Прионови болести

Брой 2/2002

Ст.н.с. Д-р Д. Кадийски
н.с. Е. Бичкиджиева

Трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) са подостри заболявания при човека и животните, характеризиращи се с продължителен инкубационен период (до 47 години при човека), сравнително бързо клинично протичане и фатален завършек. Наричат се още прионови болести, поради факта, че в организма на заболелите се открива патологична изоформа на мембранен протеин, наречен прион (1). всицност, названието приони е акроним на proteinaceus infectious particles.

Характерна особеност на ТСЕ е абсолютната липса на конвенционален микроорганизъм причинител на заболяването, поради което неизвестният за сега причинител се обозначава като ATNC (agent transmissible non conventional). Onpegeлението неконвенционален се обуславя от изключително високата резистентност на инфекциозния агент към методите и средствата за стерилизиране, познати от класическата микробиология.

Разпространение на ТСЕ в отделните биологични видове:

• Прионови заболявания при животните

Известии са следните прионови болести при жи­вотните:

• скрейпи по овцете и козите,
• спонгиоформна енцефалопатия по говедата („луда крава“),
• прионова болеет на дивите котки,
• прионова болеет при норките,
• „болест на постепенното отслабване” при ди­вите приживни животни.

Прионови заболявания при човека

Епидемия КУРУ (2)

Възниква около 1900 г., в Нова Гвинея. Дължи се на разпространение на инфекциозния агент при практикуването на канибалски погребални обичаи. След забраната на канибализма през 80-те години на XX век, постепенно епидемията стихва.

Болест на Creutzfeldt-Jacob

Касае се за едно от най-често срещаните прио­нови заболявания: средно един случай на един млн.жители в Европа. Описани са следните форми на болестта:

Спорадична (3) (около 90% от случайте). Засяга мъже и жени, средно на около 65 г. възраст (от 50 до 75 г). Етиологията й е неизвестна, както е не­известен и факторът, който обуславя възникването й. Не съществуват доказателства, че ста­ва въпрос за „преминаване“ на междувидовата бариера овца човек, при пренос на инфекциозния агент. При 35% от заболелите, клиничните проя­ви започват с прогресивна деменция до пълна загуба на паметта и нарушения във висшата нер­вна дейност. Еволюцията на болестта е субакутна в продължение на два до шест месеца. в резултат от задълбочаване на клиничните симптоми, смъртта настъпва след различна по продължителност коматозна фаза. Като общо пра­вило не се откриват мутации на гена, кодиращ прионовия протеин. Независимо от това, полиморфизмът на ниво кодон 129 (М или в), вероятно влияе на характеристиките на заболяването.

Ятрогенна форма

Болестта може да възникне в резултат от:

• директно заразяване предаване на инфек­циозния агент с медицински процедури (присаждане на корнея, на dura matter и др).
• „периферно” заразяване наблюдава се при ле­чение с хормони, най-често хипофизарни. Така, през 80 -те години на миналия век, при лечение на сравнително млади хора с екстрахирани от почи­нали хипофизарни хормони, в Западна Европа са заразени над 90 души. При шест австралийски же­ни, третирани за стерилитет с гонадотропни хормони (екстрахирани от хипофиза на починали от Creutzfeldt-Jacob), болестта се е развила след около 15-годишен инкубационен период.

Нов вариант на Creutzfeldt-Jacob (4)

Допуска се, че тази разновидност на инфекциозната болест се дължи на пренос на инфекциозния агент по алиментарната верига „говедо човек“. Първият случай на заболяването е описан през 1996 г. в Англия не­зависимо са наблюдавани пациенти, които развиват болестта още през 1994 г. Тя се различава от другите форми на Creutzfeldt-Jacob, главно в клиничен ас­пект:

• пациентите са по-млади (средна възраст около 30 години );
• фазата на клинични прояви на болестта е мно­го по-продължителна: 10-20 месеца, (при средно четири месеца за спорадичната форма);
• първите клинични признаци са от психиатрично естество и бързо се усложняват с атаксия, прогресивна деменция и миоклонии;
• липсват аномалиите в ЕЕГ, характерни за спо­радичната форма.

При патоморфологично изследбане се устанобяват класически небропатологични лезии:

• спонгиоформна дегенерация в ЦНС
• загуба на неврони
• астроцитоза.

Лезиите са специфично локализирани в :

• церебралния кортекс на нивото на базалните ганглии
• таламуса
• огнищно разпръснати в големите полукълба на малкия мозък
• под формата на плаки в глабния и малкия мо­зък (по-слабо изразени в сивите централни ядра и в таламуса).

