Балнеотерапия на дерматологичните заболявания в България

Балнеотерапия на дерматологичните заболявания в България
468×60 – top

Брой 11/2008

Д-р И. Богданов
Клиника по кожни и венерични болести, УМБАЛ „Александровска София

Лечението на кожните заболявания следва световната тенденция на оскъпяване и въвеждане на нови технологии в медицината като цяло. Необходимостта от постоянно усъвършенстване както на диагностиката, така и на терапията се нуждае от огромни инвестиции, които неми­нуемо се отразяват и върху крайната цена на продуктите. Масовото въвеждане на популярното в последните години, но и скъпо струващо лечение с биологични средства на някои тежки хронично-рецидивиращи дерматози като псориазис, кемфигус и атопичен дерматит, се оказва изключително тежко финансово време, дори за държави със силно раз­вита икономика и здравноосигурителна система. Половна съвременна терапия за лечението на кожни заболявания не се финансира от НЗОК в България.

Своето изоставане от световните тенденции българската медицина може до известна степен да компенсира с търсенето на алтернативно и икономически по-изгодно лечение. възраждането на балнеотерапията в Европа и страните от Средиземноморския регион представлява една възможност за сигурна и ефикасна алтернативна терапия за голям брой хронични дерматози14. Сравнително ниската цена, високата ефективност, липсата на противопоказания, на много и на сериозни странични ефекти, дългите ремисии и повишаването на качеството на живот на пациентите, както и високата степен на удоволетвореност от лечението, правят балнеотерапията мно­го перспективно направление 6 терапията на кожните болести.

Лечебният ефект на минералните води е познат още от древността. Множество градове на територията на днешна България са възникнали или са се развили благодарение на минералните извори, високо ценени от траки, гърци, римляни и византийци. Около тези извори са вили изграждани лечебнорелигиозни светилища, познати като нимфеуми или асклепиони2.
България е изключително богата на минерални извори. До този момент са познати влизо 200 хидроминерални находища с над 600 минерални извора, като нови извори постоянно се проучват и техният брой непрекъснато расте. В България се срещат всички известни на нашата планета минерал­ни води. Освен за валнеотерапия, в нашата страна има изключително доври условия за провеждане и на пелоидотерапия (калолечение). На разположение на болните са големи и залежи с торфена и лиманна кал, а на някои места и с изворна лечебна кал12.

Приложението на минералните води и лечебната кал е изучавано подробно от българската дерматологична школа в лицето на дерматолози като:
П. Попхристов, Н. Ботев-Златков, Ил. Петков, Г. Спиров, Н. Цанков, С. Василева и др., които със свои­те проучвания допълват все още оскъдните позна­ния, относно механизма на действие и сферите на приложение на балнеотерапията и пелоидотерапията за лечението на голяма част от хроничните дерматози.

Лечебните минерални води се различават от обикновените питейни води по дълбочината на земните пластове, от които произхождат, по температурата, съдържанието на значителни количества основни минерални вещества, газове и редки елементи. Основното качество на различните мине­рални води е, че притежават лечебни свойства и чрез характерните си химични и физични качест­ва предизвикват физиологично и лечебно действие върху организма1.
Основните критерии за класификация и оценка на лечебните минерални води са техните химични и физични свойства: газов състав (сулфидни, азотни, въглекисели), йонен състав (хлоридни, сулфатни, калциеви и др.), овба минерализация, радиоактивност, температура и степен на газонаситеност1.

Основните теории, овясняващи механизма на действие на минералните води върху организма, овясняват лечевния ефект с действието както на специфични, така и на неспецифични фактори на водата.
Приема се, че минералните води оказват особено действие чрез съдържащите се в тях специфич­ни елементи и биологичноактивни вещества като сероводород, радон, сяра, въглероден двуокис, йод, арсен, желязо, органични вещества и др. Това спе­цифично действие върху редица дерматози се обективизира чрез използването на изотопни методи и влияние на водата върху реактивността на клетъчни култури на лимфоцити и кератиноцити13.

