Брой 1/2000
Мира Чендова
На чаша чай
Животът се променя динамично, а свободното движение на хората неминуемо води до промени в бита, дома и семейството. Така започва нашият разтовор с г-жа Ясуко Мацуи, съпруга на Н.Пр. г-н Акира Мацуи, посланик на Япония у нас. Какви са промените в японския дом като архитектура, обзавеждане, декорация и какво е запазено от народната традиция, защото и днес за нас японският дом е синоним на естетика, символика и много фантазия. Повечето японци не могат да си позволят да живеят в отделни къщи, а обитават апартаменти в многоетажни блокове, особено в големите градове. Архитектурата следва в различна степен световните тенденции. Но в японското жилище все още като материал се използва много дърво то придава топлина и уют. Подовете са обикновено дървени и незастлани. Дори в банята ваната може да е с най-модерна форма, но за предпочитане е да бъде от дърво.
Където дизайнът разрешава, се запазват плъзгащите се врати, облепени с хартия или синтетичен материал -шьоджи. А в жилището поне една от стаите е застлана с татами. Днешният японски дом е светъл и домакините предпочитат стените и мебелите да са в бяло, бежово или светложълто. Колкото и модерен да е той, в него обезателно има ниша „токонома“ малък олтар за почит към починалите. Декорациите в дома създават усещане за близост с природата. И за това често срещана украса са композициите от икебана, а също и миниатюрните дръвчета бонсай от всички традиционни японски изкуства едно от най-известните е икебана художественото подреждане на цветя, смята г-жа Мацуи. Излязло от традиционното си местоположение в дома токонома днес то заема новото си място в ежедневието на модерния свят в офиса и конферентната зала, в хотела и на градския площад.
Икебаната със своята изящна хармония от цбетове и форми символизира взаимовръзката с
триъгълника Небе-Земя-Човек. Г-жа Мацуи може да говори с часове за икебана. Нейно любимо занимание е не само подреждането, но и изнамирането и предварителната подготовка на растителния материал за нейните бъдещи композиции от цветя. Отварянето на Япония към света се е отразило и върху храните и храненето на японците. Сега в дневното меню битуват японска, китайска, американска, европейска кухня. В Дните на японската култура г-жа Мацуи лично представи елементи и ястия от традиционната японска кухня.
Спазва ли съвременната японка традициите или динамиката на днешния ден я насочва към no-друг начин на домакинство и готвене. Сегашната японка работи. Тя е заета и не винаги има време да спазва правилата на традиционната ни кухня. Затова пък е улеснена и винаги може да прибегне до закупуването на готови, замразени и консервирани храни или полуфабрикати. Всичко е на газ или електричество и се приготвя бързо. В употреба влиза западният образец съдове от порцелан и стъкло, но все още с типичните японски форми. Въпреки своята ангажираност японската домакиня се старае да приготвя ястия от различни национални кухни, независимо, че те изискват различни хранителни продукти и съдове за сервиране на храната.
Имало е увлечение към простотата и бързата за приготвяне американска храна. След време обаче лекарите установяват, че рязката промяна в бита, преминаването към европейски или американски тип храни и хранене водят до увеличаването на нехарактерни за Япония болести сърдечен инфаркт, атеросклероза, мозъчен инсулт, диабет, ракови заболявания. Преосмислянето ни връща към нашите основни храни и начини на хранене. Набляга се преди всичко на консумацията на ориз, риба, водорасли, зеленчуци, които набавят на организма необходимите хранителни вещества и се препоръчва да се намали количеството на месото и млечните продукти. До 19 век в Япония е било забранено да се яде „месо от четириноги“. Чак след 1870 г., когато страната се отваря към Европа, в храненето се включва месото. Но тогава японците рядко са знаели какво е рак или високо кръвно. Характерно за японската кухня е, че се приготвя бързо, а солта се прибавя в малки количества.
Това позволява на хранителните продукти да съхранят своя цвят, вкусови качества, свежест и аромат. В ежедневното си хранене повечето японци не пропускат ориза, рибата, морските продукти и традиционната японска супа „мисоширо“, чиято основа е „мисо“ соева паста. При поднасяне на традиционни японски ястия всичко е символика от съдовете до самото им подреждане. Разбира се, всяка страна си има своите специфики, празници и символи. В Япония, например, не се празнуват именни дни. Тук, в България много ми харесват такива празници като Цветница и Връбница. Те много напомнят на нашия празник на цъфналата сакура (вишна), известен като „ханами“. Очарователна традиция е и вашата Баба Марта с мартениците. Много харесвам българските икони и често ходя в Криптата „Александър Невски“, която е чудесно място за медитация.