Характерна особеност на плаките е, че са заобиколени от зони на спонгиоформна дегенера­ция. в определени случаи и в отделни периоди на заболяването, патологичната форма на прионовия протеин може да бъде открита и в биопсии от тонзилите и апендикса.

Синдром на Герстман-Щрослер-Шайнкер (5)

Представлява „фамилна ТСЕ“, описана за първи път през 1936 г. Характеризира се с церебеларен синдром и различна по тежест деменция. Хистопатологията е типична: в малкия мозък се установяват множествени многоцентрични плаки. Това прионово заболяване засяга от един до десет души на 100 млн. население годишно, при средна възраст на боледуващите около 40 г. Клиничните прояви на синдрома траят от две до осем го­дини, като се съобщава за различии форми :

• Церебеларна
• Теленцефалична (дементивна)
• Параплегична

Семейна фатална безсъница

Описана неотдавна, тази „фамилна ТСЕ“ засяга пациенти на възраст между 40 и 50 г. Представлява подостър синдром, характеризиращ се с :

• прогресивна и нелечима безсъница
• симпатикусова хиперреактивност
• миоклонии
• деменция и селективна атрофия на таламичните (предни и дорзомедианни) ядра.

Невропатологичните лезии са локализирани на нивото на таламуса и церебралния кортекс. Натрупването на патологичния прионов протеин предилекционно в церебралния кортекс, е от пет до десет пъти по-слабо изразено, отколкото при болестфа на Creutzfeldt-Jacob.

Синдромът на Алперс

Представлява наскоро описано прионово заболяване в детската възраст.
Общи характеристики на прионовите болести

• ТСЕ се пренасят лесно на лаборатории животни, с оглед създаване на експериментални модели за изследване (днес съществуват значителен брой експериментални модели на ТСЕ, осъицествени при различни животински видове);
• след инфектирането, болестта протича с продължителен инкубационен период и последваща относително бърза проява на клиничните показа­тели;
• смъртността при хората и животните е 100%;
• липсват възпалителна реакция, промени в телесната температура и в кръвната картина;
• имунната система не реагира видимо на инфекциозния агент.

Патоанатомични особености на прионовите болести

Патоанатомичните промени при ТСЕ са почти изключително локализирани на нивото на ЦНС и могат да бъдат групирани по няколко основни морфологични белези:

• Дифузна спонгиоза на сивото вещество резултат от прогресивна вакуолизация на клетъчните тела на неброните, а също и на техните аксони и дендрити;
• Реактивна астроглиоза, която се демонстрира морфологично чрез специфична клетъчни маркери за астроцити;
• Наличие на характерни амилоидни плаки в ЦНС, когато представляват извънклетъчни аморфни „депа“ на прионовия протеин, показващи всички морфологични и цитохимични характеристики на амилоида (бирефренгентност след оцветяване с Congo red, неразтворимост, фибриларен изглед при изследване със светлинен микроскоп);
• Прогресивна загуба на неврони по пътя на апоптозата при липса на възпалителен синдром и на лимфоцитна инфилтрация;
• Липса на имуннен и/или на инфламаторен отговор (не се установяват макрофагеални и лимфоцитни инфилтрати, респективно инфилтрати от имунокомпетентни клетки в мозъчния парен­хим, не се наблюдават мозъчен едем и демиелинизация).

Клинични признаци на ТСЕ

Клиничните признаци на ТСЕ корелират със степента на мозъчна дегенерация. Проябяват се под формата на малкомозъчна атаксия (моторна нестабилност, некоординираност), тремор и миоклонии, а специално при човека е водеща прогресиращата деменция, която винаги изпъква на преден план, в сравнение с останалите симптоми.

СЪВРЕМЕННА ДИАГНОСТИКА НА ПРИОНОВИТЕ БОЛЕСТИ

С изключение на един наскоро публикуван метод за диагностика на прионовите заболявания чрез откриване на патологичния прионов протеин в урината, други приложими приживе (pre-mortem) лаборатории диагностични методи не са известни. Pre-mortem е възможно да се постави диагноза и след доказване на прионовия протеин в биопсичен материал от тонзили и апендикс. За съжаление, окончателната диагноза на ТСЕ се поставя най-често post-mortem чрез метода за имунохистохимичното доказбане на патологичния прионов протеин в ЦНС, както и въз основа на патоморфологичните данни за наличие на астроглиоза и спонгиозни промени в мозъка.