Брой 6/2008
Доц. д-р Д. Попова, д.м.
Зав. клиника по терапия, метаболитни заболявания и диететика
УМБАЛ „Царица Йоанна ИСУЛ“, София
През последните години нарастват рязко нарушенията в хранителното поведение анорексия и булимия нервоза, особено сред младите момичета на възраст от 12 до 18 години, провокирани предимно от модните увлечения по слабите фигури на манекените. Тези нарушения пораждат болестна тревога за формата и теглото на тялото и водят до сериозни рискове за здравето.За съжаление, анорексията и булимията се превръщат в болести на съвременното „модерно общество”.
Статистическите данни сочат, че от 0,5 до 1 % от женското население страдат от анорексия, като повече от 10% от постъпилите на лечение тежки случаи завършват със смъртен изход. В България общо 150000 момичета имат анорексия и булимия. Анорексия нервоза най-често засяга момичетата през или скоро след пубертета, но може да възникне и в по-ранна или в по-късна възраст. Тя засяга също така и момчетата.
Счита се, че тези нарушения са психогенни хранителни разстройства, като предразполагащите, провокиращите и поддържащите болестта фактори са различни. важна роля могат да играят наследствено-семейно предразположение, индивидуални особености на обмяната и регулацията на апетита, придружаващи психо-емоционални разстройства, отреагиране на стресогенни ситуации и състояния на страх, нарушени вътрешно семейни отношения, преживяни инциденти на насилие.
Клиничните прояви при анорексия нервоза са соматични и психични. Задължителните соматични симптоми са изразената загуба на телесна маса 25-40% и аменорея, а незадължителните хипотония, обстипацио, суха, лющеща се кожа, лануго, разреждане на косата, брадикардия, увеличена паротидна жлеза.
Анорексията се характеризира с поднормено тегло (най-малко с 15% по-ниско от долната граница на нормалното тегло за съответните ръст и възраст), което се самопредизвиква с умишлено ограничаване на храненето или гладуване, прием на диуретични или лаксативни лекарства, самопредизвикано повръщане, прекомерни физически упражнения. Налице е силен постоянен страх от наддаване на тегло и неосъзнаване на необходимостта от приемане на храна. Пациентите полагат усилия за преодоляване усещането на глад, ежедневно изчисляват приеманите хранителни калории и спазват различни хипоенергийни режими. Повечето болни нямат реална представа за патологичното си поведение и са удовлетворени от отслабването. в тях липсва критично отношение към настъпилите неестетични промени. Развива се фрапираща тежка кахексия и подкожната мастна тъкан е силно редуцирана. Заболяването е класифицирано като психиатрично и диагнозата се поставя въз основа на горепосочените критерии.
В резултат на недохранването се развиват хранителни дефицити, анемия, хормонални нарушения, които могат да доведат до спиране на менструацията и безплодие. Тъй като липсва спонтанна менструация, такава се получава само след прием на хормонална терапия. Анорексията може да причини нарушения и забавяне на растежа и развитието през пубертета, остеопороза, мускулна слабост и редуциране на мускулна маса, инактивитетна хипертрофия на слюнчените жлези, хипопротеинемични отоци, трофични кожни промени, увреждания на сърцето, бъбреците, черния дроб. Стомашното изпразване се забавя, а отпускането на червата може да доведе до паралитично запушване. Установяват се хипотония, брадикардия и сърдечни ритъмни нарушения. Прогресивно се развива апатия, намален интерес към социални контакти, депресия, атрофия на мозъчната кора. При липса на лечение може да се стигне дори до смърт на болния.
Булимия нервоза се характеризира с честа консумация на големи количества храна, последвана от самопредизвикано повръщане, прием на лаксативни и диуретични средства. Силният неконтролиран глад често е реакция от хронично полугладуване.
Булимията засяга предимно жени между 16 и 40 години и най-често се причинява от депресия. Счита се, че от 1 до 3 % от младите жени и от 0,1 до 0,3 % от мъжете страдат от булимия. в потенциално рискови групи се намира до 20 % наличие на булимични симптоми. Предполага се, че под влияние на стрес в податливи личности се губи контролът върху хранителния прием, развиват се пристъпи от преяждане с последващо развитие на чувство за вина и депресия с фобия от напълняване. Наднормено тегло или затлъстяване в миналото, особено в детска възраст, могат да създадат доминанта за специален „свръхконтрол” върху теглото.
Клиничните прояви на булимия нервоза включват повтарящи се епизоди на хранително преяждане с прием на храна през по-малко от 2 часа при липса на контрол върху приема и количеството на храната. Преяждането се асоциupa с повтарящо се компенсаторно поведение за предпазване от чрез самоповръщане, прием на лаксативи и диуретици, гладуване или ексцесив ни упражнения. Тези поведенчески отклонения се повтарят поне два пъти седмично за период от 3 месеца. Самоконтролът е повлияй прекомерно от телесния вид и тегло.
