Хранене на кърмачето и малкото дете

Брой 6/2007

Доц. Мариана Маринова,
Университетска детсна болница, МУ София

Храненето е от изключително важно значение за доброто физическо и нервно-психическо раз­витие. Храната трябва не само да задоволява напълно нуждите на организма, но и да бъде съобразена с възрастовите особености.
Колкото по-малко е детето, толкова повече грижи и внимание са необходими за рационалния подбор на храната.Тя трябва да осигурява достатъчно градивен материал за бързо растящия организъм и достатъч­но енергия за правилното му функциониране. Балансът между нуждите на организма и приетите хранителни вещества се нарушава много по-лесно при детето, отколкото при възрастния човек. Затова в детската възраст се наблюдават много по-често храносмилателни разстройства и болести, свързани с хранене­то малнутриция, хиповитаминози, анемии, наднормено тегло и затлъстяване.
Недоимъчното хранене, особено през първите месеци след раждането, води до смущения както във физическото, така и в нервно-психическото развитие. Доказана е връзката между тежкото недохранване и забавянето в интелектуалното развитие, както и някои особености в поведението в по-късна възраст.

През последните десетилетия в развитите страни се наблюдава обратното явление приемане на голямо количество храна и свързаните с него наднормено тегло и затлъстяване. Децата с наднормено тегло боледуват по-често и по-тежко. Голяма част от тях запазват и дори задълбочават затлъстяването си в зряла възраст. Настъпващите нарушения в обмяната на веществата са рисков фактор за развитието на редица заболявания високо кръвно налягане, захарен диабет, инфаркт, атеросклероза и др. в по-късна възраст.

Кърмаческата възраст се характеризира с изключително интензивен растеж на едногодишна възраст децата утрояват теглото си при раждането.
Това се осъществява за сметка на по-висок внос на енергия и хранителни вещества на килограм тегло 6 сравнение с по-големите деца и възрастните.

Новороденото дете от биологична гледна точка е част от организма на майката. Раждането само променя естеството на връзката тя се осъществява чрез майчиното мляко.

При избора на хранителен режим в периода на ноо­роденото се вземат предвид анатомофизиологичните му особености. По бреме на вътреутровното развитие фетусът получава енергия и хранителни вещества от майката чрез плацентата. След раждането едновремен­но с адаптацията към извънутробния начин на живот, новороденото трябва да приема необходимите храни­телни вещества. Оптимален за първия месец след раж­дането е хранителен режим със 7-кратно хранене през три часа, тъй като това съответства както на времето, необходимо за храносмилането, така и на физиологичния обем на стомаха.
През 60-те години на XX век в повечето страни на Западна Европа се препоръчваше 5-кратно хранене в неонаталния период и 4-кратно след едномесечна възраст. Този хранителен режим бе една от основните причини за рязко нарастване на броя на изкуствено хранените деца още от първите месеци след раждането. Доказана е корелационна зависимост между броят на кърменията, нивото на пролактина и количеството на кърмата. В педиатричната практика се препоръчва храненето ad libitum хранителният режим и вида на храната се опре­делят 6 зависимост от възрастта, а на детето се предоставя само да регулира количеството. Тази схема е оптимална при кърмене, но при изкуствено хранене крие риск от приемане на по-голямо от необходимото коли­чество храна, поради по-късно настъпване на умора.

Безспорно, най-добрата храна за кърмачето е майчината кърма. Благодарение на ниското съдържание на белтъци и минерални вещества 6 нея, не се натоварват излишно бъбреците и обмяната на веществата. Налице е и значима качествена разлика 6 състава на белтъците и мазнините между женското и кравето мляко. Естествено хранените деца боледуват по-рядко и по-леко, което се дължи на съдържанието на противоинфекциозни фактори в майчиното мляко: секреторен IgA , лизозим, лактоферин, лактопероксидаза, бифидогенни фактори, клетъчни елементи, специфични белтъци, свързващи филиевата киселина и витамин в12, дълговерижни полининаситени мастни киселини и др.

