Брой 1/2000
Н.с. Вячеслав Попов
Хуманното отношение-качествена страна на добрата медицинска практика
Семейният лекар се нуждае както от познания, така и от собствен амбулаторно-практически опит в работата с инвалиди. Именно по отношението към инвалидите нашето общество ще дава своята оценка за зрелостта на професионално-съсловната общност на лекарите и стоматолозите. От практическа гледна точка работата с инвалиди е включена към минималния пакет медицинска помощ по чл. 45, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Особено важно е семейният лекар и стоматолог да осъществяват превенция на здравето за семейства, в които има инвалидизирани или застрашени от инвалидизиране лица. Според дефиницията на СЗО „ИНВАЛИДНОСТ“ е всяко ограничаване или липса (като резултат от увреждане) на способността да се извършва дейност по начин или до степен, приета за нормална за всяко човешко същество“ т.е., повишеният риск за здравето обикновено произтича от загубата или анормалността на психическата, физическата и анатомическата структура или функция и това по критериите на СЗО се счита за УВРЕЖДАНЕ. Инвалидите съставляват разнородна група от хора, в която всеки има потребност от различни услуги, включени в пакета. Ето защо превенцията на тяхното здраве, както и всички, други услуги в извънболничната медицинска помощ трябва да са съобразени с техните индивидуални увреждания, проблеми и перспективи. Пред семейния лекар и стоматолог се изправя предизвикателството да осигуряват достъпа на пациенти с увреждания към целия обхват от договорирани УСЛУГИ.
Семейният лекар и стоматолог биха спечелили повече доверие от страна на увредените хора, ако ги учат какво да правят самостоятелно или с други членове на семейството им, за да запазят вторично своето здраве. Важно е в тази насока семейният лекар да спомогне за преодоляване на „бариерите“, които стоят пред тази група пациенти. Те трябва да знаят как в случай на възникнала потребност да получат необходимата им помощ. За целите на превенцията на здравето по-продуктивен спрямо пациенти с увреждания е подходът на вторичната профилактика. Семейният лекар и стоматолог могат да формират своя терапевтичен план и намеса така, че състоянието на тези пациенти да се стабилизира за по-продължителен период от време. Чрез превенция на здравето тяхното състояние не е необратимо, ако се прилагат постиженията на съвременната медицина и стоматология. Една част от социалните придобивки за инвалидите според действащото законодателство изискват специализирана медицинска оценка. Поради тази причина консултирането със специалисти трябва да включва решаването както на медицински проблеми, така и предписването на помощни средства и приспособления. В резултат на извършената реформа в социалното подпомагане са изградени звена, наречени „права на инвалидите.“
По-тясната връзка между семейния лекар и социалните служби е от полза за индивидуалната или груповата практика. Общественият характер на семейната медицина създава по-благоприятни възможности за работа с хората с увреждания. Свободата на професията създава възможността за организиране на делови контакти с организации на инвалиди за инвалиди. Семейният лекар и стоматолог имат не само моралното, но и практически приложното право и задължение да създават обществена нагласа към преодоляване на т.н. „архитектурни бариери“ с едно бъдещо категоризиране на амбулаториите, от гледна точка на създадени за инвалидите удобства, като архитектура и функционалност за оказване на помощ.
Не на последно място интердисциплинарната ерудираност на семейния лекар и стоматолог следва да преминава през познанията им за законодателството и правата на инвалидите.
Семейният лекар и стоматолог могат да постигнат добри резултати в превенцията на здравето чрез адекватното си отношение към тази група пациенти. Често пъти е необходимо да се стимулира поведението им да водят здравословен живот, съобразен със спецификата на заболяването или увреждането. Опитът от социалната работа с инвалиди показва, че често пъти те се нуждаят от общуване, което да доказва, че от тях се очакват житейски постижения. Тук ми се иска да завърша с виждането на един от предишните директори на Националния институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация проф. Костадинов, според което „лекарят и пациентът сключват негласен договор“. Пациентът се задължава да изпълнява всички предписания на лекуващия лекар, които той е включил в неговата рехабилитационна програма“.
