Брой 11/2006
А. Гоцева, X. Червенякова,
М. Господинова, X. Кузмова,
Л. Андонова, В. Лилянова
Isoprinosine е имуномодулатор с противовирусна активност. Действа в ранната фаза на инфекцията, веднага след проникването на вируса в клетката и разпознаването му от антигенпредставящите клетки. Isoprinosine на ниво рибозома препятства транслирането на вирусната нуклеинова киселина (РНК, ДНК) и блокира синтеза на вирусни частици. Клиничните проучвания показват, че Isoprinosine нормализира потиснатия или увреден клетъчен имунитет. Isoprinosine повлиява имунния отговор, като увеличава абсолютния брой на Т-лимфоцитите, усилва ендогенната продукция на IL-1, IL-2, IL-12, и IFN-г, модулира цитотоксичността на Т-лимфоцитите и NKклетките, усилва фагоцитарната активност на макрофагите и микрофагите6 7’8.
Основните фармакокинетичните характеристики на препарата са чревна абсорбция, бъбречна екскреция, орална бионаличност 90% и време на полуелиминиране 3,5 часа.
Показанията за приложение на Isoprinosine са основно вирусни инфекции респираторни, вирусни инфекции, причинени от хепатитни вируси, от вирусите на заболявания като рубеола, паротит, морбили, HIV, папиломавирусни, херпесвирусни инфекции и пр. (EBV, CMV, HSV1, HZ). Isoprinosine позволява да се започне активно лечение още с появата на началните симптоми на заболяването. Подходящо е приложението му при деца (от О до 18 години), хора в напреднала възраст и особено имунокомпрометирани, или продължително боледуващи.
Isoprinosine е показан при EBV инфекция. EBV е лимфотропен вирус като таргетни клетки за вируса се ябяват в-лимфоцитите1’ЗА5. Имунният отговор на организма обуславя и различното протичане на EBV инфекция у имуносупресирани индивиди и такива с интактна имунна система. От една страна Т-лимфоцитният клетъчен отговор е от съществено значение при осъществявне на експресията на вирусните антигени на EBV2. Бързият и ефективен клетъчен и в по-малка степен хуморален отговор води до контролиране на първичната EBV инфекция и доживотна супресия на вируса. Неефективният обаче клетъчен отговор може да доведе до ексцесивна и неконтролирана в-клетъчна пролиферация2.
Над 90% от възрастните имат серологични данни за предшестваща EBV инфекция, което говори за честата среща с този вирус в по млада възраст5. в юношеска възраст най-честата изява на първична EBV инфекция е инфекциозната мононуклеоза1’45. Заболяването може да има различна клинична презентация, но класическите симптоми включват лимфаденопатия, възпалителни промени в гърлото и фебрилитет5. Чести са хепатомегалията (с леко до умерено повишени стойности на серумните трансаминази) и спленомегалията. Откриват се характерни промени в хемограмата, с наличие на атипични мононуклеари, на фона на нормален или побишен брой на левкоцитите.
МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ
Клиничното наблюдение е проведено при 44 болни на възраст от 2-34 г., от тях 14 мъже и 30 жени. Изучаваната група включва 22 души, лекувани с Imosine pranobex и 22 пациенти оформят контролна група (без прием на този препарат). Проучването е проведено за периода януари-септември 2006 год. в КИПТБ-УМБАЛ „Св. И6. Рилски, София”, СБАЛИПБ „проф. Ив. Киров”, София и УМБАЛ „Св. Марина”, варна. Проследени са в динамика клинично и лабораторно (ПКК, ДКК, чернодробни ензими със стандартни комерсиални методи) всички пациенти. Серологична верификация на остра EBV инфекция е доказаването на специфични EBV VCA IgM с помощта на имуноензимен метод (ELISA).
Терапията с Imosine pranobex* се проведе по следната схема:
3×2 табл. (3 х 1000 мг) 5 дни
0 табл. 2 дни
* в детска възраст дозата се коригира, съобразно теглото на детето (50 тд./кг.т.)
Общ курс на лечение: 28 дни
РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ
От направеното клинично проучване се установи, че при сравняваните групи болни с инфекциозна мононуклеоза основно засегната е възрастта до 18 години (61 %). Разпределението по пол показва преобладаване на заболяването сред женския пол.
Isoprinosine и персистиране на хепатомегалията при 11 и на спленомегалията при 7 бодни от контролната група.
От лабораторните изследвания с диагностична значимост са: общият брой на атипичните мононуклеари, т.е. техният брой, общият брой на левкоцитите. При 40 от всички болни и повишените стойности на серумните трансаминази (AST/ ALT) също подпомагат диагнозата инфекциозна мононуклеоза.
Проследяването на пациентите показва, че клиничната симптоматика и лабораторните показатели се нормализират по-бързо при лекуваните с Isoprinosine в сравнение с контролната група.
1. Установено е скъсябане продължителността на обективните симптоми: температура, хепатомегалия, спленомегалия при лекуваните с Isoprinosine, спрямо бодните от контролната група.
2. Нормализирането на температурата настъпба средно за 4-5 дни, вместо обичайните 7-9 дни.
3. Фаринзо-тонзиларната симптоматика е овладяна за 4-6 дни при 16 от болните, лекувани с Isoprinosine, в сравнение с 8-10 дни при контролната група.
4. В групата, лекувана с Isoprinosine се наблюдава статистически достоверен спад на левкоцитите спрямо началното ниво при втора и трета визита, докато при контролната група този ефект е постигнат едва в края на терапията.
5. В края на лечението с Isoprinosine е постигнато сигнификантно намаление на лимфоцитите, докато при контролите се регистрира увеличение на този показател.
6. В групата, лекувана с Isoprinosine, се наблюдава статистически значимо понижение стойностите на AST, докато в контролната група на 14-я ден се наблюдава повишение, овладяно едва в края на лечението.
7. При лекуваните с Isoprinosine се наблюдава статистически сигнификантно понижение стойностите на ALT спрямо началното ниво при втора и трета визита. В контролната група този ефект е постигнат в края на лечението и стойностите остават леко завишени.
8. Терапията с Isoprinosine води до скъсяване-времето за лечение и продължителността на заболяването.
9. Приложението на Isoprinosine предотвратява развитието на усложнения.
10. При проведеното лечение с Isoprinosine не са отчетени странични ефекти.
11. При всички проследени болни, Isoprinosine е показал отлична поносимост.
12. Проведеното клинично наблюдение показва, че приложението на Isoprinosine® е препоръчително при болни с инфекциозна мононуклеоза, поради установена ефективност и безопасност.