Програмата на УНИЦЕф и СЗО за подкрепа и насърчаване на кърменето, основана на 10 съвета, е дове­ла до значимо увеличаване на кърмените деца във всички страни, в които се прилага. Една от най-важните препоръки в тази програма е започване на кърменето 30 минути след раждането.

в началото на XX век заболеваемостта и смъртността сред изкуствено хранените деца е много голяма. След създаването и масовото използване на адаптирани млека изкуственото хранене намира своето сполучливо решение. в процеса на адаптиране на кравето мляко неговите различия с женското мляко се намаляват и се осигурява необходимата бактериална и химическа чис­тота. в резултат на това разликата в развитието и здравното състояние между изкуствено и естест­вено хранените деца намалява.

Майчиното мляко остава недостижим еталон при производството на адаптирани млека.
СЗО и фАО поставят следните общи изисквания към адаптираните млека:
♦ да са химически и бактериално чисти
♦ да не съдържат ароматизанти, сгъстители и други нехарактерни за млякото съставки
♦ по общия си химически състав да са максимално близ­ки до майчината кърма
♦ суровините за производството им да произхождат от екологично чисти райони (изискване, което ще придобива все по-голямо значение)
♦ въглехидратите да са представени главно от лак­тоза

Конкуренцията между фирмите, производители на адаптирани млека, също допринесе за провеждането на проучвания върху състава и предимствата на майчина­та кърма, на възможностите за оптимизиране състава на адаптираните млека и бързото внедряване на резултатите в производството.
Обогатяването на адаптираните млека с биологично активни вещества, извън задължителните, определени от Codex alimentarius, може да бъде преценено като предимство само, ако те се съдържат в майчиното мляко в съответни количества (желязо, бета-каротин, нуклеотиди, пребиотици и др.).
За децата на изкуствено хранене с алергия към белтъците на кравето мляко, непоносимост към лактоза и хабитуално повръщане са разработени диетични мле­ка, към които изискванията са различни и строго специ­фични.

Производството на готови детски храни на зеленчукова, месозеленчукова и плодова основа, също има зна­чим принос в подобряване храненето на кърмачето. Готовите детски храни имат редица предимства пред домашно приготвените (точно определен състав, изпол­зване само на най-висококачествени суровини, подхо­дяща технология, разнообразно хранене независимо от сезона) и дават възможност за захранване преди навършване на 6-месечна възраст.
Риск за здравето на кърмачето представлява и необосновано ранното захранване с немлечни храни широко дискутиран въпрос от педиатрите през последното десетилетие. За ранно захранване се приема включване на по-гъсти храни (пюрета, каши) преди дете­то да навърши 13 седмици.У нас никога не са препоръчвани такива срокове за захранване.

Късното захранване също крие определени рискове. Препоръчва се децата да бъдат захранени не по-късно от 4-5-месечна възраст. След тази възраст млякото не може да задоволи дори нуждите от енергия, тъй като не бива да се надвишава физиологичният обем на сто­маха. Късното захранване е една от основните причини за удължаване на транзиторното време. Категоричен е отговорът на въпроса, че следва да се използва опти­мален хранителен режим, за да не се налага прилагане на медикаменти. Не бива да се забравя фактът, че най-честото хранително недоимъчно състояние е дефицитът на желязо. в оптималния вариант, когато детето е родено доносено и майката няма анемия, запасите от желязо на кърмачето са достатъчни за не повече от 4-5-месечна възраст. След това детето е зависимо от вноса на желязо с храната. Отдавна е доказано, че най-добре се усвоява желязото от месото. Най-добрата про­филактика на желязодефицитните състояния е своевременното въвеждане на месозеленчукови пюрета и използването на подходящи за възрастта, обогатени с желя­зо плодови и зеленчукови храни.

