Перманентен грим и странични реакции

Перманентен грим и странични реакции
468×60 – top

Брой 6/2019

Доц. д-р Д. Грозева, д.м., Б. Петрова
Факултет „Обществено здраве и здравни грижи“, Русенски университет
Професионален гримьор, Ова Академи

Татуирането съществува от векове и се свързва или с разкрасяване на тялото, т. нар. body art, или в последните години за определени зони, предимно в областта на главата – перманентнен грим.

Татуировките зависят и варират по вид и значение в зависимост от възраст, етнос и демографски район.

Перманентният грим може да се класифицира като вид татуировка (екзогенно внасяне на пигмент), като при нея оцветяващите пигменти проникват по-повърхностно в сравнение с обикновените татуировки, където пигментът се депозира по-дълбоко в дермата.

Микроблейдингът (3D вежди „косъм по косъм“) е японски ръчен метод, който е полуперманентен грим, където чрез много фини игли се поставя пигментно вещество в областта на базалната мембрана между епидермиса и дермата.

Пигментите, които се инжектират в кожата, са с минерален произход, нетоксични и хипоалергенни и се запазват видими до година и половина, а в някои случаи и до 4-5 години, но тяхната трайност зависи от типа кожа и последващата грижа.

Процедурата на перманентен грим позволява да се подсили цвета на бледи устни, които с напредване на възрастта започват да губят своите очертания и червеният цвят претърпява намаление на пигментацията. Неправилните, прекъснати или липсващи вежди във времето могат да се възстановят чрез този метод визуално според желаната форма. Чрез перманентния грим могат да се коригират именно тези недостатъци и да се възвърне по-младежка форма на лицето.

В последните години методът на перманентния грим се използва и при андрогенна алопеция при мъже. Внасянето на пигмент имитира космени луковици, което създава картина за растеж на космите в участъците на поставяне на т.нар. перманентен грим.

Има основание да се каже, че перманентният грим може да изпълнява коригираща функция, може да маскира пигментни петна по кожата, следи от изгаряне, белези.

Естественото излющване на кожата, клетъчното обновяване, процесът на фагоцитоза предизвиква прогресивно отслабване на цвета за различен период от време при всеки индивид и според интензитета на имплантирания пигмент. Т.е., светлите цветове ще се задържат за по-кратък период от тъмните.

Веднага след процедурата полученият цвят е по-интензивен, но постепенно избледнява за около седмица. Около 50% от имплантираното багрило се абсорбира от организма, а останалото количество отпада заедно с леките крусти, които се образуват след повърхностното „драскване“ на кожата чрез използваните игли.

По време на работа се използва локален анестетик под формата на крем или инфилтрационна анестезия, която обезболява третирания участък.

Същността на изпълнението на тази процедура е същата като нормална татуировка. Разликата е в апарата за неговото приложение, иглите, които се използват и нивото на инжектиране на пигмента.

Клиничен случай

Представя се жена на 54 години, на която е извършена регулярна процедура перманентен грим на устни. Жената се подлага за първи път на такава процедура. Работи се с плоска у-образна двуредова игла (1211RM BOENMED) и използван червен пигмент.

Преди манипулацията е поставена инфилтрационна анестезия във вестибулума на максиларна и мандибуларна зъбна редица в региона на инцизивите – Ubistesin Forte 40 mg/ml.

По време на инжектирането се наблюдава умерено кървене, но по-голям от очаквания едем. С невъоръжено око поставеният цвят изглежда хомогенен и равномерен.

В седмицата на възстановяване пациентката приема ацикловир таблетки 5х400 mg и ацикловир гел локално.

На 7-я ден от процедурата съобщава за болка в обработвания участък, чувствителност и изменение на кожата в някои участъци от работното поле. Няма наличие на херпес.

14 дни след поставянето на перманентен грим и наличието на дребни нодули по устните е назначен Адвантан мляко локално за период от 10 дни.

Обсъждане

Усложненията след татуиране могат да се класифицират като кожни и системни и могат значително да повлияят качеството на живот на пациентите (9). Кожните усложнения могат да се появят или непосредствено след процедурата или след различен период от време. Алергичният контактен дерматит, грануломатозните изменения, лихеноидният дерматит и псевдолимфоматозните реакции са примери за късни кожни реакции (10, 11).

През 2016 г. Firas Al-Niaimi и съавт. правят метаанализ на публикациите, свързани с реакциите, които се наблюдават след инжектиране на червено багрило за татуировки и терапията след това. Те разглеждат 18 публикации и едно неразндомизирано контролирано проучване по темата, или общо 139 пациента (7). Дерматитите и лихеноидните реакции са най-честите след инжектиране на червено багрило.

