Брой 3/2024
Гл. ас. д-р Д. Транчева д.м.
Факултет „Обществено здраве и здравни грижи“, РУ „Ангел Кънчев“ – Русе
Клинична лаборатория, УМБАЛ „Канев“ – Русе
ВЪВЕДЕНИЕ
Почти всеки десети по света е със захарен диабет тип 2. Ако тази тенденция продължи, според различни проучвания се счита, че до 2030 г около 500 млн. души ще се разболеят от диабет. Това социалнозначимо заболяване е глобален проблем, който засяга и нашата страна, стоварва огромна тежест върху заболелите и техните семейства. Тези пациенти са изложени на риск от възникване на различни усложнения, които нарушават качеството им на живот и водят до инвалидизация. В световен мащаб захарният диабет тип 2 е сред първите десет причини за смъртност, засяга в значителна степен живота на болните, особено ако имат и други съпътстващи заболявания (3). Превенцията и своевременното диагностициране на това заболяване предотвратяват или забавят усложненията (микро- и макроангиопатии, невропатии, нефропатии), подобряват качеството на живот на пациентите и предотвратяват вероятността от преждевременна смърт (1).
По данни от научната литература се счита, че тенденцията към увеличаване на заболелите от диабет тип 2 има връзка със затлъстяването – проблем от световна величина. Хранителният статус на тези пациенти е свързан с повече излишества, отколкото с недостиг на хранителни вещества. В последно време в диагностично-лечебния план на тези пациенти влиза изследването на различни витамини и минерали. След проучване на научни публикации се стига до извода, че важна роля в диагностицирането и проследяването на пациенти със захарен диабет тип 2 се отрежда на изследване и поддържане на достатъчни нива на мастноразтворимия витамин Д, който има изключително важно значение в патогенезата, контрола и протичането на диабет тип 2 (2).
ИЗЛОЖЕНИЕ
Витамин Д и захарен диабет тип 2
Витамин Д е мастноразтворим витамин, чието определяне е от изключително значение, поради все по-широкото разпространение на дефицит сред общата популация. Според различни публикации и проучвания в световен мащаб все повече се обсъжда неговата роля като имуномодулатор и участието му в патогенезата на различни автоимунни заболявания, както и значението му в протичането на различни ендокринни заболявания, какъвто е диабет тип 2. Витамин Д съществува в две основни форми: Д2-ергокалциферол, който се установява в растенията и Д3- холекалциферол, който се получава от въздействието на ултравиолетовите лъчи върху 7-дихидрохолестерола. Витамин Д3 се синтезира в кожата или постъпва в организма чрез храни от животински произход.
Холекалциферолът претърпява трансформация в черния дроб до 25-хидрокси-холекалциферол, а след това се превръща в бъбрека в активната си форма-1,25-дихидрокси-холекалциферол. Витамин Д е наричан още витамин-хормон, чиито нива зависят от калциево-фосфорната обмяна и паратхормона, който се отделя от паращитовидните жлези. Рецептори в клетката за витамин Д се откриват в кости, ЦНС, ендокринни жлези, мускули, сърце и кръвоносна система, дебело черво, гърда, репродуктивни органи и други структури. Той участва в регулацията на различни гени, включително и на тези, които вземат участие в продукцията на инсулин. Този витамин играе изключителна роля в костната обмяна, в репродуктивните функции, предпазва от токсикози на бременността. В последните години много задълбочено се проучва неговото значение за протичане на заболяването захарен диабет тип 2 (6).
При възрастни дефицитът му е свързан с особено повишен риск от развитието на метаболитен синдром и диабет. Установена е връзка между затлъстяване и ниски нива на витамин Д. Все още не е достатъчно проучена каква точно е връзката между хора с наднормено тегло и недостига на този мастноразтворим витамин. Предполага се, че витамин Д се натрупва в мастната тъкан на хората с наднормено тегло, което води до намаляване на неговата бионаличност. Дефицитът му обаче не е еднакъв при всички със затлъстяване и метаболитен синдром. Според различни проучвания е установено, че метаболитно здравите със затлъстяване имат относително по-високи нива на витамин Д в сравнение с тези със затлъстяване и други съпътстващи метаболитни нарушения – инсулинова резистентност, повишени маркери на възпаление и завишени чернодробни показатели (8).