На основание на гореизложеното се препоръчват следните срокове за захранване:
♦ зеленчуково пюре на 4-месечна възраст
♦ млечно-плодов кисел (инстантна каша или плодовомлечно пюре) в края на петия месец
♦ месозеленчуково пюре на 5 навършени месеца
♦ попара със сирене на 6 месеца
♦ 30 мл бульон или супа преди зеленчуковото пюре след навършване на 7 месеца.
♦ преходна храна между 10-12 месечна възраст

През първата година се въвеждат в менюто и две добавки твърдо сварен жълтък от яйце към зеленчуко­вото пюре (след 5-ия месец) и плодов или зеленчуков сок (от 2-ия 3-ия месеци).

Хранене на детето от 1 до 3-годишна възраст

След навършване на едногодишна възраст 6 организма на детето настъпват редица промени, които налагат промяна в храненето. Детето има 6-в зъба, физиологичният обем на стомаха е по-голям, нарастват възможностите на храносмилателната, отделителната сис­тема и обмяната на веществата. Едновременно с това нарастват и нуждите на организма. Още в края на първата година постепенно кърмаческата храна се замества с т.нар. „преходна храна“. Хранителният режим се променя на 4-кратно хранене през 4 часа. Този режим се препоръчва въз основа на голям брой научни изследвания. Той има предимство пред 5-кратното хранене. Четиричасовите интервали между храненията осигуряват пълно изпразване на стомаха, което е важна предпоставка за правилното храносмилане и добрия апетит. За разлика от начина на хранене при по-големите деца и възрастните, тук храната се разпределя равномерно no обем между отделните приеми.Тоба се налага поради по-малкия обем на стомаха.Количеството храна не бива да надхвърля физиологичния обем на стомаха, който за децата от 1 до 11/г години е 300-350 мл, а от Vk до 3 години е 350-400 мл. Освен по обем храната трябва да се разпределя равномерно и по състав. Т.е. при вся­ко хранене детето трябва да приема животински белтъци, витамини и т.н.

След 11/г-годишна възраст детето вече има кътници, може да дъвче по-добре и преходната храна се замества с обща храна. Това се още не е храната на възрастните.Разликата с преходната храна се състои в размера на отделните частички и в консистенцията.

И през този възрастов период млякото остава основна храна, въпреки че количеството му след края на първата година намалява. То се включва ежедневно в меню­то на детето в количество от 400-450 г. Млечните произведения се предлагат ежедневно по 20-25 г. Най-подходящите видове месо са телешко, пилешко, пуешко, агнешко, нетлъсто свинско. Месото и рибата трябва да присъстват в менюто 4-5 пъти седмично в количество от 50-60 г. в безмесните дни храната да съдържа други източници на пълноценни белтъци.
След първата година детето може да получава цяло яйце. От мазнините са подходящи слънчогледово олио, зехтин, краве масло.
Неотменна част от менюто са плодовете и зеленчуците (ежедневно в количество 400-450 г), разнообразни, в зависимост от сезона и една част от тях сурови.
Захарта е източник на „празни калории”, не съдържа биологично активни вещества и количеството й трябва да се контролира да не надвишава 40-45 г дневно.

Правилно съставеното седмично меню е предпоставка за рационално хранене на детето. При изготвянето му се спазват следните принципи:
♦ ежедневно включване на разнообразни продукти с различен състав
♦ месо и риба 4-5 пъти седмично
♦ ежедневно 400-450 г мляко под различна форма и по 1/2 яйце.
♦ ежедневно достатъчно плодове и зеленчуци, като поне една част от тях да са пресни
♦ ограничаване на пържените ястия и закуски
♦ ограничаване консумацията на шоколад, бонбони, захарни изделия, газирани безалкохолни напитки.

Литература:
1. Hendricks К. М., С. Duggan. Manual of Pediatric Nutrition, вС Decker, London, 2005
2. Agostini, С., M. L.Gianni, A. Camboni et