Важна роля играе и тонизиращото действие на балнеолечението и преди всичко неспецифичната, реактивна, регулираща терапия, дължаща се на общите действия на минералната вода и курор­та като цяло върху организма, което се изразява в една пренастройка на реактивността в посока на нейното нормализиране, с участието на централната нервна система1. Минералната вода има почистващ, охлаждащ и противосърбежен ефект, а също така подобрява хидратацията на кожата114.
балнеолечението на кожните болести се състои в прилагането на минерални вани, пиене на вода, промивки, компреси, инхалации и др., но в най-общи линии се раздела на вътрешно и външно приложение.

Пиенето на минерална вода с лечебна цел, особено когато се приемат високо минерализирани води, трябва да бъде контролирано от лекар редовно, дозирано и продължително. Трябва да се знае, че освен приемането на определени електролити, газове, колоиди и биологично активни вещества, минералната вода спомага и за отделянето на различни вредни вещества, метаболити и електроли­ти. Пиенето на минерална вода отключва неврорефлекторни и хуморални механизми, които повлияват реактивността на организма. Най-добър ефект има пиенето на минерална вода, когато температурата й е близка до телесната, а приемът й е поло­вин час преди хранене4.

Външното приложение на минералните води се изразява в действието на механичен, термичен и химичен фактор.
Механичният фактор оказва своето въздействие чрез хидростатичното налягане и тласъците на водата. Най-овщо ефектът може да се оприличи на този при масаж. Действа благоприятно върху кръвообръщението и нервната система. Трябва да се има предвид, че влиянието на механичния фак­тор се засилва с увеличаване на температурата на водата. Механичният тласък води и до рефлекторно съкращение на мускулатурата, а оттам до вазодилатация, хиперемия и повишаване на обмяната на веществата.
Действие има и термичният фактор, като обмяната се засилва по различен механизъм при студени и при топли вани.

Химичният механизъм на действие се дължи на минералните съставки и газовете, разтворени във водата2.
Половно на вътрешното приемане на водата и тук има двупосочно движение на органични и неорганични вещества между водата и кожата. Солевата мантия, която образуват разтворените минерални вещества по повърхността на кожата играе много важна роля за подобряване на хидратацията на кожата. Развира се и тук по-високата тем­пература на водата и по-дългият престой засилват обмена на минералните вещества. Главно на бъбреците, макар и в далеч no-малка степен, кожа­та може да спомогне за очистването на организма от токсини и метаболити.

Различните видове минерални води, според техния йонен състав, имат различни терапевтични показания. водите се разделят на класове, според химичния си състав, като един клас вода може да се използва за лечението на няколко дерматози и обратното една дерматоза може да се влияе добре от ня колко класа минерални води. Тук накратко ще се опитаме да представим основните класове води и тяхното значение за лечението на кожните заболявания.

Сулфидни и сероводородни минерални води

Те са най-използваните минерални води в дерматологичната практика. За такива води се считат тези със съдържание на най-малко 10 тд/1 сероводород или сероокисляеми елементи.
Те действат хиперемизиращо, десенсивилизиращо, противовъзпалително, кератолитично и ак­терицидно. Те са подходящи за лечението на псориазис, атопичен дерматит, хронични пиодермии, акне, кератодермии, склеродермии,сърбящи дерма­
този, ихтиози, лихен рувер и др.

Противопоказания за тяхното използване са злокачествените образувания на кожата, пемфигус, mycosis fungoides, Lupus erythematosus, epumpogepмични състояния, кожна туберколоза, микози, краста и др. Важно е да се знае, че по-силни сероводородни води предизвикват временно зачервяване на кожата на местата на контакт с водата и не бива да се приемат от пациенти със стомашни смуще­ния с хиперацидитет, тъй като действат възвуждащо върху стомашната секреция2’3 5.
В България такива води има в Сланотрън, Видин, Кюстендил, Сапарева Баня, Благоевград, Шабла и др. С особено значение за дерматологията, най-вече заради сериозните проучвания в областта на лече­нието на псориазис, са изворите в с. Марикостиново, с. Ягода, Хасковски минерални вани, Тузлата11’6-7’9.