Според други данни от научната литература съществуват и пациенти с нормално телесно тегло, но с високо процентно съдържание на мастна телесна маса – метаболитно затлъстели с нормално телесно тегло. Тези индивиди също имат по-ниски нива на витамин Д, тъй като при тях се установява повишена честота на висцерално затлъстяване. Ниското ниво на витамин Д намалява чувствителността на инсулиновите рецептори към инсулин и повишаване на плазмената глюкоза. Недостигът на витамин Д в човешкия организъм води до недобър контрол на артериалната хипертония и повишен риск от остър коронарен синдром и инсулти (4). Суплиментирането с витамин Д при хора с диабет тип 2 и достигането на задоволителни нива повлиява контрола на диабета, както и синтеза на рецептори за инсулин и така това води до намаляване на инсулиновата резистентност. Освен това според различни данни от научната литература витамин Д подпомага секрецията на инсулин от бета-клетките на панкреаса чрез тяхното директно стимулиране и чрез повишаване концентрацията на вътреклетъчния калций през калциевите канали (7).
Нормалните нива на витамин Д са от изключително значение и за правилното функциониране на имунната система, която е дисбалансирана при болни с диабет тип 2. Установено е, че витамин Д предпазва бета-клетките на панкреаса от цитокин-медиирана имунна реакция и от последващ деструктивен процес. Освен това той повлиява експресията на рецепторите за инсулин като повишава активността на един специфичен рецептор, свързан с регулацията на обмяната на мастните киселини в мускулатурата и мастната тъкан (9).
Според научни литературни източници особено висок е рискът от дефицит на витамин Д при хора със захарен диабет тип 2 в старческа възраст. Проучванията са правени за Европа. Това е свързано с неадекватно суплементиране, с недостатъчно добър прием на храни, съдържащи този витамин, с недостатъчно излагане на слънце, свързани с възрастта промени в абсорбцията, синтеза и метаболизма на витамина. Дефицитът на витамин Д при хора в напреднала възраст е свързан не само с повишен риск от развитие на диабет тип 2, но и с повишена честота на сърдечносъдовите инциденти, автоимунни и невродегенеративни заболявания. Все още се извършват проучвания относно дневната доза за суплементация с този витамин при възрастните хора, така че да бъдат достигнати задоволителни протективни нива (5).
Материали и методи
Изследването включва проучване на различни литературни източници, материали, извършени клинико-лабораторни изследвания за нива на витамин Д в отделение Клинична лаборатория на УМБАЛ „Канев“-Русе, обхващащи различни възрастови групи от пациенти със захарен диабет тип 2. Тази тенденция може да се проследи на следващата фигура 1 – сравнителен анализ на нивата на мастноразтворимия витамин Д при здрави хора и такива със захарен диабет тип 2 в различни възрастови групи, като чрез това проучване се потвърждава ролята на витамин Д в патогенезата на захарния диабет и значението на неговите нива за контрол на това заболяване и превенция на усложненията на болестта.