Булимията може да доведе до свръхтегло, но поради прилагане на различни начини за изхвърляне на поетата храна обикновено теглото не се променя забележимо. Приемането на големи количества храна, което се редува с продължително гладуване и повръщане с времето води до сериозни здравии увреждания, подобии на тези при анорексията. При булимия също се наблюдават менструални нарушения, хипокалиемия (в около 10 % от случайте) във връзка с честия прием на диуретици, остра стомашна дилатация и понякога руптура, обстипация, хипертрофия на паротидната жлеза, пародонтоза и кариес, поради повишен прием на захари, езофагеални руптури, аспирационна пневмония.
В резултат на все по-засилващото се внимание по отношение на здравословното хранене се появи ново нарушение в хранителното поведение орторексия нервоза. Докато анорексията и булимията са насочени към количеството на консумираната храна, орторексията е обсебване от качеството на приеманите храни. Засегнатите от това хранително нарушение се фиксират в здравословността на храната и прекалено озраничават асортимента на храните, които консумират. Налице е страх от съдържащи се бредни за здравето вещества в храната като сол, захар, мазнини, консерванти, оцветители, замърсители и др. Такива индивиди с часове мислят за храненето си и за планирането на здравословното си меню.Те се чувстват виновни, ако нарушат здравословните си принципи на хранене и най-често изпадат в социална изолация.
Терапията на хранителните нарушения е трудна и недостатъчно ефективна. Обикновено индивидите с тези нарушения нямат съзнание за болест и/или прикриват своите отклонения и се озовават в болница твърде късно при животозастрашаващо състояние.Често има и неразбиране от страна на близките. Поради това пациентите се отдалечават от правилните медицински и психиатрични грижи. Лечението включва психотерапия (индивидуална, групова и фамилна) и поведенческа терапия, която трябва да се реализира от клиничен психолог. Това е водещ терапевтичен метод, който има за цел да възстанови правилната самоидентичност, самоувереност и самоконтрол. Често е необходима консултация с психиатър. в практиката се прилагат антидепресанти, които са по-успешни при булимия, а така също и медикаменти, модифициращи различни невротрансмитери в норадренергичната, серотонинова и опиоидна системи. Лечението с лекарства засега не е водещо.
Основен е интердисциплинарният терапевтичен подход за възстановяване на теглото и правилното хранително поведение с корекция на наличните дефицити. В света съществуват и специализирани центрове за лечение на хранителни разстройства.
При изразена малнутриция се прилага индивидуален хиперенергиен диетичен режим, суплементиран с ензими, витамини, минерали и пробиотици, в съчетание с диетообучение. При необходимост се включват курсове на частично парентерално хранене в клинични условия. След периода на анорексия трябва да се включат стъпка по стъпка, чрез постепенно захранване пълноценни и лесноусвоими продукти. Диетичният режим се изгражда от естествени млечни храни, нетлъсто птиче месо и риба, пресни плодове и зеленчуци,захари, достатъчен прием на течности. всеки случай е строго индивидуален и се нуждае от точна лекарска преценка на наличните нарушения в психичното и соматично състояние. Полезни също са кинезитерапията и подходяща физиотерапия. в повечето напреднали случаи заболяването е хронично и не може напълно да се излекува. Поради това, изключително важно е да се профилактират хранителните нарушения.
Още от най-ранна детска възраст трябва да се възпитат навици за правилно хранене и да се научат препоръките за здравословно хранене. Затова най-важна е ролята на семейната среда, заедно с помощта на детската градина, училището и семейния лекар. Така от ранна възраст ще се знаят и ще се спазват препоръките за балансирано и разнообразно хранене. При възникване на здравен проблем и/или нарушения в храненето, винаги ще е нужна консултацията с лекар-специалист, диетолог, ендокринолог, психотерапевт. Танцьори, apmuemu, enopmuemu, балерини, манекени, работещи в развлекателния бизнес, са най-застрашени,защото трябва да поддържат специфично тегло и да след ват строги хранителни ограничения.
Голяма част от родителите днес нямат достатъчно време за диалог и пълноценна комуникация с децата си. все пак те би трябвало да забележат нарастващия страх на децата си от напълнябане, стремежа за диетни ограничения, избягването на храната, употребата на очистителни и диуретични средства, безпокойството, тревогата, предизвикване на повръщане на погълнатата храна. Необходимо е в такива случаи родителите да намерят време за спокоен разговор, за да се потърсят и отстранят причините за тревога и стрес, с помощта на приятели и близки, а при нужда и след консултация със специалисти.
Здравият човек се храни здравословно, а не диетично или разделно, има добра физическа активност за поддържане на здравето си и за собствено удоволствие, има добро самочувствие, обича тялото си такова, каквото е и притежава стабилни, самостоятелно изградени естетически и морални ценности.