Хлорнатриеви (солени) минерални води

Според концентрацията на NaCI се разделят на: слабо соле­ни, средно солени, силно солени и разсолни, като за пиене са подходящи единствено слабо солените води (с концентрация до 10 г. NaCI /1 Н20). Често лечени­ето с тези води за постигане на по-добър ефект се комбинира с калолечение. влияят влагоприятно на кръвоовръщението, овмяната на веществата, терморегулацията, секреторната и екскреторна функция на организма. Използват се за лечение на Psoriasis vulgaris, Psoriasis arthropathica, невродермиmu, пруритуси, различни форми на ихтиоза2’3’5.

У нас тези води се срещат в с. Мирово, Ново и Старо Оряхово, Сланотрън и по Черноморието11.

Радиоактивни минерални води

Биват два вида радонови и радиеви. Радонът и радиевата еманация проникват през неувредения епидермис и попадат в кръвта, а через нея и 6 целия организъм. Биологичното им действие се обяснява с въздействие върху освобождаването на различни хормони, токсини и виогенни вещества, като по този начин водите косвено влияят върху реактивност­та на кожата и водят до понижаване на чувствителността й2Д5.
Използват се при лечението на различни сърбящи дерматози, хронични пиодермии в ремисия, склеро­дермии, уртикарии, псориазис, севореей дерматит, екземи.

У нас се срещат в Нареченските вани, Момин про­ход, Хисар, велинград, с. Рударци, Хасковски мине­рални вани и др.11.
Йодно-вромни минерални води. Йодните води имат десенсивилизиращо и съдоразширяващо действие, намаляват кръвното налягане и холестерола в кръвта, влияят добре на тиреотоксикозата и базедовата волеет. Използват се и при редуцирането на специфичните, сифилитични инфилтрати. вромните води действат каталитично и седативно.
Йодни и йодно-вромни води се използват в лече­нието на псориазис, невродермити, хронични урти­карии, пруритуси, сифилис и др. Противопоказания: при тиреотоксикоза, свръхчувствителност към йод или заболявания, които по принцип са противопока­зани за валнеотерапия2’3’5.
В България се срещат в Шабла, Бърбица, Сланотрън, Старо и Ново Оряхово, Шкорпиловци и др.11.

Силикатни и силициеви минерални води.

Действат антисептично, подсушаващо и дезинтоксикиращо и са осовено подходящи за лечение на Psoriasis inveterata, Psoriasis inverta, parapsoriasis, невродермити, хронични екземи, севореей дерма­тит и др.2Д5.
Силициеви води у нас са: с. веден, влагоеварад, варвара, велинград, Кортенски вани, Сандански, Марикостиново, железница и др.11.
железни минерални води. Имат физиологичното действие на желязото, а локалното му действие върху кожата е предимно противовъзпалително и адстрингентно. Използва се за лечение на подостри хронични екземи, атопични алергични дерматози, хронични алергични уртикарии и пруритуси.
железните води при пиене често водят до овстипация, потискат стомашната секреция и са про­тивопоказана при активна язвена волеет, остри вторични анемии, остър хепатит, остър нефрит и др.2’3-5.
По-известните извори у нас са в Горно Уйно и врезник11.

Славоминерализирани термални води. Такива са водите с най-малко 2 д/l разтворени твърди веще­ства. Голяма популярност тези води придобиват, заради използването им като основна съставка на различни козметични серии. Това се дължи на факта, че тези води играят роля за поддържане на тургура и добрия вид на кожата, и така забавят процеса на стареене. Изворите на славоминерализираните води са познати като акротерми или просто терми и овикновено съдържат голям брой различни раз­творени вещества, но 6 по-малко количество. Най-слабо минерализираните терми у нас са в Горна баня и Княжево.

