Брой 2/2023
Д-р А. Галачева
СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“ – София
Коронавирусите са голяма група вируси, които причиняват заболявания при животни и хора. Те често циркулират сред камили, котки и прилепи и понякога могат да се развият и да заразят хората. При хората вирусите могат да причинят леки респираторни инфекции като обикновена настинка, но могат да доведат до сериозни заболявания като пневмония. Коронавирусите са кръстени на подобните на корони шипове на тяхната повърхност. Човешките коронавируси са идентифицирани за първи път в средата на 60-те години на миналия век. Те се наблюдават отблизо от служители на общественото здравеопазване. Повечето хора се заразяват с човешки щамове на коронавируси в някакъв момент от живота си. Тези заболявания обикновено продължават за кратко време и симптомите могат да включват: висока температура, кашлица, главоболие, хрема, възпалено гърло.
Коронавирусите са кръстени на подобните на корони шипове на тяхната повърхност. Има четири основни подгрупи коронавируси, известни като алфа, бета, гама и делта.
Човешките коронавируси са идентифицирани за първи път в средата на 60-те години на миналия век. Седемте коронавируса, които могат да заразят хората, са:
Често срещани човешки коронавируси:
229E (алфа коронавирус)
NL63 (алфа коронавирус)
OC43 (бета коронавирус)
HKU1 (бета коронавирус)
Други човешки коронавируси:
• MERS-CoV (бета коронавирусът, който причинява Близкоизточен респираторен синдром или MERS)
• SARS-CoV (бета коронавирусът, който причинява тежък остър респираторен синдром или SARS)
• SARS-CoV-2 (новият коронавирус, който причинява коронавирусна болест 2019 г. или COVID-19)
Хората по света обикновено се заразяват с човешки коронавируси 229E, NL63, OC43 и HKU1.
Четири от тях са ЧЕСТИ; по-малък риск и обикновено причиняват само леки респираторни заболявания при здрави възрастни хора. Те обаче допринасят за една трета от обикновените настинки и при по-висок риск от хора със слаба имунна система могат да причинят дълготрайни, животозастрашаващи заболявания.
Human coronavirus NL63 (HCoV-NL63)
Човешкият коронавирус NL63 (HCoV-NL63) е идентифициран в края на 2004 г. при 7-месечно дете с бронхиолит в Холандия. Заболяванията, които предизвиква, са леки до умерени инфекции на горните дихателни пътища, тежка инфекция на долните дихателни пътища (ДДП), круп и бронхиолит. Заболяват предимно малки деца, възрастни хора и имунокомпрометирани пациенти с остри респираторни заболявания. Според различни автори HCoV-NL63 е налице в приблизително 4.7% от често срещаните респираторни заболявания. Вирусът произхожда от заразени палмови циветки и прилепи.
Предположенията за неговото отклонение от щам HCoV-229E са за отпреди около 1000 години, т.е. той вероятно циркулира сред хората от векове.
Първите случаи на инфекция с HCoV-NL63 са открити при малки деца с тежки инфекции на долните дихателни пътища, приети в болници. Въпреки че клиничното представяне на вируса може да бъде тежко, той е открит и при леки случаи на респираторна инфекция. Коморбидността на HCoV-NL63 с други респираторни инфекции води до липса на специфичните симптоми за тази инфекция. При HCoV-NL63 най-честите симптоми са треска, ринит, болки в гърлото, дрезгав глас, кашлица, бронхит, бронхиолит, пневмония и круп (англ., в България – псевдокруп). Ранно проучване, изследващо деца с болести на долните дихателни пътища, установява, че HCoV-NL63 се среща по-често в амбулаторни болни, отколкото при хоспитализирани пациенти, което предполага, че става въпрос за вирус на обикновената настинка, подобен на HCoV-229E и HCoV-OC43, които обикновено причиняват по-леки симптоми. Въпреки това високата честота на круп е специфична за HCoV-NL63-инфекциите.
Смята се, че пътят на разпространение на HCoV-NL63 е чрез директно предаване от човек на човек в силно населени райони. Вирусът може да оцелее до седмица извън тялото във водни разтвори при стайна температура и три часа на сухи повърхности. Някои общности са по-податливи на HCoV-NL63. Това са деца под 5-годишна възраст, възрастни хора и имунокомпрометирани лица. Изглежда, че вирусът има сезонно разпространение, като в страните с умерен климат се среща най-често през зимните месеци. В страните с по-топъл и тропически климат вирусът няма предпочитания към определен сезон. Много проучвания съобщават за съвместната поява на HCoV-NL63 с други човешки коронавируси, грипния вирус A, респираторно-синтициалния вирус (RSV), параинфлуенца-вируса и човешкия метапневмовирус (hMPV).
Трудно е да се разграничат симптомите, причинени от HCoV-NL63-инфекция, и симптомите, причинени от други често срещани човешки вируси, което прави диагнозата и доказването сложни. Полимеразната верижна реакция чрез назофарингеален тампон е най-често използваният метод за откриване на вируса. Вирусното култивиране (използва се рядко) или изследването на кръвен серум за антитела също могат да се използват за потвърждение на инфекцията с HCoV-NL63.
Human coronavirus HKU1 (HCoV-HKU1)
Човешкият коронавирус HKU1 (HCoV-HKU1) произхожда от заразени мишки. При хората инфекцията води до заболяване на горните дихателни пътища със симптоми на обикновена настинка, но може да се усложни с пневмония и бронхиолит. За първи път коронавирусът HCoV-HKU1 е открит през м. януари 2005 г. при двама пациенти в Хонконг. Първият идентифициран случай е през м. януари 2005 г. при 71-годишен мъж, който е хоспитализиран с остър респираторен дистрес и рентгенографски потвърдена двустранна пневмония. През 2005 г. петият човешки коронавирус – HCoV-HKU1, беше открит чрез RT-PCR-скрининг със запазени коронавирусни образци на дихателни проби от възрастни пациенти с пневмония, които бяха отрицателни за вируса на тежкия остър респираторен синдром (SARS-CoV).
Филогенетичният анализ показва, че HCoV-HKU1 е най-тясно свързан с вируса на мишия хепатит (MHV) и се различава в това отношение от другите известни човешки бетакоронавируси, като например HCoV-OC43.
Честотата на инфекциите с HCoV-HKU1 е най-висока през зимата. Подобно на други човешки коронавируси, HCoV-HKU1-инфекции са съобщавани в целия свят. Към днешна дата HCoV-HKU1 се свързва с болести както на горните, така и на долните дихателни пътища при деца и възрастни.
Human coronavirus 229E (HCoV-229E)
Човешкият коронавирус 229Е (HCoV-229E) заразява хората и прилепите. Това е едноверижен РНК-вирус, който влиза в клетките на гостоприемника чрез свързване с рецепторите на мембранната аланиламинопептидаза (APN) или аминопептидаза N (AP-N). Аминопептидаза N се намира в тънкочревната и бъбречната микровиларна мембрана, а също и в други плазмени мембрани.
Наред с човешкия коронавирус OC43, той е един от вирусите, отговорни за обикновената настинка. Видът е представител на I група човешки коронавируси, а именно род Алфакоронавируси.
HCoV-229E се проявява с редица респираторни симптоми, вариращи от обикновена настинка до сериозни пневмонии и бронхиолити. Обикновено пневмонии и бронхиолити се наблюдават в случаи на коинфекция с други респираторни патогени с едно единствено доказано досега изключение. Въпреки че инфекцията само с HCoV-229E е почти изключително свързана с асимптоматична или лека болест, има един публикуван доклад за случай на HCoV-229E-инфекция, предизвикала остър респираторен дистрес синдром (ARDS) при иначе здрав пациент, който няма откриваема коинфекция с друг патоген. HCoV-229E също е сред коронавирусите, които най-често предизвикват коинфекции с други респираторни вируси, особено с човешкия респираторен синцитиален вирус (HRSV).
Human coronavirus OC43 (HCoV-OC43)
Човешкият коронавирус OC43 (HCoV-OC43) е от род Бетакоронавируси, който заразява хората и говедата. Инфектиращият коронавирус е едноверижен РНК-вирус, който навлиза в клетките на гостоприемника чрез свързване с рецептора на N-ацетил-9-О-ацетилнеураминовата киселина. Заедно с човешкия коронавирус HCoV-229E, той е един от вирусите, отговорни за обикновената настинка. Идентифицирани са 4 генотипа на вируса (от A до D).
И двата вируса (HCoV-229E и HCoV-OC43) могат да причинят освен леки, но също и тежки инфекции на долните дихателни пътища, включително пневмония при кърмачета, възрастни хора и имунокомпрометирани хора, както и при тези, подложени на химиотерапия, и болни от СПИН. Коронавирусите имат разпространение в световен мащаб и причиняват 10 – 15% от случаите на обикновена настинка. Инфекциите показват сезонност, като повечето случаи се проявяват през зимните месеци.
Известно е, че другите три (тези, причиняващи случаи на MERS, SARS и COVID-19) причиняват по-тежки заболявания като задух и дори смърт. Заболяването от COVID-19 е по-леко от SARS и MERS, но по-тежко от заболяването, причинено от четирите често срещани коронавируса.
Понякога коронавирусите, които заразяват животни, могат да еволюират и да разболеят хората и да се превърнат в нов човешки коронавирус. Три скорошни примера за това са 2019-nCoV, SARS-CoV и MERS-CoV.
Новият SARS-CoV-2 е най-тясно свързан с група SARS-CoV, открити при хора, прилепи, панголини и цибетки.
Въпреки че има много прилики между новия COVID-19 и вируса, причинил епидемията от SARS, има и разлики, произтичащи от промени в техните геноми. Това включва как се предават от един индивид на друг и различните симптоми на коронавирусите. Първите доклади сочат, че новият коронавирус е по-заразен от вируса, причинил SARS, но е по-малко вероятно да причини тежко заболяване.
Докладвани са допълнителни симптоми при COVID-19. Човешките коронавируси могат да причинят други по-сериозни заболявания като пневмония или бронхит. Това е по-често при хора със сърдечни и белодробни заболявания, такива с отслабена имунна система, бебета и възрастни хора.
COVID-19 и SARS си приличат по много по начин на протичане. Например и двете:
• са респираторни заболявания, причинени от коронавируси
• се предават чрез респираторни капчици, произведени, когато човек с вируса кашля или киха, или при контакт с предмети или повърхности, съдържащи вируса
• имат сходна стабилност във въздуха и върху различни повърхности
• може да доведе до потенциално сериозно заболяване, което понякога изисква кислород или механична вентилация
• може да има влошаване на симптомите на по-късен етап от заболяването
• имат сходни рискови групи, като възрастни хора и хора със съпътстващи здравословни проблеми.
Като цяло симптомите на COVID-19 и SARS са подобни, но има някои финни разлики: Чести симптоми: КОВИД-19 – висока температура; Кашлица; умора; задух; мускулни болки и болки; главоболие; диария; SARS – висока температура; Кашлица; неразположение; болки в тялото; главоболие; задух. По-рядко срещани симптоми: КОВИД-19 – хрема или запушен нос; възпалено гърло; гадене; втрисане; загуба на вкус; загуба на обоняние; САРС – диария; втрисане.
MERS-CoV (бета коронавирусът, който причинява Близкоизточен респираторен синдром или MERS)
Близкоизточният респираторен синдром (MERS) е вирусно респираторно заболяване, причинено от нов коронавирус (MERS-CoV), изолиран за първи път в Саудитска Арабия през 2012 г. Коронавирусите са голямо семейство вируси, които предизвикват заболявания, вариращи от обикновена настинка до тежък остър респираторен синдром (SARS). Типичните симптоми на MERS включват висока температура, кашлица и затруднено дишане. Към тези симптоми често може да се прибави и пневмония, но не е задължително. Възможни са и стомашно-чревни неразположения, включително диария. Вирусът предизвика по-тежко заболяване при по-възрастни хора, хора с отслабена имунна система, както и при хронично болни пациенти с карциноми, хронични белодробни заболявания и диабет. Приблизително 36% от пациентите с MERS умират.
Въпреки че повечето от случаите на MERS при хора са предавани от човек на човек, вероятно камилите са основен резервоар на MERS-CoV и източник на инфекцията при хората. Щамове на MERS-CoV, които са идентични с човешките, са били изолирани от камили в няколко страни – Египет, Оман, Катар и Саудитска Арабия. Точната роля на камилите при предаване на вируса и точният начин/и на предаване все още не са известни. Произходът на вируса не е напълно изяснен, но след направените анализи на различни вирусни геноми се смята, че произхожда от прилепи и е предаден на камили в далечното минало.
SARS-CoV (бета коронавирусът, който причинява тежък остър респираторен синдром или SARS)
SARS е друг вид коронавирус, който идва от Китай и се разпространява бързо чрез респираторни капчици. Въпреки че смъртността от SARS беше по-висока от COVID-19, COVID-19 вече отне повече животи. Проследяването на контактни – или наблюдението на хора в близък контакт с тези, които са се заразили – е наистина ефективно при SARS до голяма степен защото симптомите са тежки и следователно по-лесни за идентифициране и ограничаване. Основни симптоми: треска, респираторни симптоми, кашлица, неразположение. Първо откриване: ноември 2002 г. в китайската провинция Гуандун. Глобални случаи: 8 098 случая в 29 държави; 8 случая в САЩ. Глобално смъртни случаи: 774; 15% смъртност; няма смъртни случаи в САЩ. Доверен източник. Предаване: разпространява се чрез дихателни капчици и замърсени повърхности. Най-засегнатите групи: пациенти на 60 и повече години са имали 55% по-висока смъртност. Налично лечение: няма лечение или излекуване, но антивирусните лекарства и стероидите действат при някои хора. Налична ваксина: ваксината беше готова около времето когато пандемията вече приключваше. Край на пандемията: юли 2003 г.
SARS-CoV-2 (COVID-19)
Настоящата епидемия от COVID-19 причини около 10 000 случая в Китай само през първия месец от появата си (от края на декември 2019 г. – до края на януари 2020 г.). Впоследствие случаи са съобщени и от други държави, докато се превърна в световна пандемия в средата на 2020 г. COVID-19 Delta, e контагиозен и с висока смъртност, но е по-малко фатален от SARS-CoV (ТОРС). След появата на Omicron, се оказа, че е високо контагиозен, но с намалена вирулентност. Въпреки че двата вируса, както и грипните вируси, се предават от човек на човек и могат да причинят сходни симптоми, те са много различни и следователно се проявяват по различен начин. Вече е по-малко смъртоносен от първоначалните доклади, тъй като много хора с COVID-19 имат леки симптоми или са безсимптомни.
За да се намали възможността от разпространение на вирусните инфекции, включително и коронавирусните инфекции, е необходимо да се предприемат няколко стъпки, които да намалят риска от заболяване или от разпространение на болестта: отлична хигиена както лична – миене често на ръцете с гореща вода и сапун, така и редовно почистване и дезинфекция на мястото, на която седим; редовно проветряване на помещението, в което се намираме; почивка и избягване на пренапрежение; пиене на достатъчно вода, приемане на топли течности като чай и супа; избягване на тютюнопушенето и места, където се пуши; използване на овлажнител на въздуха или пречиствател; спазване на дистанция и не на последно място – доколкото е възможно – поддържане на спокойствие, което ще помогне на имунната ни система да работи оптимално.
Библиография:
1. Elizabeth Thottacherry, MD By Jill Seladi-Schulman, Ph.D., COVID-19 vs. SARS: How Do They Differ?; Medically reviewed by Updated on September 15, 2021; https://www.healthline.com/health/coronavirus-vs-sars;
2. WHO Naming the coronavirus disease (COVID-19) and the virus that causes it, 11.02.2020 https://www.who.int/emergencies/diseases/novel-coronavirus-2019/technical-guidance/naming-the-coronavirus-disease-(covid-2019)-and-the-virus-that-causes-it;
3. Elizabeth Thottacherry, MD — By Jill Seladi-Schulman, Ph.D, COVID-19 vs. SARS: How Do They Differ?, Updated on September 15, 2021 https://www.healthline.com/health/coronavirus-vs-sars; https://www.healthline.com/health-news/how-deadly-is-the-coronavirus-compared-to-past-outbreaks;
4. Elisabeth Mahase Coronavirus: covid-19 has killed more people than SARS and MERS combined, despite lower case fatality rate BMJ 2020; 368 doi: (Published 18 February 2020) https://doi.org/10.1136/bmj.m641https://www.bmj.com/content/368/bmj.m641;
5. Ali Pormohammad, Saied Ghorbani, Alireza Khatami, Rana Farzi, Behzad Baradaran, Diana L. Turner, Raymond J. Turner, Nathan C. Bahr, and Juan‐Pablo Idrovo, Comparison of confirmed COVID‐19 with SARS and MERS cases ‐ Clinical characteristics, laboratory findings, radiographic signs and outcomes: A systematic review and meta‐analysis, Rev Med Virol. 2020 Jul; 30(4): e2112. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7300470/;
6. Manas Pustake, Isha Tambolkar, Purushottam Giri, and Charmi Gandhi, SARS, MERS and CoVID-19: An overview and comparison of clinical, laboratory and radiological features, J Family Med Prim Care. 2022 Jan; 11(1): 10–17. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8930171/;
7. Коронавирусни инфекции, причинени от HCoV-229E, HCoV-OC43, HCoV-HKU1 и HCoV-NL63, https://www.hapche.bg/sastoyaniya-i-zabolyavaniya/koronavirusni-infektsii-prichineni-ot-hcov-229e-hcov-oc43-hcov-hku1-hcov-nl63
Адрес за кореспонденция:
Д-р А. Галчева
СБАЛ „Проф. Иван Митев“ – София
бул. Акад. Иван Гешов, 11
1612, София