Брой 5/2020
Доц. д-р Я. Симова, Проф. д-р И. Петров,
д.м. УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник“, Сърдечносъдов център – София
Coronavirus disease 2019 (COVID-19) е инфекция на дихателните пътища и белите дробове, причинена от новия коронавирус, изолиран през декември 2019 в Ухан, Китай. Генетичният код на вируса показва, че той е betacoronavirus, тясто свързан със SARS вируса, за това беше означен като SARS-CoV2.
Докато повечето хора с COVID-19 развиват само леко или неусложнено грипоподобно заболяване, при около 14% заболяването протича тежко и изисква хоспитализация и кислородна терапия, като 5% се нуждаят от лечение в отделение за реанимация и интензивни грижи (ОРИЛ).
Тежките случаи на COVID-19 могат да се усложнят от остър респираторен дистрес синдром (ARDS, ОРДС), сепсис и септичен шок, мултиорганна недостатъчност, включително остро увреждане на бъбреците и сърцето. Напреднала възраст (над 65 години) и придружаващи заболявания на дихателната и сърдечносъдовата система са рискови фактори за летален изход.
Пандемията с COVID-19 има отношение към сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) и се отразява върху сърдечносъдовата система. Това трябва да знаят всички лекари, които се грижат за заразените хора, но и личните лекари, които вероятно първи ще се срещнат с болните.
Голяма част от хората, хоспитализирани след инфекция с COVID-19, имат сърдечносъдови, мозъчносъдови и диабетно-свързани придружаващи заболявания. Според анализ на 99 случаи от Китай, 40% от групата имат сърдечносъдово или мозъчносъдово заболяване, а 12% – диабет (1).
В друга серия, отново от Китай, близо половината от 138 хоспитализирани пациенти имат поне едно съпътстващо заболяване, като артериалната хипертония (АХ) (31%), диабетът (10%) и сърдечносъдовите заболявания (14.5%) са трите най-чести (2).
Натрупват се и данни, че по-податливи на тежка инфекция са хората със съпътстващи заболявания, включително сърдечносъдови. Според китайския Център по контрол и превенция на заболяванията, при болните с подлежащо сърдечносъдово заболявания смъртността е 10.5%, а при тези с АХ – 6%.
Всяка вирусна инфекция може да засегне сърцето. Това се определя, от една страна, от възпалението, което е както системно, така и локализирано на артериално ниво. Известно е, например, че грипният вирус повлиява атеросклерозата в артериите и засяга миокарда.
При анализиране на отминалите грипни епидемии и пандемии ясно се вижда, че повече хора умират от сърдечносъдови причини, отколкото от белодробни заболявания или пневмония. Има данни, че новият вирус предизвиква директна увреда на покривния слой на кръвоносните съдове – ендотела, а от там и благоприятстване на развитието на вътресъдови тромбози (3).
Втори фактор, който играе роля на фона на грипна инфекция и, вероятно, е валиден и при COVID-19, са ритъмните нарушения. Честотата на предсърдно мъждене (ПМ) и на камерни тахикардии (оценени според броя на шоковете, приложени от имплантируемите кардиовертер-дефибрилатори) се увеличава на фона на вирусна инфекция.
Трета основна форма на взаимодействие между вируса и сърцето е развитието на остра сърдечна недостатъчност (СН), което включва както случаите на миокардит, така и тези на изостряне на предшестваща хронична СН.
Миокардитът на фона на COVID-19 може да бъде причинен както от директна инфилтрация на вируса, така и вторично на тежката хипоксия и „цитокиновата буря“ в резултат на системното възпаление. Лекарите от Китай и Иран съобщават за случаи на фулминантен миокардит сред засегнатите и починалите от COVID-19 (4).
Има съобщения и за случаи на новопоявило се ПМ при тежките форми на засягане с COVID-19. Според повечето от лекарите, полагащи грижи за инфектирани болни, мониторирането на сърдечната функция и своевременното лечение при настъпване на сърдечна увреда са от ключово значение за намаляване на смъртността при тази пандемия (5).
Мерки за пациентите със ССЗ
Най-важното, което лекарите могат да направят, е да се стремят всички болни със ССЗ да получават препоръчваната от клиничните ръководства терапия в необходимите дози, така че подлежащото ССЗ да бъде оптимално контролирано.
Появиха се съобщения за неблагоприятни ефекти на лекарствата повлияващи системата ренин алдостерон ангиотензин – инхибитори на ангиотензин конвертирашия ензим (АСЕi) и ангиотензин рецепторни блокери (ARB), те бяха последователно и аргументирано отхвърлени от авторитентни кардиологични организации (6).
Лечението на високото артериално налягане трябва да продължи с обичайните антихипертензивни медикаменти, в т.ч. и ACEi и ARB, тъй като няма клинични или научни доказателства, които да показват необходимостта от преустановяване на терапията, поради инфекция с COVID-19
В случаите, в които е необходимо, трябва да се използва максимално поносима статинова терапия. Това е от значение, не само защото статините контролират атеросклеротичния процес, а също защото заразените с COVID-19 отключват системна и локална възпалителна реакция, а статините със своите плейотропни ефекти, потискат възпалението на системно и на локално артериално ниво.
Трябва да се съобрази и фактът, че понякога терапията срещу COVID-19 може да даде странични ефекти, свързани със ССС. Много от антивирусните препарати могат да причинят СН, аритмия и други сърдечносъдови нарушения. Поради това, тези лекарствени средства трябва да се прилагат в болнични условия при стриктно мониториране.
Използвани източници:
1. Chen N., Zhou M., Dong X. et al. Epidemiological and clinical characteristics of 99 cases of 2019 novel coronavirus pneumonia in Wuhan, China: a descriptive study. The Lancet 2020; 395 (10223):507-513
2. Wang D., Hu B., Hu C. et al. Clinical Characteristics of 138 Hospitalized Patients With 2019 Novel Coronavirus–Infected Pneumonia in Wuhan, China. JAMA 2020; 323(11):1061-106
3. Varga Z., Flammer A., Steiger P. et al. Endothelial cell infection and endotheliitis in COVID-19. Lancet. 2020 Apr 20. pii: S0140-6736(20)30937-5.
4.Ruan Q., Yang K., Wang W. et al. Clinical predictors of mortality due to COVID-19 based on an analysis of data of 150 patients from Wuhan, China. Intensive Care Med 2020
5. Zheng Y., Ma Y., Zhang J. et al. COVID-19 and the cardiovascular system. Nature Reviews Cardiology
6.. Position Statement of the ESC Council on Hypertension on ACE-Inhibitors and Angiotensin Receptor Blockers. 13 Mar 2020