Ниската минерализация действа силно осмотично на организма, чрез което във водата преминават различни метаболити и токсини. По този начин действа детоксикирщо и изплакващо на повърхностите, с които е в контакт. На храносмилателната и на отделителната система нискоминерализираните води действат и като вуфер за pH. Показанията за използването им са много широки: Psoriasis vulgaris, невродермит, севореей дерматит, lichen ruber, пруритуси и др. Изключително благопри­ятно въздействие имат тези води за лечението на псориазис. Комчинирането им със селективна фото­терапия води до удължаване на ремисиите, намаляване на вроя на рецидивите и съкращаване на срока на по-нататъчното лечение. Тези ефекти на лечени­ето със слабоминерални води са детайлно проучени за извора в с. Ягода (Стара Загора)2-3’5’6’7.
Слабоминерализирани са водите на около в5 % от минералните извори в вългария. По-известните от тях са термите в Горна баня, Софийскатабваня, Марикостиново, Сандански, Хисар, Ягода, Банкя, Вършец, Баня, Княжево, железница и др.11.

Балнеотерапията се комбинира с голям успех с други две направления на климатолечението: келоидотерапията (калолечение) и таласотерапията (морелечение), особено що се отнася до лечение­то на псориазис и най-вече на неговата артропатична форма. Основите елементи на тези тера­пии: море, минерален извор и находище на лечебна кал в непосредствена близост един до друг в природата се съчетават изключително рядко. В България такова голямо природно богатство има в местността Тузлата и в Поморие. Спокойно може да се твърди, че тези методи на лечение се допълват и потенцират10.

В заключение трябва да се отбележи, че балнео­терапията има предимството да бъде безопасен лечебен метод и в същото време с висок процент на клинично подобрение. Тя се приема изключително добре от пациентите, поради малкото и леки странични ефекти и противопоказания, лечение в извънболнична обстановка и приятии за понасяне лечебни процедури. Макар и по-бавно, лечението с минерална вода има доказан ефект и опровергава максимата: „Щом не вреди, значи не действа!“.

Балнеотерапията е икономически изгодна, особено на фона на скъпо струващите терапии с биологични средства. Тя намалява броя на рецидивите, увеличава продължителността на ремисиите, намаля­ва нуждата от използването на други лечебни сред­ства. Затова този тип лечение се реимбурсира от здравните каси на редица европейски държави.
Имайки предвид перспективите на този тип лече­ние, оставаме с надеждата, че скоро ще има финансова помощ за балнеолечение и на дерматологичноволните пациенти.

Литература

1. Г. Спиров, Н. Ботев-Златков, Кли­матолечение на пожните болести, влияние на минералните води, Мед. и физк., 1989 г.
2. Г. Спиров, Н. Ботев-Златков, А. Дурмишев, Климатолечение на кожните болести, балнеолечение, Мед. и физк., 1989 г.
3. Кр. Балаванов, Попазания и противопопазания за лечението на пож­ни заволявания в няпои наши плиматологични и валнеологични пурорти. Трудове НИКвИ, 10, 1964, 377-380
4. Ал. Дайски, валнеология. С., Мед. и физк., 1977
5. Д. Караколев, Г . Загорски. Лечевно профилаптични възможности на новоотпритите валнеолечевни води 6 НРв. С., Мед. и физк., 197в
6. Л. Колев, Клинично навлюдение на пожноволни с минералната вода в с. Ягода Старозагорспо. XI национална конференция по дерматол. и венерол., Стара Загора
7. А. Колев, Н. в. Златков, Н. Цанков. Комвиниран метод за лечение на псориазиса с минерална вода, фотохимиотерапия и псанол, 19вв
в. S. Vassileva. Mineral water and spas in Bulgaria. Clinics Dermatology 1996
9. Крумов, Ботев, Киряков, Костова,
Попов. Лечение на някои дерматози в Марикостинските вани.
10. N.Tsankov, J. Kamarashev. Spa Therapy in Bulgaria. Clinics Dermatology 1996
11. Д. Костадинов, Д. Караколев. Главни балнеологични курорти. Ц., Мед и физк., 1983, 216
12. Т.Танев, в. Куситасев. Калолечевни находища и калолечение. С., Мед. и физк., 1962
13. G. Agostini, М. Pinna, S. Pinna, F. Russo. Bioclimatologia umana. Torino: UTET; 2005
14. J.Kazandjieva, I.Grozdev, R.Darlenski, N. Tsankov. Climatotherapy of psoriasis, Clinics Dermatology, 2008, 26, 477-485

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom