Брой 4/2001
Д-р А. Кацаров
Продължение от брой 3/2001
При обстойното разглеждане на увредените анатомични зони на остро пострадалия пациент се спазва следната последователност:
- Глава контузии, наранявания, екскориации; изследване на краниалните нерви; кръв във външното ухо или кървене от ушния канал (налага се отоскопия); кървене от носа (ринорагия) задължително се прави ото-рино-ларингологичен преглед; движение на очите, зенична реакция; изследване за фрактури в областта на черепа.
- Гръден кош оглед, перкусия, палпация и аускултация. Има се предвид, че предходни операции в тази област могат да променят сътветните находки.
- Коремна област тук трябва да се включи и изследването на гърба и глутеалната област.
- Гръбначен стълб палпация на всички отдели на гръбначния стълб, като се започва от шийния. Трябва да се извършва внимателно, защото се предполага, че са възможни фрактури на прешлени.
- Таз – за бърза оценка на тазови увреждания се използват два основни прийома: натиск с длан или юмрук върху симфизата; натиск с ръце в областта на двете „крила“ и опит за раздалечаването им. При липса на болка след извършването на тези два прийома, се счита, че наличието на фрактура е малко вероятно. Най-голямо диагностично значение има рентгенографското изследване на таза в предно-задна проекция. При съмнение за тазови убреди се налага и изследване на пикочния мехур и ректума.
- Крайници прави се бърза преценка на костно-мускулния, нервния (вкл. нервно-вегетативния), съдовия и кожния статус на съответния крайник. Наличието на кожна рана в областта на фрактура налага третиране на нараняването като при открита фрактура, докато не се докаже противното. Оценката на евентуална фрактура се базира на следните признаци: исхемични були, загуба на нормално движение или функция на крайника, патологична подвижност в мястото на увредата, крепитации, болка при натоварване. Най-показателни са резултатите от рентгенографиите, направени в съответни проекции. Като допълнително изследване при костни травми можем да споменем и ангиографията, в резултат на която се отхвърля или потвърждава предположението за съпътстваща артериална увреда.
След завършване на спешните животоспасяващи действия се преминава към втория цикъл третиране на пациентите. Приоритет имат гръдните, сърдечните и нараняванията на големи кръвоносни съдове. Следват вътрекоремните наранявания, особено при засягане на коремни органи. На трето място са мозъчните травми, като например епидурални и субдурални хематоми. Следват откритите фрактури и големите наранявания на меки тъкани поради вероятност от инфектиране, и чак след това се нареждат закруитите фрактури. Накрая се третират другите рани на меки тъкани особено в областта на лицето.
Общопрактикуващите лекари трябва да помнят, че от навременното и правилно осъществяване на бързи и ефективни спешни мерки при остро пострадалите пациенти, зависи успешното провеждане на бъдещото им дефинитивно лечение.