Изводи
От направеното проучване може да се обобщи, че болните с диабет 2 имат значително по-ниски нива на вит. Д в сравнение със здравите индивиди. Рискът от развитие на сериозен дефицит на този витамин е при диабетици с напредване на възрастта, особено в групата над 60 г. Освен основното заболяване, с напредване на годините допълнителна роля играе и недостатъчното излагане на слънце, както и свързани с възрастта изменения в абсорбцията и метаболизма на витамина. На базата на направения обзор, предоставени материали и клинико-лабораторни изследвания се доказва, че витамин Д придобива все по-голямо значение като важна част от превенцията и лечението на диабет тип 2 и свързаните с него здравни рискове. Той е изключително важен за подобряване на инсулиновата резистентност, за секреторната функция на панкреаса, за имунната система. Ниското ниво на витамин Д при диабетици с втори тип диабет е свързано с по-лош контрол на плазмената глюкоза и с по-висока честота на усложненията, свързани с основното заболяване.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Захарният диабет е социалнозначимо заболяване, което е реална заплаха за населението в световен мащаб. В тази връзка микронутриентите придобиват все по-важно значение за превенция и лечение на диабета и свързаните с него усложнения. Мастноразтворимите витамини, какъвто е и витамин Д изпълняват различни важни функции в подкрепа на метаболизма и при здрави, и при болни от диабет. Нелекуваният захарен диабет тип 2 и свързаният с него метаболитен синдром водят до настъпване на оксидативен стрес в човешкия организъм и възникване на хронични възпалителни промени, които допринасят за някои от късните усложнения на диабета -ретинопатия, нефропатия, различни ангиопатии. В тази връзка е важно при пациенти с втори тип диабет да се поддържат достатъчни нива на витамин Д, да бъде включено балансирано, разнообразно хранене, допълнителна суплементация със съответния витамин в подходяща форма и доза. Необходимо е да се знае, че усвояването на витамин Д изключително зависи от оптимални нива на витамин К, затова когато се приема витамин Д като хранителна добавка е важно той да е в комбинация с витамин К. Последни проучвания показват, че витамин Д в комбинация с витамин К предотвратява образуването и натрупването на калцификати в коронарните артерии, и предотвратява сърдечносъдови заболявания (2).
БИБЛИОГРАФИЯ
1. БДЕ. Епидемиология на ендокринните заболявания в България,2006-2012 г. (2016). Парадигма, София.
2. Енев, И., Найденова, Д. (2023). „Роля на мастноразтворимите витамини в протичането и контрола на захарния диабет тип 2“. Сп. „Наука. Ендокринология“ 3 (78), ISSN 1313-0897, ISSN 2815-326X, стр.103-111.
3. Костадинов, Н., Тотомирова, Ц. (2022). „Фактори, повлияващи качеството на живот на пациенти със захарен диабет тип 2“. Сп. „Medical magazine“105/10.2022, ISSN:1314-9709, стр. 52-56.
4. Maestro, B., Molero, S. et. al. (2002). „Transcriptional activation of the human insulin receptor gene by 1,25 dihydroxyvitamin D (3)“. Cell Biochem funct. 20 (3) :227-232. doi:10.1002/cbf 951.
5. Mathieu, C., Gysemans, C., Giulietti, A., Bouillon, R. (2005). „Vitamin D end diabetes“. Diabetologia. 48 (7):1247-1257. doi: 10.1007/s00125-005-1802.7.
6. Mitri, J., Muraru, MD., Pittas, AG. (2011). „Vitamin D and type 2 diabetes: a systematic review“. Eur J Clin Nutr:65 (9):1005-1015. doi: 10.1038/ejcn.2011.118.
7. Mitri, J., Pittas, AG. (2014). „Vitamin D and diabetes“. Endocrinol. Metab. Clin. North Am: 43 (1): 205-232. doi: 10. 1016/j. ecl2013.09.010.
8. Wang, X., Chang, X., et. al. (2016). „Metabolicaly Obese Individuals of Normal Weight have a High Risk of 25-hydroxyvitamin D deficiency“. Am J Med Sci: 360-367. doi: 10. 1016/ j. amims.2016.06.017.
9. Wolden-Kirk, H., Rondas, D. et. al. (2014). „Discovery of molecular pathways mediating 1,25- dihydroxyvitamin D3 protection against cytokine-induced inflammation and damage of human and male mouse islets of langerhans“. Endocrinology. Mar: 155 (3): 736-47
Ключови думи: Захарен диабет тип 2, Витамин Д, Суплементиране, Гликемичен контрол, Превенция.
Адрес за кореспонденция:
Гл. ас. д-р Деница Транчева, д.м.
УМБАЛ „Канев“ – Русе, Кл. Лаборатория,
ул. „Независимост“, 2
Русенски университет „Ангел Кънчев“,
Факултет „Обществено здраве и здравни грижи“,
ул. „Студентска“, 8
7017, Русе
e-mail: detiza3@abv.bg
1612, София