Татуировките не се състоят от еднакви по големина зрънца пигмент, които са разположени на еднакви разстояние едно от друго. Големината на пигментните частици може да варира от 4 до 4000 нанометра (1).

Усложненията при поставяне на татуировки, както и при тяхното премахване, са обикновено леки и самоограничаващи се, но може да се наблюдават и сериозни странични реакции (1, 2, 3, 4). Внасянето на чужди пигменти в кожата може да доведе до възпалителни реакции към пигмента, инфекциозни заболявания и локализация на мястото на инжектиране на съществуващо кожно заболяване след инжектирането на пигмент (феномен на Кьобнер). От друга страна премахването на татуировки с лазер, който излъчва ултракъси импулси в наносекундния или пикосекундния спектър също може да бъде свързано с усложнения като изгаряне, були, инфекции, неравномерна пигментация и белези.

При перманентния грим инжектирането на пигмента е на границата на епидермис и дерма, а предимно дермално е при обикновените татуировки. Пигментните гранули варират по големина и могат да са разположени екстрацелуларно или интрацелуларно, когато са погълнати от дермалните фибробласти, макрофаги или мастоцити (10).

Алергиите към пигментите, с които се работи са потенциална странична реакция (5, 6), която може да се появи от няколко дни до месеци и години след инжектирането и да има клиничната картина на контактен или фотоалегричен дерматит.

Реакциите на алергична хиперсензитивност се появяват, когато имунната система е развила чувствителност към пигментната боя във връзка с предишна експозиция. Обикновено червените пигменти са най-честа причина за такъв тип реакция, както е при описаната пациентка, но на практика всеки цвят пигмент може да предизвика такова явление. Много метални соли в използваните пигменти за придобиване на различни нюанси на цветовете могат да предизвикат алергични реакции. Най-чести са кадмий (жълт), манган (лилав), кобалт (син), хром (зелен).

Червените багрила могат да са с органичен и неорганичен произход. Неорганичният червен пигмент включва живак, кадмий и железен хидрат (12).

Органичните червени пигменти са получени от сандалово и бразилско дърво (Caesalpinia echinata) (13).

Честа реакция се получава от внесените червени пигменти, както е при микропигментацията на устни. Това се дължи най-често на живачния сулфид (cinnabar). Алергичните реакции към червените татуировки са чести, когато живачния сулфид се използва за пигментация, но други вариации в пигмента също могат да предизвикат алергични реакции (8).

Алергичните реакции могат да бъдат третирани с локални или интралезионални кортикостероиди в зависимост от тежестта, но антихистамините също могат да се вземат предвид. Тези терапевтични мерки целят да облекчат сърбежа, ако съществува такъв и да редуцират възпалителната реакция. Може да се предприеме и хирургична ексцизия.

Anthony и Harland описват успешна лазерна терапия по повод на реакции към червения пигмент на 7 пациента в отворено нерандомизирано проучване (14).

Съществува и нов метод за премахване на татуировки от перманентен грим, който е безоперационен, нелазерен и повлияващ татуировки с всякакви цветове. Методът за премахването на татуировки и постоянен грим е уникален процес на химическо извличане на пигментите.

Традиционните или обичайни пигменти за микропигментация или татуиране представляват основно гореспоменатите неорганични метални оксиди като железен оксид, въглеродни съединения, хромен оксид, титанов диоксид и други. Тези неорганични метални оксиди не се разтварят във вода и в повечето органични разтворители. Поради това те остават за дълъг период от време след като бъдат имплантирани в кожата.

Най-съвременният метод за премахване на татуировки се състои от алкалоземни метални оксиди и преходни метални оксиди (с фракционен състав на частиците, сходен с пигментите на татуировките). Металните оксиди в суспензията за премахване на татуировки имат много сходни физико-химични свойства с тези на пигментите на татуировките, така че имат добра степен на химично сходство и разтворимост. Когато суспензията за премахване на татуировки има добър физически контакт с пигментите на татуировката, те постепенно се абсорбират. Също така продуктът за премахване на татуировки е създаден да бъде несъвместим с кожата, така че тя да го отхвърля. След като пигментите на татуировката се погълнат от премахващата суспензия, кожата отхвърля сместа на повърхността си. (15).

Заключение

Дерматитният и лихеноидният тип реакции са най-честите странични реакции след екзогенно внасяне на червен пигмент. Епикутанното тестуване може да даде положителен резултат за живачен хлорид, но този тест не е сигурен за живачния сулфид, което означава, че резултатът от тестуването не съответства на последващи евентуални реакции. Има методи на лечение, които включват лазерна терапия, локални кортикостероидни средства и др.

В последните години се развиват алтернативни червени пигменти именно, заради живак съдържащите червени багрила. Въпреки това, реакции от грануломатозен и нодуларен тип като този продължават да се описват в научната периодика.

КупиАбонамент

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom