Най-честите контактни алергени в България: Перувиански балсам

Най-честите контактни алергени в България: Перувиански балсам
468×60 – top

Брой 6/2019

Доц. д-р Ж. Казанджиева, д.м., Д-р Д. Гулева
Катедра Дерматология и венерология, Медицински университет – София

Перувианският балсам (ПБ) е един от четирите парфюмни алергени, включени в Европейската Стандартна серия. Объркванията с този алерген започват още от името: “перувианският балсам” би трябвало да се нарича “салвадорски балсам”, защото представлява червено-кафява смола, която се събира от специален вид дървета, растящи в Салвадор. Причината за перувианската част от името на алергена се дължи на факта, че във времето на именуването му Салвадор е част от перувианска колония. Второто име, с което често се обозначава перувианския балсам, е Myroxylon balsamum var. pereirae. Родът Myroxylol e описан за първи път през 1753 г. от Карл Линей. Отново има объркване при класификацията. Повечето автори признават два вида ПБ – Myroxylon peruiferum и M. balsamum. Други обаче различават вариант на M. Balsamum, наречен М. pereirae, като твърдят че този вариант има различен състав.

Myroxylon balsamum се среща в Централна и Южна Америка. Намира се в тропическите гори на височина 200–690 метра. Myroxylon peruiferum е с друго географско разположение – между Мексико и северна Аржентина и южна Бразилия на надморска височина между 540–2000 метра. Дърветата са големи и могат да стигнат височина 40 метра. Листата са вечнозелени, с бели цветове, от които се развиват шушулки с едно единствено семе. Имената на дърветата отново са различни – наричат ги квина, балсамо или толу.

Този интересен балсам съдържа 250 съставни части, като само 189 от тях са с изяснен химичен състав. Състои се от етерични масла и смола, като съставът варира – 30-40% са смоли с неизвестен състав, а останалите 60-70% съдържат бензил бензоат, бензил цинамат, канелена киселина, бензоена киселина, ванилин, фарнезол и неролидол.

Във фармакологичната терапия ПБ се използва, заради своите антисептични, противосърбежни, антипаразитни и епителизиращи свойства. Прилага се в спиртни разтвори (10-20%), пасти и мази (3-5-10%). В миналото се е използвал в някои рецепти за лечение на скаиес, фурункулоза, ектима, перниониi.

В козметиката и днес се използва като аромат и се среща в много шампоани, сапуни, дезодоранти, кремове, парфюми, одеколони, продукти за хигиена на устната кухина, продукти за коса. В продуктите от битовата химия може да се открие в освежители за въздух, ароматизирани свещи, омекотители за пране, ароматизатори за помещения, ароматизирани тоалетни кърпички.

Освен в козметиката, перувианският балсам се използва като изкуствен ароматизатор в сладкарската индустрия (сладкарски изделия, дъвки, бонбони, сладолед, газирани напитки) и в различни лекарства (сиропи и таблетки против кашлица). Намира се също в корите на цитрусовите плодове и в подправките – канела, индийско орехче, карамфил и др.

Перувианският балсам е един от маркерите за парфюмна алергия. Необработеният балсам не се използва в парфюмерията от 1982 г., когато международната парфюмна асоциация (IFRA) забранява употребата му. Днес на пазара са екстрактите или дестилатите на перувианския балсам, като настоящите IFRA стандарти ограничават концентрацията до 0.4% в готовия продукт. Перувианският балсам се приготвя чрез вакуумна дестилация или чрез екстракция от разтвор. Основна съставка и в двете форми е бензил бензоат, който е почти половината от композицията и се класифицира като слаб алерген.

Въпреки ограниченията в използването му, ПБ все още се предписва в прескрипции от някои лекари и/или се използва в готови продуктиii.

Алергичен контактен дерматит от ПБ е често срещан при пациентки с улкуси на подбедрицитеiii. При проучване във Франция на 106 тестувани пациенти с контактен дерматит и улцерозни промени, в 40% е установена алергия към ПБ. Перувианският балсам може да предизвика и появата на контактна уртикария и хейлитиiv. Никелът, кобалтът, перувианският балсам и много други сенсибилизиращи субстанции могат да бъдат причина за развитието на дисхидрозиформена екземаv. Наблюдават се и реакции по типа на системен контактен дерматит с поява на везикули по длани и стъпала след консумация на отделни храни, към които пациентът вече има развита локална свръхчувствителностvi. Описан е т.нар. „синдром на павиана“ като изява на системен контактен дерматит от перувиански балсам след употреба на антихемороидални свещички.

Диагнозата се поставя чрез епикутанно тестуване с перувиански балсам 25% във вазелин. Европейската стандартната серия съдържа доста козметични алергени – перувиански балсам, колофон, парфюм микс I и II, формалдехид, кватерниум 15, метилхлоризитиазолинон и метилизотиазолинон, ланолин и парафенилен диамин. Въпреки това, тестуването с нея не може да открие някои по-нови и различни козметични алергениvii, които биха могли да дадат кръстосани реакции с ПБ. Ето защо се препоръчва допълнителен пач-тест със специализирана козметична серияviii. При проучване на 93 пациенти с козметична алергия е установено, че тестуване само с базовата серия води до пропускане на около 15% от алергените. Може да се направи и тестуване със собствените продукти на пациента и/или ROAT1.

При алергия към ПБ може да се наблюдават и кръстосани алергични реакции към колофон, балсам от Толу, тигров балсам (маз), прополис и пчелен восък, бензалдехид, кумарин, еугенол, изоеугенол. Кръстосаните алергични реакции между прополис и перувиански балсам са чести, поради наличието на смоли в състава и на двата алергена. Приема се, че положителната реакция към перувиански балсам може да бъде маркер и за алергия към прополис.

Лечението и профилактиката включват избягване употребата на козметични средства, дезодоранти/парфюми, омекотители, ароматизатори и тоалетни кърпички, в чийто състав има перувиански балсам, бензил бензоат, бензил салицилат, бензоена киселина, бензилов алкохол, бензил цинамат, цинамил цинамат, ванилин, неролидол, фарнезол, цинамал и цинамил алкохол. При данни за системен контактен дерматитix трябва да се избягват подправки като канела, карамфил, ванилия, цитрусови продукти, есенции и някои напиткиx.

КупиАбонамент

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom