Брой 11/2011
„Общата/фамилната медицина през ХХІ век ще бъде медицината, без която човекът не може, тя ще бъде ежедневната, най-близка до хората медицина, която ще лекува, предпазва и образова.” С тези думи д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, откри Втората конференция на Асоциацията на лекарите по обща/фамилна медицина от Югоизточна Европа.
Мащабният форум събра над 650 семейни лекари от България, Сърбия, Македония, Косово, Албания, Турция, Черна гора, Словения, Босна и Херцеговина и др.
Тридневното събитие (10 – 13 ноември 2011 г.) ще бъде запомнено със сериозна научна програма, по време на която бяха представени интригуващи презентации, изключително важни за работата на семейния лекар. Беше отделено специално време за етичния аспект в ежедневната дейност на лекарите, за научните изследвания в областта на общата медицина, за диагностиката, лечението и рехабилитацията на редица заболявания.
Засилен интерес предизвикаха и дискусиите, които събраха лекарите за разговори и обсъждания около кръгли маси. Беше обсъдено качеството в общата медицинска практика, бяха коментирани данни от представеното ново проучване за насилието над лекарите, имаше отделено време за мястото и атрактивността на специализацията в обучението по семейна медицина, за духовните аспекти в холистичния подход в общата медицина и др.
Специален гост на конференцията беше проф. д-р Константин Д. Малин от Канада, който презентира своята гледна точка за „Реенгизирането на общата медицина“. В тази връзка той сподели по какъв начин в неговата държава се постига „рефреш“ на специалността – как да привлича, да става интересна и атрактивна, защото според автора „мястото на фамилните лекари е основополагащо за системите на здравеопазване“ и се налага непреставаща грижа за тяхното развитие.
За председателя на Асоциацията на лекарите по обща/фамилна медицина от Югоизточна Европа д-р Любин Шукриев квалификацията на семейните лекари е най-важна. В тази връзка той сподели постигнатото в Македония. За да се развива продължаващото обучение за фамилните лекари там, вече са готови и излезли от печат няколко учебника, които се разпространяват безплатно, и в тях за удобство на лекарите е събран целият преподаван материал по фамилна медицина.
Доц. Георги Иванов
Основател и реализатор на идеята за общата медицина в България
ПМП у нас не отговаря на първоначалната идея и на постигнатото в повечето европейски страни
Доц. Иванов, Вие сте основател и реализатор на идеята за общата медицина в България. Доколко реалността днес у нас съответства на Вашата начална идея? Ако има разминаване, от какво се получи то?
Между идеята за изграждане на системата за първична медицинска помощ (ПМП) на основите на общата медицинска практика (ОМП) и днешната реалност в нашата страна съществува значителна разлика. Това е причината да не се постигнат очакваните значими подобрения в качеството, ефективността и ефикасността и оттам съществена промяна на нейната роля в здравната система.
Причините за тази разлика и в известен смисъл „несполука” на реформата са многостранни и различни по характер:
– Икономически – недостатъчно финансиране и лоши системи на заплащане
– Нормативни – голям брой на ограниченията за дейността на ОПЛ
– Организационни – преобладаване на индивидуалните амбулатории пред груповите, „трудна” система за специализация и др.
– Психологически – „приемане” на по-ниска професионална и социална значимост на ПМП и общопрактикуващите лекари
Поради отрицателното действие на тези причини ПМП в нашата страна не отговаря на „първоначалната идея” и на постигнатото в повечето европейски страни.
Какви са проблемите в сферата на специализацията на ОПЛ, на продължаващото медицинско обучение?
Специализацията по обща медицина се провежда по правила и норми, посочени в директивите на ЕС.
При практическото провеждане на специализацията съществуват изключително „тежки” проблеми от икономически и организационен характер.
Поради частния „статут” и частния характер на амбулаториите за ПМП „отсъствието” на ОПЛ е свързано със загуба на единствения професионален доход, което не се „компенсира” от държавата. Това оказва отрицателно въздействие на лекарите да специализират и увеличава продължителността на тяхната специализация.
В последните 1-2 години поради „управленска слабост” на Министерството на здравеопазването не може да се акредитират амбулатории за практическо обучение, което спира завършването на специализацията на стотици ОПЛ.
Определено значение има, че специализирането на ОМ в медицинските университети не е достатъчно ориентирано към реалните потребности на общата практика.
В момента продължаващото обучение на лекарите (вкл. ОПЛ) в страната на практика е „спряло” и не се провежда. Причината е, че БЛС не изпълнява това основно задължение.
Усилията на НСОПЛБ да запълва създадената „празнина” са похвални.
Как виждате перспективите за развитие на общата медицина у нас? Можете ли да посочите като еталон практиката в друга европейска страна?
По бързо развитие и подобряване на ПМП може да се постигне само ако тя стане действителен приоритет на държавното управление:
На практика това означава:
– Подобряване на финансирането от страна на НЗОК и на системите за заплащане на ОПЛ
– Нови правила и норми на дейност, с което по-добре да се използва потенциалът на ОПЛ и – значително да се повиши тяхната роля в започване и завършване на медицинската помощ при по-голяма част от болните
– Повишаване на „автономността” и оттам на ролята на професионалната организация на ОПЛ
– Създаване на „по-високи” стандарти и системи за осигуряване на контрол на качеството и др.
– Икономическо стимулиране на специализацията по ОМ и др.
Общоприет и идеален модел на системата за ПМП няма и това е причината за голямото разнообразие в европейските страни.
Все пак има страни, в които ПМП е по-качествена, по-ефективна и по-ефикасна и това е основание да ползваме техния опит – Швеция, Норвегия, Финландия, Холандия, Германия и др.
