Случай на пациент с атопичен дерматит и полиалергична контактна реакция

Случай на пациент с атопичен дерматит и полиалергична контактна реакция
468×60 – top

Брой 6/2019

Д-р М. Бинова, Д-р В. Гинчева, Д-р А. Попов, Д-р К. Господинова, Д-р Й. Велевска, Доц. д-р И. Йорданова
Катедра по Дерматология и Венерология, Факултет Медицина,
Медицински Университет – Плевен
Катедра Инфекциозни болести, паразитология и дерматовенерология
Медицински Университет – Варна

Въведение

Атопичният дерматит (АД) представлява хронично-рецидивиращо, генетично обусловено, възпалително заболяване на кожата. В основата на заболяването стоят два дефекта – нарушена бариерна функция на кожата и отклонения в имунния отговор. Понякога е трудно атопичният дерматит да се разграничи от алергичния контактния дерматит (АКД), тъй като и двете състояния имат сходна клинична изява, а и също така могат да съществуват едновременно. Нарушената бариерна функция на кожата при АД предразполага развитието на АКД, тъй като тези две състояния имат някои общи патофизиологични механизми.

Клиничен случай

Представяме пациент с АД от мъжки пол на 70 г. с данни за дисеминиран по лицето, торса и крайниците сърбящ обрив с 15-годишна давност. Заболяването е провокирано първоначално от консумация на ягоди. През годините има хронично-рецидивиращ ход като се обостря предимно след прием на някои храни (яйца и ядки) и от контакт с омекотители, индустриални и промишлени бои. Пациентът е архитект по професия и често е изложен на влиянието на различни химикали. Един от най-тежките рецидиви се провокира след контакт с боя по повод ремонт на жилището му. Страда от хипертонична болест от 30 години, за която приема Valsartan/Hydrochlorthiazide 160/25 табл. х 1 табл./дневно. Фамилно обременен по майчина линия за Атопична екзема.

Многократно провеждал лечение с локални и системни кортикостероиди, антихистамини с временен ефект. От 6 месеца е на системна терапия с Methotrexate 15 мг/седмично, Desloratidine 5 мг/дневно и емолиенти.

Към момента на прегледа патологичните кожни промени ангажират лицето и екстензорните повърхности на горните и долни крайници. Представят се от симетрично разположени еритемосквамозни плаки с незначителен инфилтрат, с единични екскориации. Субективно-умерено изразен сърбеж. Видими лигавици и кожни придатъци – без патологични промени.

Сърдечно-съдова и дихателна системи – б.о., крайници – без отоци, периферни лимфни възли – не се палпират увеличени. Биохимичните показатели и стойности на ПКК са в референтни граници.

При пациента бе проведено епикутанно алергологично тестуване със стандартна европейска серия S-1000, като две седмици преди това приеманите от пациента системни медикаменти бяха спрени.

При отчитане на резултатите на 48-я час пациентът съобщи за силен, мъчителен сърбеж в областта на тестуваната зона. Установена бе позитивна алергична реакция към 9 от приложените 30 алергена: 2-PPD (++++), 7-Nickel (+), 11-IPPD (++), 18-Formaldehyde (++), 19-Fragrance mix I (++), 23-Methylisothiazolinone (++), 27-Fragrance Mix II (++), 28-Hydrohyisohexyl 3-cyclohexene(++), 30-Textile dye mix (++++). Към PPD и Textile dye mix алергените, бе отчетена бурна реакция (++++) с наличие на еритем, едем и везикули.

Алергените, към които пациента прояви положителна реакция, (съдържащи се в почистващи и перилни препарати, омекотители, каучук, стабилизатори на каучука, козметика, парфюми, текстилни бои) са тези, които отговарят на анамнестичните данни за непоносимост.

Обсъждане

Алергичният контактен дерматит (АКД) представлява болестен процес, вследствие на контактна алергия, която от своя страна се предизвиква от повтарящо се въздействие върху организма на различни антигени от заобикалящата среда. Контактната свръхчувствителност може да съществува като асимптоматична сенсибилизация на организма, но при повторна провокация може да се развие АКД.

Кожните patch–тестове са методът за диагностициране на АКД. Стандартните алергени, включени в повечето patch–тестови серии, са метали, медикаменти, кортикоиди, парфюми, консерванти, растителни смоли и др. Никелът, например, е най-често срещаният алерген в цял свят, за всички възрасти, включително и при лица с атопичен дерматит. Честотата на алергиите към никел продължава да нараства, поради ранната и нерегулирана експозиция на кожата на всекидневно използвани вещи, като бижута, дрехи и електроника.

Асоциацията между алергичния контактен дерматит и атопичния дерматит е обект на много дебати, с противоречиви констатации в изследванията. При атопичния дерматит има нарушение на кожната бариера, което само по себе си е предразполагащ фактор за възникването на АКД и ИКД. Също така наличните възпалителни промени при атопичния дерматит водят до повишен риск от сенсибилизация, дори при алергени с по-нисък алергичен потенциал. Има проучвания, които сочат, че наличието на филагринови мутации при около 30% от пациентите с атопичен дерматит е причина за повишен риск от развитие на АКД.

Има немалък брой проучвания, изследващи връзката между атопичен дерматит и контактната алергия. Първото популационно проучване е “Glostrup allergy study,” в което се установява по-висока честота на АКД сред пациенти с атопичен дерматит, сравнени с контролна група.

Mortz и съавт. провеждат проучване при юноши на възраст между 6 и 12 години и установяват, че у атопиците АКД e диагностициран при 37%, а в цялата изследвана извадка АКД е установен само при 21.3%.

L. Mäkelä и съавт. правят проучване върху 801пациенти с атопичен дерматит, при които е направен пач-тест. 16 години по-късно им се изпраща въпросник, с който да се установи имат ли поява на дерматит или влошаване на атопията. Проучването установява, че честотата на поява на АКД при атопици не се е различава значително от другите клинични популации. Според това изследване, АКД не влошил прогнозата на атопичния дерматит при пациентите, даже напротив, избягвайки съответните алергени, при пациентите е установено подобрение в протичането на АД.

Заключение

Идентификацията на контактните алергени при АД позволява управление и модификация на начина на живот на пациента и неговата диета. Информирането и консултирането на засегнатите пациенти да избягват излагането на определени алергени е в основата на борбата с проблема.

КупиАбонамент

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom