фертилната способност на мъжа [1].

      Влиянието на стреса върху качеството на човешката сперма е по-малко изяснено, отколкото при женския фертилитет. Той може да действа директно върху семениферния епител [11] или индиректно чрез потискане производството на тестостерона и/или повишаване нивата на пролактина [9]. Други автори са установили, че в условията на стрес (работно място, семейство и др.) може да се засегне качеството на спермата [7] и като резултат да се стигне до преходна азооспермия или олигозооспермия в някои случаи [6].

      Мащабът на извършените проучвания показва, че този спад е започнал и продължава да се случва, както и че няма място за неговото отричане. Влошаването качеството на параметрите на спермата в споменатите в проучванията страни е силен, продължителен и вероятно се увеличава. Този спад в качеството на спермата съвпада със световната тенденция за повишена заболеваемост от редица заболявания, като промените в хормоналния статус – ниво на тестостерона; по-ранното начало на пубертет; малфомациите – крипторхизъм, агенезия на единия или на двата тестиса и др.; рак на тестиса и др. Няма сигурност, че това явление ще се ограничи в тези държави, т.е. в бъдеще и при нови проучвания тенденцията може да бъде установена в различни други места.

      Въпреки че последното проучване не дава информация за причините, но дава повод за размисъл за общите причини на този спад в Западните страни, като химическите вещества, околната среда, начин на живот, хранене, затлъстяване, тютюнопушене, стрес, използване на пластмаси и много др.

      Можем ли, в глобален мащаб, да променим начина ни на живот, отношението ни към заобикалящата ни среда от физични и химични агенти, на които сме изложени – даже пренатално?

      Отговорът ми е, че не вярвам, въпреки съзнаването от всички за необходимостта от решителни, радикални спешни мерки и огромното желание на повечето от населението на Земята.

      За съжаление, и то винаги, получаваме отговор – необходимо е допълнително изследване за установяване на преките причини и последиците от този спад и дебатът продължава.

      И накрая ето няколко общи и специфични препоръки, които може да бъдат полезни за намаляване или предотвратяване на процеси, водещи до влошаване на качествата на еякулата:

      ПРЕПОРЪКИ

      Относно храната:

      • добра е здравословната диета, съдържаща пълнозърнести храни и богата на пресни зеленчуци и плодове;
      • полезна е замяната на животински мазнини с мононенаситени масла, като зехтин;
      • някои специфични хранителни вещества и витамини са изследвани за ефекта им върху мъжкото безплодие и здравето на сперматозоидите. Те включват витамини антиоксидантни (витамин С, витамин Е);
      • важно е следенето на телесното тегло, защото затлъстяването и наднорменото тегло не се отразяват добре върху образуването и качеството на спермата.

      Относно начина на живот:

      • определянето на редовно и достатъчно време за сън и почивка е от изключителна важност;
      • добре е да се намали или да се избягва стреса;
      • пазете се от излагане на химични вещества и токсини.
      • избягвайте прекомерната употреба на съдържащите кофеин напитки;
      • да се избягва тютюнопушенето, наркотичните вещества и алкохола;
      • да не се подлага дълго на топли процедури;
      • да се движи достатъчно и да се извършат умерени упражнения;
      • да се избягва твърде тясното бельо;
      • да се намали, колкото е възможно, използването на мобилните телефони и носенето им в джобовете – близо до тялото.

      Необходимо е засилване на връзката личен лекар – пациент, която ще позволи по-откровено и задълбочено проучване и намиране на подход за решаване на възникнали ситуации и заболявания при нуждаещите се пациенти и тяхното проследяване. При необходимост, пациентите с установени нарушения да се насочват към специалист уролог – андролог. Но трябва да се знае също, че инфертилитетът е мултифакторно състояние, чието лечение изисква мултидисциплинарно участие на лекари-специалисти от различни области на медицинската наука.

      КНИГОПИС:
      1
      Ел Тиби, Мохамед. Съвременни проучвания относно влиянието на възпалителните заболявания на половите органи при мъжа върху спермообразуването, инфертилитета и сексуалната функция, Дисертация за присъждане на образователна и научна степен „Доктор”, 2013. Стр. 9, 10 и 104.
      2
      Agarwal A., Makker Kartikeya, Sharma R. Clinical Relevance of Oxidative Stress in Male Factor Infertility. Am J Reprod Immunol. 2007, 59(1): 02-11.
      3
      Baker DJ, Witmyer JF. Semen analysis training tool CD-Rom. Lexington, KY: Reprod. Educational Resources, Ltd. 2000.
      4
      Csilla Krausz, Male infertility: Pathogenesis and clinical diagnosis, Best Practice & Research Clinical Endocrinology & Metabolism. April 2011, Volume 25, Issue 2, Pages 271-285
      5
      De Celis R, Pedron- Nuevo N, Feria – Velasco A. Tosicology of male reproduction in animals and humans. Arch Androl. 1996, 37:201-218.
      6
      Emmanuele A. Jannini & Andrea Lenzi, Erectile and sexual dysfunction: what should the ART specialist know? ART for male infertility: looking beyond the sperm, European Society of Human Reproduction and Embryology (ESHRE), COURSE 2, Prague – Czech Republic. 18 June 2006, p 35-41.
      7
      Gerhard I., Lenhard K., Eggert-Kruse W., Runnebaum B. Clinical data which influence semen variables in infertile men. Hum. Reprod. 1992, 7 830-837.
      8
      Kierszenbaum Ab. L., Histology and cell biology: an introduction to pathology. St. Louis [u.a.]: Mosby. 2002, pp. 558.
      9
      Kreuz L.E., Rose R.M., Jennings R. Suppression of plasma testosterone levels and psychological stress. Arch Gen. Psychiat. 1972, 26, 479-482.
      10
      Kulikauskas V, Blaustein D, Ablin RJ. Cigarette smoking and its possible effects on sperm. Fertil Steril. 1985, 44:526-528.
      11
      MacLeod J. The significance of deviations in human sperm morphology. Adv. Exp. Biol. Med. 1987, 10, 481-494.
      12
      Misell LM, Holochwost D, Boban D, Santi N, Shefi S, Hellerstein MK, et al. A stable isotope-mass spectrometric method for measuring human spermatogenesis kinetics in vivo. J Urol. 2006. 175:242-6.
      13
      Mortimer D. Practical laboratory andrology. New York, NY: Oxford University Press. 1994.
      14
      Rajapakse N, Silva E, Kortenkamp A. Combining xenoestrogens at levels below individual no-observedeffect concentrations dramatically enhances steroid hormone action. Environmental Health Perspectives. 2002, 110:917-21.
      15
      Sandro C. Esteves, Ricardo Miyaoka, Ashok Agarwal, An update on the clinical assessment of the infertile male, CLINICS. 2011, 66(4):691-700 DOI:10.1590/S1807-59322011000400026
      16
      Thonneau P, Bujan L, Multigner L, Mieusset R., Occupational heat espouser and male fertility: a review. Hum Reprod. 1998, 13: 212-2125.
      17
      Weller DP, Zeneweld JD, Farnswarth NR. Gossypol: pharmacology and current status as a male contraceptive. Econ Med Plant Res. 1985, 1:87-112.

      КупиАбонамент

      ENTAN BANNER
      LIPIBOR BANNER
      ENTAN BANNER
      LIPIBOR BANNER

      Навигация

      Предишна Предишна
      Симптоматика на функционалните разстройства на уринирането
      СледващаПродължаване
      Тенденции към влошаване на параметрите на човешката сперма – качество и количество – част II
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене